
След като прочетох с интерес подходът му в мен се събуди желание за друг вариант без загуба на светлина, а напротив със по-малко елементи по пътя на светлината до очите.
Призмите на Конуса са 21мм и вкарването на обективите навътре със 20-30мм изрязват незабавно от безценната светлина.
Избрания вариант е този , не съм чул във БГ някой да има талъв или да е правил, а изглежда лесен и добър. Но как само се подлъгах, при твърдо съосяване е много-трудно, изчисленията са много и на всяка тръба отделно, техническите подходи безкрайни, грешките много .
За дъно на кутията използвах ламинатна подложка-12мм, за втория обектив също, за останалите страни 8мм.
Забелязах че хАмериканския колега е правил диафрагми за избягване на бликове и си казах- Защо аджеба да не използвам самите тубуси, те са прекрасни, правилно изчислени и трябва само да се скъсят малко.
Необходимия отвор за тях е 92мм ТОЧНО (наложи се да купя боркорона със променливи рамена), те обективите с тръбите се поставят и преминават отвътре навън, а затягането става със самите му сенници отдругата страна, става много-здраво.
Трите елемента (подложка за преден обектив, заден обектив) се преобиват едновременно, а само последния се точкува ( този за вторичните огледала). Докато се сетя да ги пробия заедно, бастисах 10 плочки и все не уцелвах с по 1 мм, чак тогава ми светна .

ВСИЧКО е на позиций вече, чакам второто огледало от колега със малка ос 50мм и веднага започвам фактическото сглобяване. Другото огледало е със малка ос 40мм като и двете са повече от достатъчни за 100% засветка.
Обективите бяха развити и смазани защото бинокъла ще се фокусира със тях, а окулярите ще са неподвижни .