CDK 400-CAD/CAM

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Управление на мощни стъпкови двигатели

Мнение от christovantceti » пон дек 21, 2020 21:58

Управлението на мощни стъпкови двигатели не се отличава особено от това на маломощните им събратя. Основната разлика тук е нуждата от по-сериозен драйвер и захранване. За целите на моя проект се спрях на двуфазни стъпкови мотори Nema23 - дълга версия https://exallto.com/motori/288-stpkov-m ... ma-23.html. Работният ток на тези двигатели е 4А на намотка и за управлението им избрах стъпкови драйвери DM556, които могат да осигурят спокойно до 5,6А на намоткаhttps://www.banggood.com/5_6A-DC-24-50V ... rkQAvD_BwE .

Захранването е импулсно с напрежение 24V при 20A. Управлението се поема от любимото ни Ардуино Уно, за което написах проста програмка за управление на 2 стъпкови мотора с 4 бутона. Бутоните са микроключета, които запоих на пробна платка с резистори по 10 КилоОма. Свързването стана по следните принципни схеми:
TB6600-stepper-motor-driver-with-Arduino-UNO-wiring-diagram-schematic.jpg
button_schem.png
конфигурация.jpg
DM556 е индустриален драйвер, който може да работи в микростъпков режим до 1/128, като размера на стъпката се определя посредством DIP ключета. Разполага с голям радиатор за охлаждане, който не усетих да се нагрява дори минимално при първите опити. Двигателят от своя страна се нагрява леко, но само ако стои включен, докато е в покой. За отстраняването на този минимален проблем съм предвидил изключване на мотора, когато няма натиснат бутон. Това става с enable входа на драйвера, който командвам софтуерно. При тези зъбно-червячни редуктори не е нужно двигателя да задържа позицията.
Ето как изглежда на живо:

Тук тествам само едната ос, защото не ми остана време да инсталирам и втория мотор.
Първите впечатления са, че монтировката се движи много плавно при 1/16 микростъпка и не се установяват доловими вибрации, нетипични звуци или звукови осцилации от двигателите. Моторите са изключително мощни - невъзможно е да се задържи с пръсти ремъчната шайба. Засега експериментирам с бавни обороти, но по-натам ще модифицирам програмката за бързи и бавни скорости, както и за часово водене с допълнителни бутони. Изглежда, че както повечето детайли по тази монтировка така и моторите са преоразмерени, което ще е в полза на първоначалната ми концепция за електронна редукция (1/128 микростъпка ще е напълно постижима). За генерацията на импулси с такава честота обаче вероятно ще трябва да почакам да пристигне Ардуино Дуе.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

Потребителски аватар
tonygl
Мнения: 1398
Регистриран: ср сеп 14, 2011 21:50
Репутация: 1022
Местоположение: София
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от tonygl » съб дек 26, 2020 23:08

"За генерацията на импулси с такава честота обаче вероятно ще трябва да почакам да пристигне Ардуино Дуе."
Ще правиш проектa за контролер на нашия приятел Десо - rDUINOScope li ?
http://www.rduinoscope.tk/

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » нед дек 27, 2020 12:19

tonygl написа:
съб дек 26, 2020 23:08
"
Ще правиш проектa за контролер на нашия приятел Десо - rDUINOScope li ?
http://www.rduinoscope.tk/
Да, още преди няколко месеца се чухме по този въпрос и той изрази интерес да пробваме неговата система за управление на този телескоп.
В по-далечна перспектива имам амбицията да създадем изцяло българска платформа за астрофотография като това включва проектирането на оптиката (Иван Кръстев), на механиката (моя милост) и изработката и асемблирането на телескопа и монтировката, на които станахте свидетели.
Настоящата стъпка включва управлението на монтировката, за което също има прекрасно българско решение. Тук отварям една скоба: едно от нещата, които ми остана да проуча е програмирането на контролери. Разбира се нямам нито времето нито знанията да разработя толкова комплицирана програма, но все пак едни най-основни познания по програмиране никак не са излишни. С програмката, която написах много успешно тествам електрониката и механиката. Вероятно обаче първо ще опитам друга любителска програма - https://onstep.groups.io/g/main/wiki/7150 ,тъй като вече разполагам с Ардуино Мега. Ако всичко това работи и покаже приемливи резултати вече може да се мисли и за последната стъпка, а тя е обработката на получените снимки, за което също има българска програма.
Всичко това не е някаква псевдопатриотична амбиция, но все пак ми се струва забавно в една толкова малка страна като нашата да се разработи и направи една относително комплицирана с-ма и то изцяло на любителски начала.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Управление на мощни стъпкови двигатели- Софтуер

Мнение от christovantceti » съб яну 16, 2021 22:50

Както вече стана въпрос в крайна сметка управлението на телескопа ще стане с някое от готовите любителски програмни решения. Все пак липсата ми на основни познания в тази област е доста дразнещ факт и затова въоръжен с няколко ръководства за Ардуино реших да се образовам и седнах на свой ред да пиша програма за ръчен контрол на телескопа.

Изискванията към тази програма са както следва:
1. Управление на два стъпкови мотора и в двете посоки с четири бутона.
2. Двата мотора трябва да могат да работят както по отделно така и едновременно.
3. В покой драйверите трябва да са изключени, за да се намали консумацията и да се избегне греенето на моторите.
4. Трябва да се реши проблема с bouncing ефекта на механичните бутони.

Разбира се първата мисъл беше да намеря някоя готова програмка, която да използвам или адаптирам за тези цели. За мое учудване търсенето ми по мрежата не се увенча с успех и не намерих нищо, което да изпълни зададените критерии, поради което се наложи да започна от начало. Оказа се, че наглед простата програмка всъщност става доста дълъг код ако се започне от нулата. Първоначалните неуспехи бързо ме отегчиха и смених подхода като вместо да откривам колелото и топлата вода за пореден път реших да приложа готови библиотеки в моята програма. За управлението на стъпковите мотори се спрях на библиотеката Accelsteper http://www.airspayce.com/mikem/arduino/AccelStepper/, която решава лесно проблема със синхронното управление на няколко мотора. Използвайки само най-основните функции на библиотеката бързо реших проблема с управлението на моторите с помощта на бутони. След първоначалната радост от успеха обаче забелязах изключително дразнещ страничен ефект характерен за механичните превключватели т.нар. "bouncing" ефект. Той се дължи на искренето между контактите при превключване на бутона, което обърква процесора, тъй като го приема не за единично, а за многократно превключване на състоянието.
Switch_Debounce_2.jpg

Това се изразява в неприятно подритване на двигателите, когато се натискат бутоните.
Тук е мястото да спомена, че за този проблем има както софтуерно така и хардуерно решение. Хардуерното решение може да бъде един прост RC филтър, тригер на Шмид и др. По-елегантния debouncing обаче е софтуерния, тъй като не изисква усложняване на схемата. Това първоначално се оказа сложна задача за мен поради факта, че е нужно да се осъществява едновременно на 4 бутона. Достъпните примерни програми ми изглеждаха много дълги и не особено понятни. Поради тази причина се спрях на друга библиотека ezButton https://arduinogetstarted.com/library/a ... ll-example, чрез която изключително просто и бързо реших този досаден проблем. Функциите ѝ са неблокиращи по характер и затова добре се разбраха с тези на Acclestepper. Крайният резултат се вижда по-долу:




P.S. Тази програмка е универсална и може лесно да се модифицира, както и да се използува за различни цели, поради което я прилагам за свободно ползуване.

Код: Избери всички

#include <AccelStepper.h>//Необходими библиотеки
#include <MultiStepper.h>
#include <ezButton.h>

ezButton button1(13);  // създаване на  4 бр. (ezButton обекти) бутони към съответните пинове
ezButton button2(11);
ezButton button3(10);  
ezButton button4(12);
//пинове за посока и стъпка
//за stepper1
const int dirPin1 =  3;   //пин за посока на въртене   
const int stepPin1 = 2; //пин за стъпка
const int enablepin1= 4 ;//пин за вкл/изкл.на драйвера
//за stepper2
const int dirPin2 =  6;   //пин за посока на въртене   
const int stepPin2 =  5; //пин за стъпка
const int enablepin2= 7 ;//пин за вкл/изкл.на драйвера

AccelStepper stepper1(1, stepPin1, dirPin1);//създаване на обекти на 2бр. стъпкови мотори
AccelStepper stepper2(1, stepPin2, dirPin2);

void setup() {
  button1.setDebounceTime(50);//време за debounce на бутоните
  button2.setDebounceTime(50);
  button3.setDebounceTime(50);
  button4.setDebounceTime(50);
  
 stepper1.setMaxSpeed(10000);
 stepper2.setMaxSpeed(10000);
  
  pinMode (enablepin1, OUTPUT);//пин за вкл/изкл на драйвера
  digitalWrite (enablepin1, HIGH);//изключва драйвера
  
  pinMode (enablepin2, OUTPUT);//пин за вкл/изкл на драйвера
  digitalWrite (enablepin2, HIGH);//изключва драйвера
}

void loop() {
  button1.loop(); // опреснява статуса на бутоните
  button2.loop();
  button3.loop(); 
  button4.loop();
  int buttonState1 = button1.getState(); //дефиниране на статуса на бутоните
  int buttonState2 = button2.getState();
  int buttonState3 = button3.getState();
  int buttonState4 = button4.getState();
  
  //проверка статуса на бутоните за вкл/изкл. на драйвера
  //STEPPER1
  if (buttonState1 == LOW||buttonState2 == LOW){ //някой от двата бутона е натиснат 
    digitalWrite (enablepin1, LOW); // включва драйвера
  }
  if (buttonState1 == HIGH&&buttonState2 == HIGH){//ако и двата бутона не са натиснати
    digitalWrite (enablepin1, HIGH); // изключва драйвера
    button1.loop();
    button2.loop();}
    
  if (buttonState1 == HIGH&&buttonState2==LOW) 
  {
        stepper1.setSpeed(3000); 
        stepper1.runSpeed();
        button1.loop();
         button2.loop();
   } 
 if (buttonState1 == LOW&&buttonState2==HIGH) {
   stepper1.setSpeed(-3000);
    stepper1.runSpeed();
    button1.loop();
     button2.loop();
  }  
  
      //STEPPER2
    //проверка статуса на бутоните за вкл/изкл. на драйвера
if (buttonState3 == LOW||buttonState4 == LOW){ //някой от двата бутона е натиснат 
    digitalWrite (enablepin2, LOW); // включва драйвера
  }
  if (buttonState3 == HIGH&&buttonState4 == HIGH){//и двата бутона не са натиснати
    digitalWrite (enablepin2, HIGH); // изключва драйвера
     } 
  //ако единият бутон е натиснат се указва посоката и скоростта на stepper2
 // проверка на състоянието на бутоните HIGH=изключен драйвер,LOW=включен
       
      if (buttonState3 == HIGH&&buttonState4 == LOW) {
        stepper2.setSpeed(3000); 
        stepper2.runSpeed();
        button3.loop();
        button4.loop();
      
 }  if (buttonState3 == LOW&&buttonState4 == HIGH) {
   stepper2.setSpeed(-3000);
    stepper2.runSpeed();
    button3.loop();
    button4.loop();
  }  
     }
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

ranev
Мнения: 170
Регистриран: ср май 15, 2019 09:40
Репутация: 201
Местоположение: София

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от ranev » пет яну 22, 2021 19:30

Очарован съм от Проекта. Следя го с интерес и бих бил радостен да дам и аз някоя идея.
Преди време си сглобих GoTo на базата на Arduino Mega. Конфигурацията включва блутут, двускоростно ръчно управление и комуникация с ASCOM. Използват се модулни драйвери за стъпкови мотори, които (драйвери) се командват със step, dir, М0-2(кратност на стъпката) и, мисля Enable. Тези, които имате спокойно могат да се използват.
Далеч е от елегантния rDUINOscope, но е прост, лесен за оживяване и (учудващо) работи прилично.
Ако ви интересува, пишете, че в момента ми е трудно да търся линка за проекта.
Поздрави

