gmom написа: ↑чет яну 13, 2022 12:21
@christovantceti благодаря за детайлния отговор. Въпросът беше по-скоро теоретичен - напълно съм съгласен, че при визуални наблюдения diffraction spikes не представляват проблем.
Нека говорим за 300мм обектив - дали маска подобна на тази по-долу би дала ъглова разделителна способност като на 300мм? Нека приемем, че сумата от площите на отворите е като площта на 150мм обектив. Това, разбира се, при определени условия - наблюдение на много близки двойни звезди, да речем, но може би и наблюдения на детайли по повърхността на Марс?
Не е ли това същата постановка като при радио телескопните масиви, където се използват много малки антени на разстояние една от друга, за да се увеличи резолюцията, без да е нужно да се строят огромни телескопи с един обектив?
Вие измествате въпроса към една много интересна тема за астро интерферометрите. При тях става комбинация на образите на два или повече обектива на едно място, което води до интерференция. Получава се интерферограма на наблюдаваната звезда. За съжаление това не шарена картинка с много цветове, на която да ахкате от възхищение, а представлява най-общо казано редуващи се по определен начин тъмни и свели ивици. Тази интерферограма подлежи на сложна математическа обработка (трансформация на Фурие) след което се превръща в синтетичен образ на наблюдавания обект. Вашата маска може да работи като интерферометър. Всъщност това е най-простия вариант за такъв, защото използува оптиката на един телескоп. Резолюцията на интерферометъра се изчислява по същия начин като на телескопа- ламда/D, само че тук D е базата или разстоянието м/у обективите на интерферометъра. Сами си сметнете резолюцията с маска ако приемем, че разстоянието м/у два от отворите е 150мм (приблизително по чертежа) и съответно на единичния обектив без маска ако диаметъра му е 300мм. Както се сещате този вариант е изключително непрактичен по 3 причини:
1. значително по-малка резолюция
2. значително по-малко зрително поле
3 значително по-малка светлосила
Идеята за астро интерферометър е на повече от 200г, но едва в последните 4-5 десетилетия технологиите позволиха нейната реализация в пълна сила. Възможни са различни варианти. Няма как да не споменем Майкелсън-баща, майка, дядо и баба на интерферометрията. Един от първите успешни интерферометри е именно такъв тип:
Посредством плоски огледа се реализират двете рамена на интерферометъра, по които два образа на наблюдаваната звезда се насочват към общата оптика на телескопа. Резолюцията се определя от дължината на рамената и е значително по-голяма от тази на телескопа. По всички останали показатели обаче отстъпва значително на самостоятелния телескоп. Затова е подходящ само за наблюдение на много ярки обекти.
Друг вариант е два еднакви телескопа на една монтировка, чиито образи се комбинират. Такъв е LBTI.
Предимствата на описаните интерферометри е в по-простата механика. Недостатък е сравнително малката база.
Така идваме до най-усложнения вариант -VLTI. Тук интерференцията става м/у отделни отдалечени телескопи.
Няма да влизаме в подробности, но това вероятно е най-върховното постижение на съвременната оптика и фина механика.
Относно радиотелескопите интерферометри може да приемете, че работят на съвсем същия принцип като оптичните. Все пак има няколко разлики в предаването на сигнала. Докато оптичните телескопи са хомодинни, т.е. сигналите директно се комбинират един с друг при радиотелескопите се използува принципа на хетеродинния приемник. Сигналът от всяка антена първо интерферира със сигнал създаден от собствен генератор като така се усилва многократно и след това се интерферира със сигналите от другите антени. Това позволява лесно предаване на информацията на големи разстояния. Също така от огромно значение е многократно по-голямата дължина на вълната. Всичко това позволява много по-голяма база на интерферометъра (>100км) и съответно чудовищна резолюция от порядъка на микро ъглови секунди.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!
. Наблюдението, например, на Луната и планетите с него в сравнение с 6" рефрактор би имало следните недостатъци (?):
Можеш да почетеш по американските форуми, където 20- инчов телескоп се смята за среден по размер. Хората са гигантомани и лесно можеш да срещнеш споделени отзиви за проведени планетарни наблюдения при 800-1200х, с отлична атмосфера и телескопи 20-30 инча. Един голям телескоп е способен на много, но трябва атмосфера:
