Най-после,нощ без облаци ...:)

[tsetsodrums]

Браво Хекторе
Мисля, че един от важните изводи е че окуляра е особено важен Хиперионите за мен са прекрасен и все още бюджетен окуляр с идеално качество ! Винаги съм ги препоръчвал на колеги и до сега си ползвам от тях активно 13мм и 8мм !
Чакаме да се решиш сега и до Кривонос да дойдеш с мен някой път, пък да видиш тогава какво ще ти е впечатлението без улични лампи и по новолуние

[Хектор]

Вече съм отпуска и мога да се заема по- сериозно със телескопа и неговата доработка.
Че то станаха почти 2 години, а все немога да го довърша, във добрия смисъл разбира се имам в предвид
Снощи насочих телескопа от южния балкон първо към Юпитер. Поставих 1,25, 8мм ЕД окуляр и образа и качеството бяха великолепни на 150х. Виждаха се огромно количество ивици, който показваха страхотни детайли дори вътре в себе си и затова поставих 2-инчовото ЕД Барлоу за да кача увеличението . На 300х обаче се виждаше движението на неспокойната атмосфера, която макар и със отлична прозрачност, притежаваше голямо непостоянство. Дори 5 мм 2 инчов Хиперион който свали силата на 250х не подобри положението. Жълтия филтър помогна малко, но отново образът си "плуваше".
Сатурн се виждаше със 4 спътника ( а може би 5 даже), процепа касини се отваряше без никакво усилие дори на малки увеличения със страхотен контраст, но многобройните комбинаций който приложих , отново не позволиха стабилен образ.
Не така обаче седеше положението със дълбокия космос. Лагуна се виждаше лесно дори през 1,25- 23мм окуляр и увеличение 52х. Смених окулярите със 2 инчовия на Уйлям Оптикс - Лебед (каква прозрачност само ) и със Барлоуто покачих от 55 на 110 х.
Поставих дори 2 инчовия UHC-S филтър, но качеството не се подобри особено, може би защото живачните крушки вече не са част от основното осветление на града. Голямата изненад се получи със 2-инчовия 17ММ Хиперион. Той има Барлоу леща и когато я развих и го поставих във фокусировъчното гледката беше невероятно- красива. Не само че полето е огромно, мъглявината близко, но някак си това увеличение повече подхожда на 255мм огледало. Без Барлоуто му и поставяйки 2 инчовото такова се позволява да навлезе повече светлина и макар че увеличението е 140х е 2 пъти по- добро от 150х на 1,25-8мм окуляр,Просто 2 инча си е друга Галактика.
Това което продължава да ме озадачава е че този телескоп е много- мощен за Галактики дори от СФ, капризен за планети откъдето и да се наблюдава, много-силен за двойни звезди и добър на сферични купове.
Като цяло съм на прав път и телескопа няма нищо общо със това което взех, но досега никой не ме е изнервял така. Тамън да стане кристален и отстъпва назад.

[DartMol]

17 и 5 милиметровите Хипериони са 1.25" окуляри. Двойният 'барел' (1.25"-2") е просто за улеснение при използването им. Предимствата на 2" окуляр пред такъв на 1.25" не се в това да събира повече светлина (както би било при увеличаване апертурата на главното огледало) и с това да са по-ярки, а във възможността да получиш по-голямо зрително поле заради по-голeмия 'field stop'. Качеството на окуляра не зависи от размера на 'тръбичката/барела', с която се захваща към фокусера - Zeiss Abbe II, за които стана дума в другата тема са 1,25", но са стандарт в класа си.

Exploring Low-Power Limits by Gary Seronik

2.3 Barrel Size and Field Stop

What are the advantages and disadvantages of a 2-inch eyepiece versus a 1.25-inch eyepiece?

[Хектор]

Вечерта на площадката се събрахме не малко хора и всички вкупом се надявахме облаците да изчезнат.....
Още по светло за малко дойде при нас Пенчо Маркишки, който каза че при тази влажност едва ли ще отвори тази вечер купола на големия телескоп.

Още по светло Юпитер зае доминираща позиция на изток и насочих телескопа към него. Щом погледнах през окуляра и видях как "ври" ми стана ясно че вечерта няма да е особено ползотворна за съжаление. Макар прозрачността да е много- голяма високата влажност няма да позволи нещо качествено.
Въпреки всичко на малки отрязъци по половин час имаше някаква стабилност и колегите се "излъгаха" да започнат снимките си, а аз се опитвах да видя нещо по небето.
Колимацията не беше помръднала (новата конструкция се доказа като много-много стабилна) и със 8мм окуляр на 150х насочих към Юпитер..........въпреки условията образът беше великолепен. Контрастът беше много-добър, детайлите отлични както потвърдиха няколко колеги подред .Какво не си доволен ме питаха (може би съм станал вманиачен на тема точност- трябва да се поправя ) и това ме окуражи да покача на 300х, обаче това беше над възможностите на ситуацията и намалих увеличението на 250х където качеството стана отново отлично.
Истинския тест обаче е звездния и насочих телескопа към Лебед където за огромно мое удоволствие видях със 28мм- дву инчов окуляр че съм на прав път със подобренията на телескопа .
Свалих малко надолу и в дясно взора към М27- дъмбел ( RS 71 я снимаше) и това което видях ме свари неподготвен.......осветих си окото направо.............така се изненадах че викнах даже с глас, поставих страхотния 22мм.WO двуинчов окуляр на колегата Бримчик и показах на озадачените си колеги защо викам.....изненадата беше пълна , та това е само 254мм телескоп със светлина поооооооооочти като на 300мм. Слагайки двуинчовото ЕД Барлоу и увеличение малко над 100х телескопа получи всеобщо одобрение на това което показва, наистина прекрасна сила и точност-дъмбела беше огромен, светъл и поразяващ сетивата. М57 се виждаше със леки цветове, а М13 разкърти всичко. Да, ярък куп е, да най-яркия , но се разпадна до невиждана за мен степен (само през на Цецо 355мм Октомври съм виждал да е по-добър), окуляра светеше върху дланта ми от осветяване на стотиците звезди. Сатурн беше много- ниско още а времето взе да се влошава и някой извика - 92 % е влажността, след малко друг потвърди че е вече 95% и прибрах телескопа.
Снимките са направени от бодрата ми смяна- моята дъщеря със Канон Д 400 и любезната помощ и съдействие на колегите който започнаха да и помагат да научи тънкостите на тази "магия"- нощните снимки .

Това е кутията със аргументи да не се захващам с фото......леле мале

[Хектор]

[Хектор]

Днес до последно лошото време не искаше да си отиде и единствения светъл лъч беше следенето в реално време на облачната покривка от Тони и Виктор, която показваше че определено ще си отиде. Събранието в ресторанта на вечеря с надежда гледаше на запад, откъдето според спътника трябваше да започне изчистването на положението.
Докато се качим до горе облаците вече ги нямаше почти, но влажноста беше невероятните 99,9% по данни на Тони .
Рефрактористите-астрофотографи ( с едно- две изключения)разпънаха невероятни сетъпи, който макар и оплетени със вездесъщите кабеляци изглеждаха неотразимо ...........

Още във сумрака ниско на запад се показа Луната

и започнах настройките на картината по нея.
Имаше и желаещи да погледат със очите си нещо по небето, поставих увеличение 150х ,насочих полето във района на морето на Кризите и веднага разбрах, че всичко ми е наред със телескопа .
Проверих колимацията (нямаше отклонения) и започнах през 5 мин да подпитвам на висок глас :- Някой да каже колко е влажността...............
Колегите отдавна снимаха и никаква влага не ги плашеше, но при мен нещата не стоят така и едва когато чух обнадеждаващо число под 90% влажност разтворих Добсъна.

Подозирам че имаше някакво съглашение, защото 10-на колеги искаха да погледнат Юпитер, обаче атмосферата беше още доста нестабилна и се поопъвах малко за да избегна евентуални разочарования от гледката.
150х се оказаха максимални за момента и преминах на дълбоко небе..............ете затва съм тука бре си казах и насочих към М81-82 във Г. Мечка. Докато ги търсех обаче видях близка до тях Галактика (забравих и номера) от невероятните за този телескоп 11,5 величина .Виждаше се много-много добре, а М81-82 много-контрастно. Във този район погледнах набързо М51 и М107 ,добри гледки ...........
М13 на 350х ми взе акъла, показах на колегите как свети на дланта ми зад окуляра, изходна зеница 16,2 и Роженско небе в комплект са леле мале..........
М27- дъмбел отново ме впечатли, М57 и тя така, Трифида във Стрелец се виждаше прекрасно и се хареса много на колегите и приятелите на Тони, но Лагуна е гоних на почивки часове..................няма си идея защо не я намерих толкова време, даже колеги се опитваха да я отстрелят и не стана , дон Цеци как липсваше само на тайфата (както и Максим,Нептун,Боян,Дани и още) . Успях чак след часове
В Стрелец пътъом попаднах на толкова купове че даже не ги знам кой са, ама в голямо изобилие.
Минаха часове и започнах и да се изморявам малко (колегите фотографи не знаят че да залягаш часове, да въртиш телескопа непрекъснато, сменяш окуляри , търсиш със очи по небето прав си е уморително) При тях всичко си е автоматика и веднъж центроват ли си там техните ужасно сложни и неразбираеми за мен чудесий по техниката, могат да си седнат, хапват, пийват спокойно и да водят както чух много - интересни разговори .

По едно време куплът на двуметровия телескоп светна и дъщеря ми веднага го засне
По едно време взе да се стабилизира атмосферата и по всеобщо мнение тази вечер е най- добрата до момента ( стегнати звезди, без вятър, добра прозрачност) и Мишо поиска да види Сатурн. Два дни планетите все на косъм не бяха добре и накрая се светнах че навлиза прекалено много светлина (засветка на 100% -16,2 си е много голяма) и увеличих чрез Барлоу до 400х и поставих силен Руски оранжев филтър за да намаля светлодобива.
На 400х мнението за образа на Юпитер и Сатурн на всички беше озадачаващо и неочаквано за мен...
Тони каза че е - Якооооо
Мишо се изненада от гледката и контраста и даже повика половинката си да потвърди че не са виждали такова нещо дори на бившата си Ц11 или май изобщо даже на живо , процепа Касини и Енке, ивици и детайли по самата планета . Юпитерс червеното петно и множество мънички детайли във голяма резолюция -БРУТАЛНО е заключението му за видяното .
Почувствах че съм успял щом и Пловдивската група се впечатли от видяното, RS 71 също много се зарадва на гледката.
Това означава че съм успял със подобренията и скоро ще премина (догодина може би) на по- голям проект .
Така премина тази "велика" вечер и ако дъщеря ми не заспа докато снима и не бях вечерял боб (както ме посъветваха ама не послушах) и не ме болеше корема щях да стоя докрай, до изгрев.
Беше весело, интересно, забавно, успешно, красиво и дано винаги да е така
П.П
Всички снимки са без обработка и са дело на моята дъщеря Ива под вещото ръководство на Тони и Виктор.
Това и е първата снимка Канон 400Д, 50мм обектив, 10 минути.

[Хектор]

Невероятна красота

[Хектор]

80мм. ЕД дублет на SkyWatcher във комбинация с 40мм окуляр Хиперион, Х-Алфа филтър показаха на присъстващите голям спектакъл. Едно изригване кръстихме -Дървото (на Буда хахах) и си го преследвахме като арестант по диска на Слънцето.
Прекрасна атмосфера, ниска влажност, топло, ослепително Слънце и много настроение ни преследваха на площадката .

[Хектор]

На 5-ти образът на телескопа беше феноменален, а на 6-ти ужасен за това което по принцип е способен да покаже.
Карък отвсякъде, счупих в тъмницата прекрасния оранжев филтър, одрасках колата на колега, абе ужасен ден......
И прибирам се аз и на другия ден поглеждам телескопа отпред и виждам ТОВА

Направо се опулих е е възможно да се получи нещо подобно.....

Изваден нит на спайдера ...и очаквам качествен образ, ха ха ха.
Оправих го за минути, после погледах малко Луната, Юпитер и Сатурн със отлично качество.