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » нед яну 24, 2021 11:59

Следя развитието на любителските разработки за управление на телескопи от доста време. Една от първите, на която попаднах навремето беше на Mel Bartels (още от зората на достъпния интернет.....може би от преди 20г.). Това беше комплициран софтуер, който ако си спомням добре работеше под DOS. Използваше драйверните схеми ULN 2003 за командване на стъпковите мотори. Контролер беше самият персонален компютър чрез паралелния порт. Тази схема я направихме тогава с баща ми, но никога не я изпробвах на практика https://www.bbastrodesigns.com/StepperSystem.html.
Революция в разработките на тези системи настъпи в последните 5-6 г. благодарение на появата на Ардуино и свободният достъп към програмния код, библиотеки и възможността всяка следваща разработка да ползува опита на предходните. Друга причина за това бързо развитие е изключително ниската цена на нужните електронни компоненти. Всичко това прави рационално създаването на любителско управление на фона на цените на готовите комерсиални решения.
Програмирането на микроконтролери според мен е изключително полезно оръжие в арсенала на телескопостроителя и то не само от гледна точка на управлението на телескопа, а за много други аспекти на това хоби.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Ръчно управление с джойстик

Мнение от christovantceti » чет мар 25, 2021 14:57

Друга възможност за по-удобно ръчно управление на стъпковите мотори е с джойстик. Поставих си за цел написването на програмка, която да удовлетвори следните основни изисквания:

1. Да осигури плавно регулиране на скоростта на моторите
2. Да позволи едновременна работа и на двата мотора
3. Драйверите да са изключени при неутрално положение на джойстика

Към вече описаната конфигурация добавих джойстик-модул от този тип:
JoyStick-DESKTOP-JC9S5KE-1.jpg
Свързването към Ардуино стана по следната схема:
Joystick-cir1-1.jpg
Самата програмка е опростена максимално и отново ползува познатата библиотека за стъпкови мотори.

Код: Избери всички

//Необходими библиотеки
#include <AccelStepper.h>
#include <MultiStepper.h>

//Свързване на стъпковите мотори
//Степер 1      
const int stepPin1 = 2;//пин за стъпка
const int dirPin1 =  3;//пин за посока
const int enablepin1= 4 ;//пин за вкл/изкл.на драйвера
//Степер 2
const int dirPin2 =  6;   //пин за посока на въртене   
const int stepPin2 =  5; //пин за стъпка
const int enablepin2= 7 ;//пин за вкл/изкл.на драйвера

//създаване на обекти на 2бр. стъпкови мотори
AccelStepper stepper1(1, stepPin1, dirPin1);
AccelStepper stepper2(1, stepPin2, dirPin2);
//Джойстик
int VRx = A0;
int VRy = A1;
int xPosition = 0;
int yPosition = 0;
int mapX = 0;
int mapY = 0;
int spd=10000;//скорост на въртене на моторите

void setup() {
  
  Serial.begin(9600);
  //Драйвери 
  pinMode (enablepin1, OUTPUT);//пин за вкл/изкл на драйвера
  digitalWrite (enablepin1, HIGH);//изключва драйвера
  pinMode (enablepin2, OUTPUT);//пин за вкл/изкл на драйвера
  digitalWrite (enablepin2, HIGH);//изключва драйвера
//Джойстик
  pinMode(VRx, INPUT);
  pinMode(VRy, INPUT);
 
 // Стъпкови мотори
 stepper1.setMaxSpeed(10000);
 stepper2.setMaxSpeed(10000);
  
}

void loop() {
 //дефиниране на максимални и минимални стойности
  xPosition = analogRead(VRx);
  yPosition = analogRead(VRy);
  mapX = map(xPosition, 0, 1023, -spd, spd);
  mapY = map(yPosition, 0, 1023, -spd, spd);
  
  //Serial.print("X: ");
  //Serial.print(mapX);
  //Serial.print(" | Y: ");
  //Serial.print(mapY);
  
 //Контрол на драйверите
if ((mapX<300)&&(mapX>-300)){ //неутрално положение на джостика по X
    digitalWrite (enablepin1, HIGH); // изключва драйвера
  }
  else{
    digitalWrite (enablepin1, LOW); //  включва драйвера
  }
  if ((mapY<300)&&(mapY>-300)){ //неутрално положение на джостика по Y
    digitalWrite (enablepin2, HIGH); //  изключва драйвера
  }
  else{
    digitalWrite (enablepin2, LOW); //  включва драйвера
  }
  
  //Управление на двигателите
 if (mapX>=300){
  stepper1.setSpeed(mapX); 
   stepper1.runSpeed();     
 }
  else if (mapX<-300){
  stepper1.setSpeed(mapX); 
        stepper1.runSpeed();
 }
 if (mapY>=300){
  stepper2.setSpeed(mapY); 
   stepper2.runSpeed();     
 }
  else if (mapY<-300){
  stepper2.setSpeed(mapY); 
        stepper2.runSpeed();
         }  }
Тук може да се види крайният резултат:
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

CNC рутер

Мнение от christovantceti » вт май 18, 2021 12:51

С напредването на настоящия проект все повече се сблъсквам с нуждата от точна изработка на малки детайли за второстепенните системи на телескопа. От доста време разглеждам развитието на настолните CNC рутери и ползата от тях за различни хобита в това число и телескопостроенето. Всичко това ме кара периодично да се връщам на идеята за собствен рутер (стр.1) хвърляйки се от един дизайн на друг. В крайна сметка се спрях на конструкция с фиксиран портал. Причината за това е, че тази конструкция се отличава с най-голяма степен на ригидност, което разширява възможностите на машината значително що касае обработката на меки метали каквито са алуминиевите сплави.

И така основните изисквания към този рутер са:
1. Възможност за фрезоване на меки метали и сплави като алуминий и месинг
2. Размер на обработваната площ от поне 600Х500мм
3. Ниска цена
4. Мобилност

CNC фрезите с фиксиран портал изпитват и някои недостатъци. Основният е значително по-малката обработваема площ в сравнение с тези с мобилен портал при еднакви габарити. Все пак чисто в конструктивен аспект фиксираният портал дава много по-голяма устойчивост на вибрации и деформации, а също така може да бъде проектиран доста по-солидно без притеснения за крайното му тегло. Поради тази причина се спрях на стоманата като материал за изработване на носещата конструкция. За тази цел ще използвам правоъгълни стоманени профили с дебелина на стената 3-4мм. Те са значително по-евтини и по-здрави от по-широко използваните конструктивни алуминиеви профили в любителските разработки. За разлика от екструдираните алуминиеви профили, стоманените се отличават с ниска точност на повърхността. Това ще наложи допълнителна обработка на техните повърхности като фрезоване и шлайфане по начин позволяващ точното монтиране на линейните водещи и винтово-сачмените двойки.
Машината ще бъде три осева като задвижването ще стане със същите Nema 23, които въртят телескопа. Към Z-оста ще бъде фиксиран високо оборотен двигател - 20 000об/мин с мощност 1,5 kW и водно охлаждане.
Вече разполагам с всички части за механиката и електрониката и остава да се направи носещата структура, която ще бъде нещо от този сорт:
X+Z +Y оси 1.JPG
X+Z +Y оси 2.JPG
X+Z +Y оси 3.JPG
X+Z +Y оси 4.JPG
Все още не съм решил как да стане куплирането на стъпковите мотори към X и Y осите, тъй като има различни варианти и засега съм ги оставил да висят волно в пространството. Носещата детайла плоча ще бъде от дуралуминий с дебелина 15мм, поради съображения за по-ниско тегло. Z -оста също ще бъде изработена от плоскости от дуралуминий, но с дебелина 25мм, защото тук ригидността и устойчивостта на деформации е критична.
Габаритите на машината са 1055мм дължина по 415мм ширина като порталът ще бъде с височина 550мм и ширина 815мм. Предполагаемото тегло според Solidworks е около 95-100 кг. Предвиждам възможност порталът да се разглобява и отделя от хоризонталната част на рутера. Това от една страна ще улесни транспорта на цялото съоръжение, а от друга ще даде и възможност за реглаж.
Остават още някои въпроси за уточняване, но общо взето това е основната идея.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM CNC машина

Мнение от christovantceti » вт юни 15, 2021 22:06

Машината очаквано претърпя известна промяна в дизайна си. Освен фиксацията на портала към основата се доуточниха и някои други подробности като напр. фиксацията на стъпковите мотори.
X+Z +Y оси VER 2.JPG
фиксация на моторите.JPG