[Хектор]

Копиловци, 21.30 - 23.30 часа, висока влажност , звезди до 5 величина ,28 градуса, никакво засветяване отникъде............
Отпуска съм вече седмица, но едва от вчера го осъзнавам, до такава степен съм се "филмирал" от задачи и работа че едвам изключих от скорост. Затова искренно се зарадвах когато съпругата ми каза че имаме много задачи за Събота и Неделя във Кюстендил, това означава че телескопа ще излезе на истински тъмно небе и бързо събрах багажите в колата .
Щом пристигнахме се заех да разтоварвам багажите, а децата и съпругата ми веднага се озоваха в басейна , като настойчиво ме подканяха. Така съм се изпекъл в тази душна София че сталих телескопа, монтировката, проверих колимацията и право в басейна и аз .
29 температура на водата е супер , киснах се докато се стъмни. и тогава ме осени идея плувайки по гръб и гледайки Млечния път нагоре. Чувствах се като във филмът "Пасажери" във онази вана насред космоса . Плувайки в едната стихия и взирайки се във небесния океан заедно със оглушителната ария на щурците наоколо беше неописуемо, можеше даже да се видият звездите блещукайки във водата... в е л и к о.
Щом излязох приятно се изненадах че е доста топло - 28 градуса навън, атмосферата много- добра и се заех със центровките на телефона . След калибрацията стартирах Скай Сафари и прихванах Юпитер. Много ниско над нивите който до късно вечерта са поливали обилно , образуват мощна мараня и очаквано Юпитер и Сатурн бяха "ужасни" .Тях и без това си ги гледам от града и се прицелих във М2. Досега не съм наблюдавал този сферичен куп и когато го намерих се изненадах от силата му на светене .Не е много лесен за разпадане на звезди под 70-80х и затова поставих 2 инчовото си Барлоу на 25 мм-вия също двуйнчов окуляр на Уйлям Оптикс на колегата "Бримчик". Така на около 90х купът уверено се разпадна на звезди, а околкото небе беше много-много светло със този ВЕЛИКОЛЕПЕН окуляр. Закачения на стойка телефон със Скай Сафари гледащ във една и съща посока със телескопа позволи бързо да се ориентирам в дълбокото небе и Лагуна, Омега, М15, М57, М13, разсеяните купове в Касиопея и т.н се намираха уверено и бързо. Тази вечер основно гледах повече телескопа как се държи, защото му поставих гривна на предния край за устойчивост на спайдера, което се оказа идеално решение , поставих вентилатора да всмуква към главното огледало а не да обдухва както беше досега и времето за темпериране намаля наполовина на тази "тлъста" бланка пирексово стъкло .
Освен това схванах как да се справя с отклонението на Скай Сафарито, защото след центроване по обект, преминеш ли 20 градуса в страни и става много неточен. Номера е ако например гледаш в Лира да "хванеш" която и да е звезда в едно с търсача и така околността на съзвездието Лира е със малко отклонение, после друг обект в друга посока-центроваш и така нататъка.
Утре ако има небе ще тествам оптиката за разделителна способност на двойни звезди по списъка който ми даде Цецо , макар че досега не се ориентирам добре къде са точно .
Мисля да зърна и някоя Галактика ако се получи .

[Хектор]

Копиловци,16 градуса, небе (чук)- много-много добро, прозрачност отлична, средна влажност,23 часа.
Днес по-рано вечерта бях във Кюстендил, имаше някакъв празник в центъра и понеже ме замъкнаха мойте натам, нямаше как да не отида. Когато обаче вдигнах поглед от хората по площада познайте какво видях..........при силно осветление се виждаха десетки звезди и то от центъра на града .Запитах се :- как може при такива страхотни условия да нямаме астрономи любители от този град????. Поне аз не зная за такива. Ние от Варна, Пловдив, София дето по небето не се виждат и 5 звезди сме на първа линия, а от Кюстендил !!!!!!!!!!!!!!!
Както и да е, прибрах се и погледнах колимацията как е, оказа се без разместване от пътуването и макар да нямах програма за вечерта веднага насочих телескопа към небето.
Най-удобна беше Андромеда и за първа цел беше идеална. Тази година я гледам за пръв път .Виждайки се с просто око много-ясно ,насочих телескопа само за миг . Поставих новия си окуляр ( 2 инчов, Revelation Astro, 30mm, 70 градуса поле) изпратен и закупен от моя приятел от форума Notorius от щатите и фокусирах. Виждайки това което видях , веднага потърсих много по-слаба цел за наблюдение. Най близо ми се падна Пегас и веднага погледнах какво може да има за моята цел там, във Sky Safary Pro.
C 30 или NGC 7331 и величина 9.48 пркрасно се забелязваше като мъглива звездичка във 5 градусовото поле на много-мощния ми нов самоделен търсач (все още неокончателно добършен). Със мощната си архитектура 12х80, огромна изходна зеница и факта че е със 2 инчов 28мм окуляр и голямо поле, направо се колебаех дали през телескопа или през него да гледам .Разликата между 9х50 и 12х80 е ОГРОМНА .
C 30 отлично се отделяше от общия фон, но не я разгледах отблизо защото направо не мога да се накарам да поставя окуляр 1,25, а 2 инчов по-силен от 15 мм нямам все още.
Пак погледнах "сафарито" и се насочих към по- амбициозна цел отново във Пегас - C 43 или NGC 7814 и величина 11,6. Този път през търсача не се виждаше (нормално), но през телескопът без проблем. Полето от малко под 2 градуса много помага затова че е широко, светлината която достига до окото е доста, а засветката от 16мм на 100% направиха търсенето на слабия обект безпроблемно. Разгледах я по- отблизо добавяйки 2 инчово ЕД Барлоу . Доста мъничка обаче при средно увеличение не пожела да разкрие много.
Поставих си още по-амбициозна цел отново във Пегас от 13,2 величина и взех че я уцелих от първото насочване още, на ръбът на възприятията на очите, едва-едва се отделяше "нещо" от общия фон .....затова засега не пиша кой е обекта докато утре дай Боже успея да потвърдя че наистина съм я видял въпросната Галактика. Трябва ми потвърждение понеже, Галактика над 13-та величина да се види със 254мм телескоп мисля че е много, прекалено слаб обект е за да е възможно достижение на уред със такава апертура.................
Оставих слабите обекти за да разпусна малко очите - например със страхотно видимия Млечен път точно над главата ми......
Пак се чудех с кое да гледам, търсача показва много- красиво голямо поле, телескопът прониква със голяма сила...........бавно движих телескопът по дължината на нашата Галактика, отсъствието на вятър, дори листо не трепка, тихата песен на едно щурче, далечен лай на куче , тази идилия направо ме вцепени за миг, миг който макар и кратък ме направи щастлив............това е велико преживяване и ми дава сили да дерзая , да желая още и още от това усещане, ритъма на вечността..................
Понеже времето напредна, се върнах отново на Андромеда, тази съперница по сила на нашата Галактика, единствената по- голяма от нашата стара Галактика във местната група ................този път се насочих към М110 която свети като фар и никак не е малка по видим размер, но в сравнение с Андромеда е като запетайка. Цвят не различих, което ме подсети нещо и рязко вдигнах телескопа към М57 във Лира......сетих се че преди да закупя по-слаб окуляр и да разширя изходната зеница на телескопа до краен предел, цвят се виждаше едвам-едвам и погледнах матам да видя има ли разлика някаква.................имаше разлика и още кааааааааква, дори на 40х мъничкото пръстенче свети във невероятен синкав цвят........разлика огромна.
Върнах се към околностите на Андромеда за да видя М32 и поставих 8мм ЕД окуляр- веднага полето промени картината , като тя стана сива и безлична макар окуляра да се е доказал като отличен, просто 1.25 при тази голяма засветка диаграгмира светлината, а силното увеличение го затъмнява и от красотата не остава и следа. Затова М32 я оставих за зимата и без това ще има да се вижда чак до пролетта ........
Х и У от Персей, отпускаща гледка, и двете ядра се виждат едновременно в полето, светлина във окуляра огромна, на тези купове разгледах с колко и къде се появява видимата кома със новия окуляр. Оказа се точно колкото на Хиперионите, последните 30 градуса са деформирани.
Вече уморен погледнах за малко Касиопея и прибрах всичко от двора.
При късмет, утре ще видя колко е разрешаващата сила на телескопа- двойни звезди.................