Оказва се, че поръчката и намирането на тези стоманени профили не е толкова лесно колкото си мислех първоначално. Повечето фирми не предлагат профили под 6м дължина, което се оказва все по-голям проблем. Ето защо нищо не е окончателно и всичко зависи от това какъв материал ще успея да намеря.
Прикачени файлове
фиксация на моторите2.JPG
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

CNC машина- размисли по конструкцията

Мнение от christovantceti » ср юни 16, 2021 20:59

За съжаление ударих на камък и с последната фирма в опита си да поръчам нужните дължини от различните профили. Това ме накара да помисля върху идеята дали не е възможно цялата конструкция да се реализира само с един вид профил, така че общата дължина да е близка до заветните 6м. За целта избрах най-големия профил предвиден първоначално за портала, а именно 200х100х4мм. Ето как би изглеждал този вариант:
X+Z +Y оси VER 3-2.JPG
X+Z +Y оси VER 3-1.JPG
Общата дължина на нужния профил излиза 4,6м, т.е. при поръчка на 6м ще остане 1,4м материал, което не е голяма загуба. В резултат ще има леко увеличеното тегло на конструкцията (около 10-на кг) и съответно цена (20-30 лв). Предимство обаче е повишената стабилност и ригидност. Като цяло целият дизайн се опрости доста и проблемът с поръчката на материала изглежда преодолян.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

Потребителски аватар
lkrustev
Мнения: 1409
Регистриран: пет окт 26, 2018 14:07
Репутация: 1655

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от lkrustev » пет юли 23, 2021 11:01

Ще има ли скоро първа светлина с този чудесен телескоп?
“In order to be able to think, you have to risk being offensive.” ― Jordan B. Peterson
https://telescopius.com/profile/lkrustev
Astrobin sucks!
... да го духат всички тесногръди сноби!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » пет юли 23, 2021 23:15

Едва ли скоро ще види небе. Както и преди е ставало въпрос този телескоп беше проектиран за нуждите на частната обсерватория на AAS, но проекта много се проточи и накрая те си взеха готов със съответната монтировка. Така той остана без място, където да се ситуира и затова му разработих монтировка и тринога. Причината все пак да осъществя този крупен проект в кратки срокове беше, че баща ми умираше от рак и исках го направим, за да го види преди да си отиде. Това стана възможно и благодарение на нашите приятели шлосери, които направиха възможно изработката на механиката. Така да се каже това ни остана лебедовата песен в телескопостроенето - хоби по което той ме запали и практикувахме заедно повече от 25г. В една голяма степен идеите за механичната конструкция бяха негови и помагаше до последния момент. Така също машините за шлайфане и полиране, вакуумната установка и безбройните стентове и приспособления бяха негово дело. Имаше много хобита м/у които електрониката, където бе много навътре и то още от времето на радиолампите, също така имаше и много добри шлосерски познания, нещо което е работил за кратко на младини преди да стане студент.
Преди няколко месеца научих тъжната новина, че корона вирусът е убил моя добър приятел Иван Кръстев-оптик и програмист, който направи първоначалния оптичен дизайн на този телескоп и ме въведе в проектирането на телескопите. Той от дълги години живееше и работеше във Виена и периодично отскачаше до София, където на по бира обсъждахме нашите проекти. Автор е на известната програма MODAS за проектиране на любителски телескопи. Сам беше организирал нещо като клуб във Виена заедно с няколко австрийци и правеха огледала. С него също имахме много интересни идеи за разработка на софтуер за мобилни платформи за изчисление на телескопи. Последно обсъждахме неговата машина за шлайфане и полиране с директ-драйв задвижване.
автоколиматор.jpg
Опитах се да се похваля на Иван с последната си придобивка - автоколиматор на Hillger-Watts само, за да разбера, че вече го няма.

Така в рамките на година останах напълно сам- нещо като последния мохикан. Затова се радвам като се появи някой ентусиаст, но като цяло според мен тенденциите за това хоби са негативни.