[penko]

Хекторе, погледни тази вечер около 22ч отново в Пегас точно под квадрата, където е галактиката NGC 7743, съвсем близо до нея ще видиш ярко мъгляво петно. Това е кометата която вече два пъти снимам C/2018 W2 (Africano). Как си успял да пропуснеш това снощи? Ако погледнеш около 0ч ще видиш кометата върху галактиката
Успех!

[Хектор]

Честен кръст че видях на под 1 градус от нея, даже по-малко втори обект..........ОБАЧЕ не смеех да напиша нищо затова понеже мислех че е галактика, а те там са под 13-14 величина ,а това е недостижимо за моя телескоп и ще ме заподозрете в напразно самохвалство..............
Значи е била комета.............
Кажете някоя лесно намираема двойна звезда за тест на телескопа (254мм), даже кажете няколко . Искам да проверя разделителната способност преди да започна да пренасям телескопа на финалната тръба за постоянно.....

[Хектор]

Копиловци, 19 градуса, висока влажност, добро небе на 70-80% от Роженското, но зле за дифузни обекти.......
Пенко по-рано днес писа за кометата в Пегас и щом се стъмни директно насочих телескопа в нейната посока. Поставих 30мм вия окуляр и при увеличение 40х незабавно я забелязах . Въпреки указаната яркост от 8m, според мен по-скоро е към 9-та величина, но сигурно греша .
Доста отдавна не бях наблюдавал комети и съм позабравил колко са "хлъзгави" за окото. Използвах 40х за да я намеря по-лесно, но за разглеждане поставих 2 инчовото Барлоу и даже изтеглих окуляра на косъм на захващането - максимално назад. Така увеличението стана около 70-75х е съвсем-съвсем друга "бира"
Въпреки относителната голяма яркост, никак не е лесна за директно разглеждане заради недобрата прозрачност на небето, липсата на ел.фокусер и най вече проследяваща монтировка .
Кометата е "топчеста" със съвсем леко видима опашка в посока приблизително на изток . Интересното е че визуално най-много светлина има по краищата на комата, а не както наивно си мислех в центъра . Това не е Галактика, ама че индианско очакване имах хаха . Отделих и значително време за разглеждане и даже повиках калената в доста нощи моя дъщеря да потвърждава това което виждам.
Редицата тривиални обекти няма нужда да споменавам, освен Галактиките М81 и 82 . Не мога да се нагледам на странично ориентираната към нас Галактика, праховите облаци през центъра и особено на ярката звезда в единия и край, която все едно я осветява цялата ...........

[Хектор]

Минаха доста месеци от последното ми наблюдение . В живота на човек има едни такива особени периоди всякаш всичко се е наговорило да бъде черно ,трудно, каръшко , тегаво...............Естествено и това преминава и отново изгрява слънцето .
И така натоварих и телескопа в багажника за почивните дни на село и още сутринта го разположих на тревата .
Денят премина и към 19 часа се заех да видя как се е съхранил след толкова време. Сега видях какво означава телескопа буквално да хване паяжини .Такова чудо не бях виждал досега - пълно мазало, цялото главно огледало едно мазно, прашно и когато светнах с лазерния колиматор направо ме ослепи, не се вижда точката му а свети цялото.
Както и да е чудесно небе, мления път се вижда открай-докрай, само остава само да се сетя кое къде е се намираше и какво може да се види по това време на годината .
Очаквах Юпитер и Сатурн да се виждат добре обаче поливането на нивите около селото накара планетите да "танцуват" в мараня, отделно са ниско и се отказах- тях мога да си ги гледам и от София............
Дъщеря ми легна на шезлонга и със лазерното фенерче започна да ме изпитва кое какво е..........
Менюто днес включваше припомняне на основното по небето, тоест тривиални обекти.
Интересното е че колимацията не беше помръднала и грам ,което окончателно доказа че конструкцията на телескопа е отлична...........
Точно се стъмни и започнаха да палят стърнищата около селото (сухи треви) и цялото небе стана един гоооооооляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям млечен път .
Така безславно завърши тази вечер.

[irakli]

Минаха доста месеци от последното ми наблюдение . В живота на човек има едни такива особени периоди всякаш всичко се е наговорило да бъде черно ,трудно, каръшко , тегаво...............Естествено и това преминава и отново изгрява слънцето .
И така натоварих и телескопа в багажника за почивните дни на село и още сутринта го разположих на тревата .
Денят премина и към 19 часа се заех да видя как се е съхранил след толкова време. Сега видях какво означава телескопа буквално да хване паяжини .Такова чудо не бях виждал досега - пълно мазало, цялото главно огледало едно мазно, прашно и когато светнах с лазерния колиматор направо ме ослепи, не се вижда точката му а свети цялото.
Както и да е чудесно небе, мления път се вижда открай-докрай, само остава само да се сетя кое къде е се намираше и какво може да се види по това време на годината .
Очаквах Юпитер и Сатурн да се виждат добре обаче поливането на нивите около селото накара планетите да "танцуват" в мараня, отделно са ниско и се отказах- тях мога да си ги гледам и от София............
Дъщеря ми легна на шезлонга и със лазерното фенерче започна да ме изпитва кое какво е..........
Менюто днес включваше припомняне на основното по небето, тоест тривиални обекти.
Интересното е че колимацията не беше помръднала и грам ,което окончателно доказа че конструкцията на телескопа е отлична...........
Точно се стъмни и започнаха да палят стърнищата около селото (сухи треви) и цялото небе стана един гоооооооляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям млечен път .
Така безславно завърши тази вечер.

Я Хектор се завърна

Sent from my RNE-L21 using Tapatalk

[Хектор]

Сф,22h,16 градуса, звезди до 4,5 величина, високи мрежести облаци......
След много-много време на титанични усилия в работата (незнам как е при вас, обаче в Бриколаж последната година работата ми се качи 3-но), започнах да се освествам и все по-честичко да поглеждам нагоре . Спорадично съм пооглеждал небето за малко, това онова ,но не съм изкарвал телескопът не-помня откога .
Снощи започнах да темперирам 254-ката от рано, така съм сигурен че е ок* като започна да гледам, впредвид факта че пирексовата планка е бая тлъстичка , и си трябва време .С огромно удоволствие отворих куфарчето с окулярите, колимирах лекичкото изместване на главното огледало, съосих мощния търсач и червената точка и набързо направих планове- как по-бързо да се сетя как да намирам обектите .
Лъв, високо пред мен над засветката на града, леко неудобен но добра цел пълна със Галактики за мощни телескопи и недотам силни .Всяка вечер чета "Облачни нощи" и една много- интересна тема ме накара да сменя подхода при наблюдение от града . Темата беше нещо за,- "как да гледаме от града по небе Бортрел 6-7-8-9 " и там един опитен колега пише да се стремим да работим с окуляри със средна мощност и изходна зеница на окуляра 2-3, така контраста на обекта се увеличава спрямо небето . Естествено ,пише че това важи за апертури над 200мм .
Има логика и реших обаче да проверя в реални условия дали има нужда от адаптация или корекция това негово твърдение. Взех линийка и телефон, влязох в банята и стоях 2 минути на тъмно, после снимах отблизо и проверих колко се отваря зеницата ми. След това повторих същото на балкона откъдето гледам , оказа се 4мм за 2 мин, 5мм за 7-8, по-дълго не съм проверявал. После взех линийката и поставях окулярите на телескопа за да видя колко отвор имат насочвайки телескопа към ярка светлина . Така се оказа че по неговото виждане за 254мм телескоп и Бортрел 9 (за София) увеличението трябва да е 150х ,но в течение на ноща установих че е прекалено. Реалността показва че окуляр със сила около 15-16 мм е най-доброто решение. Найстина има смисъл и контрастът е по-висок, обаче по-силното увеличение от една страна и "бозата" в небето правят намирането на обекти ТРУДНО дори за опитни наблюдатели .
Регул показа че е налице идеално колимиране на системата и се насочих към първата си цел за вечерта .
Триплета си беше двуплет, а третата Галактика мноооооооого-слабо се забелязваше и само защото знаех накъде да гледам .
Окуражен от относителния успех завих леко към NGC 3384 и М105, по-мънички-по-слабички по величина,по-топчести, но и по отчетливи .
Сомбреро я открих сравнително лесно , но ниско стояща не показа кой знае какво от красотата си дори на 150х.
М3 го нацелих на късмет и помислих даже за мъглявина, защото беше почти в зенита ,а от балкон зенит е трудна работа и незнаех накъде сочи телескопа . Окото ми се умори вече от силното взиране и не ми се занимаваше да опитам да го разбия на звезди .

[Хектор]

Сф. 16 градуса, 22h - 01.30 h, от южния балкон, небе добро-много-добро,звезди до 4,3 величина,прозрачност добра-Бортрел 5-6
Днес привечер се появи лек вятър и бързо разчисти праховите натрупвания като избистри атмосферата , което отвори добро небе за Сф.
Стартирах стелариума на малкия таблет и го взех на балкона заедно с кафенце и цигари естетвено . После разтворих голямите прозорци,стартирах червената точка и погледнах нагоре. Лъвът право пред мен, вдясно Рак , но разсеяните купове не са ми много голяма страст, още по надясно Близнаци ама вече по-ниско и там пак разсеяни купове та затова, Триплета в Лъв който ми се "озъби" вчера беше първа цел . Дооооста по-бързо го намерих но отново се виждаха 2 от 3-те Галактики и започнах с промяна на окулярите и увеличенията . Намерих го разбира се със 2-инчовия 30мм окуляр и 70 градуса поле,после добавих 2-инчово ЕД Барлоу и така със увеличение 80х започнах да забелязвам леко как се отделя от общия фон ,ама едваааааааааа,едва. Преминах на 16,5мм 1,25 окуляр от бинокъл Б 8х30 -Ерфле и остротата се подобри още малко . Всеки път се "изненадвам"на красотата на този окуляр, цветовете му са уникални и макар системата Ерфле да има слабост изразена във леко разтеглено поле в края самото стъкло или по-скоро самото просветление придава реално цветопредаване. Има страхотни окуляри-гледал съм през всякакви днешни настрени марки и да, лантанови стъкла,прозрачност,корекций,ама са без душа, студена светлина лишена от емоция . Аз като визуален наблюдател предпочитам "цветните" окуляри .Същото важи за Съветския окуляр КОМЗ 14х и той предаде страхотна емоция .
Насочих се надясно към двете по-ярки от групата Галактики във Лъв М95 и М96 , малки топчета който задължават да бъдат гледани със голямо увеличение поради малкия си размер .
Преместих се леко наляво под Дева и естествено Сомбреро беше естествения избор, през 30мм окуляр веднага се отдели от фона на небето, на 80х още по-добре, а със 16,5мм окуляр се виждаха леко даже ръкавите и леко светене в ядрото . Пробвах всякакви комбинаций и нацелих нужните ми увеличения и окуляри . Оказва се че за разглеждане на обекти от дълбокия космос необходимото увеличение за мен е 200х през двуйнчов окуляр, това засега за мен е недостижимо и използвам 8мм ЕД 1,25 инчов окуляр за 150х .
М49 не се предаде днес , нито М86-87 между Лъв и Дева .
Повдигнах телескопа малко нагоре в Косите на Вероника и кълбовидния куп М53 , светеше странно в центъра без да се разпада на звезди и не се забеляза през мощния търсач 12х80 . Обаче гледката на кълбовиден звезден куп предизвика в мен нетърпение да видя някой по-ярък и голям, а наоколо в момента имаше цели 2 такива (зимата няма никакви от моята позиция) и след кратка схватка с желанията си погледнах таблета ,- О0оооо минал е цял час и повече и лявата половина на Дева ми е влязла в обсега, а Воловар все още високо така че М5
Търсача го намери като слабичка мъглява звездичка затова сложих 80х увеличение и гледката беше впечатляваща . Даааа, а сега 150х си казах и сменик окуляра, фокусирах и косите ми настръхнаха 00000000000000000, неволно ми се изплъзна от устата -разпадна се почти цения и зае над половината поле, -Е няма по-голяма красота от кълбовидните купове, освен може би някой Галактики по небето.
Зениците ми сигурно са се разширили от удивление и може би затова той светеше все по-ярко и ярко
Незнам колко съм го гледал но небето се беше променило когато се отместх от окуляра , може би 30 мин.
От ляво на мен започнал да набира височина Скорпиона значи е минавало 12 през нощта, все още не високо но се виждаше величествено над Витоша, а осветлението на града вече беше на мимимума и тази лятна гледка ми напълни душата........Рожен, лято, село......Тате нали ще ходиме на РОЖЕН ,настояванията на децата изплуваха в паметта ми.
М80 в Скорпион показа потенциал за бъдещи наблюдения, но сега вече поуморен седях и гледах южните съзвездия със спящия град под мен, тишината и ако се заслушате ще чуете леекичкото глухо жужене -пулса на спящото чудовище принудено да остави малко красота и спокойствие на тези който не спят в този найстина звезден нощен час .

[Хектор]

Копиловци, 28 градуса , тихо време ,небе по Бортрел 3-4 , Прекрасна безметежна лятна нощ ...........
Още в Петък излязох отпуска, но първите 2 дни ми трябваха за освестване и преминаване в режим нормален..
Понеделник пристигнахме на село и след сглобяването на басейна и един куп други задължения поставих и прегледах телескопа. Колимация почти не се наложи ,сверяването на двата търсача стана бързо, позиционирането също .След това го завих с найлон и оставих да преспи там, защото беше ясно че небе няма да има във Понеделник срещу вторник, а само да го местя няма смисъл .
Вторник вечер обаче беше обещаваща и след първото полувреме на мача Италия-Испания (стана ясно че ще се лъжат само за равен) слязох долу на двора ,поклоних се на хладилника в мазето, той пусна една студена бира за благодарност , извадих окулярите от колата и тамън да кажа нещо след като погледнах нагоре и синът ми извика:- Леле, ама защо у нас си нямаме звезди ,а тука са толкова много...дай да видим онази жълтата звезда ( Алтаир ) и така започна разходката по небето .
Реших да не гледам много на юг защото от София само това гледам, а да хвърля едно око и само да сравня разликите .
Обаче щом съзрях Стрелеца и не се стърпях, само показах с лазера къде е горе-долу центърът на Галактиката на децата ми и насочих телескопът натам ......Образът направо ме смая и ако от София се виждаше слабо-към средно подобрение след поставянето на коректора , то тука направо ме разби.............умопомрачителна картина почти докрая на огромното за телескоп поле от 2 градуса ( измерих го визуално и по Стелариума ,в двата края на пилето виждам едновременно Антарес и Алният-Q от Скорпион ), звездите са като карфички, лъчите като бръсначи, полето плоско почти до края, цветовете им ярки като Неонови.
М8- Лагуна както винаги страхотна, но със коректора се отделя много по- добре от фона на черното небе, като цяло контрастът също се е повишил . В тази зона погледнах за малко и М 22 , по надясно М4 и рязко вдигнах нагоре, високо, високо към Херкулес, там М92 отдавна ме ядосва и я го хвана , я не, докато М13 е много по-лесна цел, а и исках да покажа нещо по- ефектно на децата ....38х увеличение и не го намирам и не го намирам, докато зацепих че се намира не отляво на квадрата, а от дясната страна хахахахахах, излагация пълна .Сложих двуинчовото Барлоу и двуинчовия 30 мм окуляр но се оказа слабо за хубава гледка и затова го смених със 8мм ЕД 1,25 окуляр, така на 142Х се разпадна отлично и 70 градусовия окуляр се изпълни с "Диаманти, Изумруди, Рубини", дъщеря ми пусна телефона за да погледне (чудо на чудесата ) и се впечатли ,- ЛОЛ каза (не мога да я отуча от това тъпо ЛОЛ ), страхотно е , синът ми каза че там сигурно има много интересни хора на тия звезди , защото им светят много Слънца .
Понеже ми беше удобно кривнах леко наляво към "страхотната звезда" по мнението на дъщеря ми Вега и близо до нея погледнахме М57, отново голяма разлика с коректора и затова започнах да покачвам увеличенията смело ,38х,76х,142х 284х, та на 284х пробвах да видя централната звезда (не се смейте, знам че с този телескоп не се вижда, ама да си пробвам де), образът потъмня на 50% някъде, но интересното е че синът ми каза че я вижда бяла (не сива), докато аз виждах и син цвят и кафеникав).
След като показах с лазера на децата гулемата мечка, а те твърдяха че си е черпак целите ми там бяха М81,М82,М101...
Любимите ми М81,82 ги намерих през мощния търсач, красавиците светеха едновременно в полето и отново се виждаха по-добре от всякога досега като контраст , М101 намерих бързо със 2 градуса поле и червения прицел и никак не отнема време. Тъй като тя се вижда отгоре в ретроспекция към Млечния път, яркостта й се разпростира по цялата и площ и само при силни увеличения се виждат ръкавите й. Въпреки това гледката беше добра и интересна.
Нямаше как да устоя на изкушението да погледна при добро небе, добър телескоп, широко поле и 2 инчов широкоъгълен окуляр към тази феерия в района на Лебед. Около звездите б1,б2,б3 движейки леко телескопа направо си е медитация, целия настръхваш, гледката е близо до тази да погледнеш натам със мощен бинокъл и ми напомни за детството, 1986 година ...........бяхме легнали лятото на тревата със моя приятел и сърфирахме в Галактиката ,това беше на язовир Брусарци, до него на едно поле (бяхме група на риболов за няколко дни) и двамата гледахме със бинокли БПЦ5 8х30 и Беркут 10х50 Млечния път, говорехме си за това колко ли са извънземните и дали ще си направят трудът да говорят някога със нас хахах и мечтаехме .........
Много съм доволен от качеството на телескопа и техниката и затова се замислям за по-голяма машина ,тази достигна предела си напълно...

[n_antonov]

Страхотни разкази! Поздравления за енергията и вдъхновението. А и за писателската дарба!

[Хектор]

Копиловци, 21 градуса, небе 4 по Бортрел, много-приятно време.
Почивни дни и работа на село. Хммм, здраво багаж за село и място за скопа нямаше, а и без това в интерес на истината като знаех колко отложена работа ме чака там си мислех че няма да имам силици за наблюдение, та затова взех само самоделния бинокъл за натам.
Ех че е хубаво да е "човешко" времето,топло , цветно, със ухания на пролет, синъо небе, без ковид истерия, почти нормално
Щом пристигнах веднага окосих моята наблюдателна площадка ( мойте и викат тревна полянка) в къщата за да е готова за вечерта .
После се хванах здраво да свърша всички задачи ......
Започна да се стъмва чак след 21,00 часа ( друго си е лятото нали ) и отворих стелариума да видя какво мога да погледам евентуално.
Щом придобих представа взех биричката, кафето и парче винил 2х1 метра за преграда пред прожектора на мивката който ме заслепява . Знам че е безполезно да ги карам да не го палят зашото, казват ДОБРЕ , но навика да щракаш лампата щом ти потрябва е непобедим, а на мивката постоянно има по някой, я да мие риба, салата и т.н. Е, сещат се веднага че са сгрешили, ама като ти светнат лампата и ти се затворят зениците е много-неприятно.
Поставих винила, седнах на люлеещия се шезлонг и взех бинокъла в ръце. За подпора нямах нищо подходящо, та си мислех че 9х50 ще стане и така.
Недалеч от мен във лятната кухня ,веселата компания на раговори и разпивка (рибарски хобита )роднините на съпругата ми правеха наблюдението приятно, зашото да се чувстваш сам не винаги е ок.
Бинокъла направен от 2 търсача и окуляри ерфлета е напълно равностоен на висок клас бинокъл и това се вижда веднага . Луната първа цел, малко преди първа четвърт при толкова малко увеличение извади прекрааааааасна гледка на кратери , рефрактора е непобедим по контраст и остротата му е истинско удоволствие за сетивата. Плътна, остра, светла , гледах я за да видя дали съосяването е добре (биното още е експериментално.
Първа цел Триплетът във Лъв, много амбициозно за 9х50, но зная че ако не пробваш, значи не си пробвал Хванах водещата звезда, надолу, съвсем леко (полето е около 5 градуса), трите навигационни звездички, малко наляво и......ПРАЗ , виждат се 2 от трите. Може и да се вижда и третата но във ръце си трепери образа и не се знае дали е така. Значи биното е отлично си казах наум и се насочих малко наляво между Чаша и Дева- Сомбреро....в този момент премина ескадрилата старлинк като на парад,и се загледах, в ляво друг спътник, горе самолет....уф че неприятно, хем неможем без тях , хем дразнят яко, особено старлинк, летят накак си нахално.....
Сомбреро мисля че се вижда ама това микротреперене (как не си взех стативът), не ми позволява да съм сигурен. Воловар-М3 от раз че и ярък даже и си казах ОК, звезди ок,купове ОК,Сомбреро не е сигурно, я да видя дали М51 в Г.Мечка ще може да се види. Легнах силно назад в шезлонга и близо до зенита ми се стори че я видях . Отново обаче не-мога да кажа със сигурност заради треперенето .
Да, удовелствието от голямо поле и две очи няма равно и затова след няколко дни щом получа второ огледало ще преправя 20х80 на зенитен бинокъл, само със едно отразяване на светлината в него, бързо, лесно, евтино,удобно и най вече със сменяеми окуляри.
Прибрах се и компанията ме попита, какво стана-имаше ли нещо по небето, аз им казах на две на три, а те викат- Кажи кога ще докараш онова чудовище хахахаха( 254-ката), викам си , леле значи изглежда голям, но за него имам други планове преди да го докарам, имам една идея и ще пусна тема ...
И така, биното е страхотно, а гледането по нормалния от природата начин със ДВЕ очи е страхотно щастие.

[bobo]

...Знам че е безполезно да ги карам да не го палят зашото, казват ДОБРЕ , но навика да щракаш лампата щом ти потрябва е непобедим...

Маха се капачката на ключа, оставят се две жици да стърчат... навиците бързо се променят

[Хектор]

Все още или няма да има небе без облаци или ще довършвам нещо по Биноскопа, така все не-мога да го изпробвам качествено , но.......
Във Петък времето беше извънредно топло, имаше някакво небе и така издебнах малко време за гледане.
На балкона строих телескопа и биното един до друг

и вдигнах поглед нагоре........пред мен беше съзвездие Лъв и логичния обект за зяпане се оказа триплетът. Телескопа със 30мм голям окуляр НЕ ГО НАМЕРИ, не се виждаше просто, затова седнах на стола и хванах зенитното бино и да го затърся...
На 22х и зеница 4 и малко и поле 4 и малко го търсих над 20 минути, спокойно и със ОТПУСНАТИ очи го търсих на истинско 3д във зоната където трябваше да е, но не се скиваше, тогава смених окулярите със по-слаби така да го потърся , на 14х, поле около 5 градуса и зеница 6мм небето изсветля със 50% и докато слушах синът ми да чете за домашно приказка с мен на балкона си търсех и търсех. Едната Галактика блесна за кратко и после пак и пак и тогава разбрах че има високиии, високи мазни облачета който се не видят с просто око.
М3 се вижда и намира веднага и със нетърпения чакам да замина за село, да си седна на тревата, даже вече мога и да си полегна и да видя какво може да покаже под найстина добро небе.
Засега виждам че е със 20-30% по-светъл от оригиналната конфигурация и има със 10-на %-та , по- малък контраст, което означава че вероятно призмите са изрязвали малко от крайщата на полето във оригиналния си вариант.

[Хектор]

Снощи засякох 2 от трите Галактики от Триплета със биното, просто нямаше облаци, обаче през 14х не се виждат, трябва да е от 20х нагоре за да се отличат от общия фон .

[Хектор]

СФ, описания на поредица от 4 нощи сумарно......
Готов ,макар и със недовършени подробности но, напълно ФУНКЦИОНИРАЩ , зенитния бинокъл беше поставен на изпитания какво може- доколко е пълноценен уред за визуални наблюдения, струвало ли си е да се занимавам 5 дни със него.....
Триплета в Лъв се вижда от София, не всички от триото, но 9 и даже 10 величина Галактики и то със диаметър от само 2 или 3 секунди със 80мм уред си е Е Х Аааа. Докарах телескопа до бинокъла и погледнах натам със него паралелно през 40х ,направихме пряко сравнение с дъщеря ми. Осветеността на полето беше много сходна да не кажа еднаква, а предимството на 254мм апертура е НИЩОЖНА, направо не повярвах на очите си. Пренебрежимата разлика в полза на телескопа трае само 10-20-30-50 секунди докато ти се умори окото и трябва да отпочинеш , а през биното няма такова нещо, в една от вечерите например в Змиенсец без да усетя съм гледал непрекъснато в продължене на 50 минути ( така каза жена ми).Много интересно е че на 14х не се виждат Галактиките, през 22х обаче са най- остри във полето, но ако покачиш на 30х рязко спада фона на небето поради малката апертура. Това ме навежда над мисълта че оригиналното увеличение от 20х никак не е случайно търсено и ако не бяха евтините окуляри във оригиналния сет щеше да е превъзходен уред.
Луната е прекрасна гледка и макар че биното поддържа с лекота 50х ( на всеки окуляр по едно Барлоу) най-красива се оказа през 14х, така искри, колосално контрастна, неосветената половина се вижда отлично със океаните и моретата.
М10 и М12 във Змиеносец се намират за секунди във почти 6 градусовото поле и зеница 6,1, като определено се вижда че са кълбовидни купове.
Купът в Орел заема цялото поле и е голяма релаксация, гледаш и гледаш и гледаш и няма насищане, голяма медитация е .На заден фон в тази небесна зона започва да се забелязва че си близо до Млечния път .........
Тази вечер обаче успях да намеря Сомбреро, това ме зарадва много, вижда се 2 пъти по-ярка от триплетът и даже че е елипсовидна...
Живи-здрави утре съм на село и ако имам късмет с времето там ще разказвам как се вижда под истинско небе........

[Хектор]

Копиловци-35 градуса- лято
Може да е началото на Юни, но усещането тези дни е за средата на Юли, непоносима жега, Слънцето направо се опитва да ти свали кожата......дори на сянка е тежко. Направих платформата за басейна, после толкова дълго поливах тревата че стана жабурняк, да се напой добре и всичката тази вода изчезна за 2 часа.После преваля за кратко и силно, после пак яка жега . Исках да е прохладно вечерта и затова поливах толкова, но освен че във 23,00h беше 29 градуса, влажността се покачи много високо и стана запарено и жега едновременно .
Дъждът изчисти атносферата и щом се стъмни зачаках да се доразкарат облаците който бяха застанали ниско а хоризонта. Поставих биното на масата и синът ми със съседското момче ритат-ритат мач и през 10 мин минат да погледнат "малко страшната" Луна

Щом се постъмни погледнах на Юг за Стрелеца, но понеже беше още зад съседската къща обърнах погледът си на Север, на север към Голямата мечка и любимите ми другарчета М81 и М82. За 10 секунди попаднаха в полето без никакво усилие, виждат се контрастно, със голяма яркост 1 към 1 със яркостта на 254мм телескоп . Двойката окуляри която ми дава зеница 6мм и поле 6 градуса я замених със другия чифт 22х , зеница 4 и поле 4 градуса, като детайлите се увеличиха но яркостта спадна видимо и фона вече отстъпи сериозно на 254-ката. После поставих 2-те Барлоута под 2-та окуляра и на 50х все още се побираха в полето едновременно . Нправи ми впечатление че има отражения вътре в кутията от вторичните огледала и скоро ще поставя преграда посредата за да ги елиминирам. Исках да потърся груги Галакики обаче образа изчезна, щом извадих единия окуляр от него потече вода-влажността беше брутална и така завърши безславно тази вечер .

[Хектор]

Миналата Събота вечерта небето на Копиловци беше Бортрел 3, по пътя за него спряхме колата насред огромното поле и загасихме фаровете........децата се надвесиха през прозорците и виканаха че ги е страх.....на километри няма кола или светлина, полето цялото в царевица и слънчогледи, лек горещ ветрец, адска тишина и над главата тъмнина. Направо ме достраша и мене за малко, но излязох от колата и разперих ръце.........велико преживяване.
Щом се озовах на двора отворих веднага 2 чадъра срещу двете далечни лампи и вдигнах "жестокия" бинокъл нагоре, нагоре ама не прав и изцъклен , а седнал до триножника .

Цялата Лира наведнъж във полето и М57 от раз , категорично се вижда и то отлично- СИНЯ малка мъглява звездичка. Кометата Панстарс от раз и отново изненада, свети наполовината на М10, а София така и не я намерих.
Къде ли не гледах, със увеличение до 40х, от зеница 6мм до зеница 2мм, биноскопа ме замая.Телескопът така си седи, защото..........
Преди дни си гледах с биното купът под Орел от СФ и понеже телескопа е до мен, поставих 30мм- 2 инчов окуляр и погледнах в съшата посока и не виждах нищо, тъмнина........направо нищо. Все пак скопа е на върховно ниво и не е малък, а в сравнение във биното е нищо .Викнах дъщеря ми -тя се съгласи, викнах жена ми тя само каза едно голямо .....А, много е тъмно.
Е да, остава си планетарен и Лунен, ама просто немога да се накарам да съм МОНОГЛЕД вече , в Понеделник го пращам в Астрорефлект за тестове за качеството защото нещо много ме съмнява още от Рожен когато го сравних със 300мм добсън - разлика от 100% в светлината. После ще се помъча да разбера колко отразява, защото Синергонказа че на година се губи около процент от отражателната способност на огледалото, той произведен преди 10 години значи 10% най-малко,а вторичното и то така и става...........
Кажете някой начин да го измеря приблизително!.......
Всики ахнаха когато насочих към Стрелец, а във Лебед леле- мале,- Иха каза жана ми, по-добре от телескоп каза тя, а щом жената казва значи
През цялото време си напомням че гледам през 80мм апертура, е да, последните 30 градуса са ужас, ама кой гледа там и няма как да е иначе защото е "отворен" на 100%, без рязане на полето , така падна и контраста малко ама светлината е повечко.
Касиопея купове, Орел,къде ли не се въртях, ченето ми увисна.
Сега търся стар бинокъл или някой на сметка за обективите - 100мм, имам огромното желания да направя по-голямо бино и на друг принцип- сгъваем....
Ако някой знае къде да търся..........

[Хектор]

22 h-02,30h , 2 градуса над нулата, небе по Бортрел 3.
Добро небе, не много студено време, Любо Вригазов,дамата с него, Цецо,Дани, Аз и синът ми .
Противно на очакванията ми огромния телескоп на Цецо не се сглобява толкова трудно и бавно, а колимацията отне само 1 минута.
Противно на очакванията ми телескопът не става за планетарни наблюдения, всеки който се качеше да погледне било то Марс, Юпитер или Сатурн моментално ставаше циклоп, дори на 300х . Без филтри под 500х направо загиваш на място от светлинен удар и адаптацията заминава за норматив, всеки който слизаше от стълбата започваше да обикаля с протегнати ръце и да "благославя" наляво-надясно
Бинокуляра 14-22х80 обаче се хареса много на всички, х и у Персей, Андромеда ,Плеядите, Млечния път,куповете във Колар, М101, Гира, М57,Лагуна и Трифида, М10 и т.н .Макар и Бета версия работи на макс апертурна сила и 3д ефекта явно не само на мен прави впечатление.