P.S. Основната причина този телескоп да не може да види небе е неговата маса от около 200кг. Сам не мога да го помръдна камо ли да го пренеса до двора.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

Потребителски аватар
viktor
Мнения: 2268
Регистриран: съб мар 11, 2006 03:27
Репутация: 1280

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от viktor » съб юли 24, 2021 19:32

Респект!
Bresser Special Astro 20x80 binocular
Levenhuk Bruno Plus 15x70 binocular
B 10x40 binocular
GSO Plossl 4mm
GSO Plossl 42mm
SkyWatcher Plossl 10mm
SkyWatcher Plossl 25mm

DartMol
Мнения: 168
Регистриран: пет мар 25, 2005 01:33
Репутация: 241
Местоположение: In a galaxy far, far away...

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от DartMol » пон юли 26, 2021 01:08

След като от AAS не са имали нужното търпение/не са си предвидили да изчакат изработката от нулата на такъв инструмент, значи не е бил за тях. Сигурен съм, че проекта ви ще погледне към звездите - има достатъчно народни обсерватории, училища... а и все ще се намери ваш приятел, който да ви помогне с изнасянето на това 'чудовище' под открито небе.

Потребителски аватар
Synergon
Мнения: 1040
Регистриран: пон авг 12, 2013 11:20
Репутация: 1095
Местоположение: OK

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от Synergon » пон юли 26, 2021 10:19

Здравей,
то скоро няма да има никакви специалисти в България, какво да кажем за любители с подходящи знания и умения.
Дори масово обслужващия персонал вече е на много ниско ниво.
Здраве и успехи.
What Happens in Black Hole - Stays in Black Hole !
...Space is infinite - your back seat isn't.

Хардуерът е това, което ритате. Софтуерът е това, което псувате.

Линк за библиотеката с книги последна версия 03.09.2022 г. :
https://drive.google.com/file/d/1cAKtf_ ... sp=sharing

Линк към лекция за видеоастрономията:
https://drive.google.com/file/d/1Ikrd0E ... sp=sharing

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » пон юли 26, 2021 10:25

Ситуацията по онова време беше малко по-различна. За около 2г бях готов с оптиката, но механиката вече не зависеше само от мен и полека минаха 9г, а те имаха нужда от обсерватория. При положение, че телескопът беше предвиден за подаряване стана много трудно да искам от моите познати шлосери да работят безплатно. Освен това както се оказа по-късно трябваше да вложа около 1500лв за материали и някои дейности по изработката от трети страни (лазерно и водно рязане). Парадоксалното в случая е, че болестта на баща ми стана катализатора за създаването на този телескоп.
Бъдещето му не е много ясно по причина, че предстоят някои тестове и колимация, които трябва да определят до колко това нещо е функционално в настоящия си вид. Не трябва да забравяме, че това е прототип конструиран и създаден от нулата. Хубавото е, че вече разполагам с една платформа, на която могат да се правят много експерименти още повече, че съм заложил в конструкцията доста елементи за бъдещ ъпгрейд.
Тук ще има възможност и за сравнение с готовия Planewave CDK 17" на AAS, което също е интересно.

P.S. Бъдещето на хоби от този вид виждам само ако се създадат клубове, в които могат повече любители да обменят опит, идеи както и да съществува чисто физически място, където да се разположат машините и тестовите установки.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

gmom
Мнения: 114
Регистриран: пон сеп 28, 2020 15:03
Репутация: 254
Местоположение: София

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от gmom » пон юли 26, 2021 11:17

Правилно ли разбирам, че няма любителски клуб в България, където се строят телескопи или дори само се изработват огледала?
GSO 203 / 1200 mm Dobsonian Telescope
Omegon Argus 16x70 Binoculars

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » пон юли 26, 2021 18:29

Някога по соц-време е имало такъв клуб в София. Доколкото имам информация най-крупният им проект е бил 300мм Нютон, което е било сериозен успех за времето си. Навремето имаше много развита клубна дейност по линията на ТНТМ. Може би най-многобройни бяха авиомоделните клубове. Ходенето в един такъв клуб ми е свързано с най-интересните спомени от детството. Разбира се с идването на демокрацията държавата се отказа от тази дейност и те изчезнаха, което е много жалко. Създаването на един такъв клуб изглежда не лесна задача. Дори в страни като САЩ нямат, но пък там ентусиасти организират ежегодни събирания с уроци по телескопостроене https://stellafane.org/tm/mc/other.html. В Русия са претърпели същото разрушаване на клубната дейност като у нас, но в още по-голям мащаб. В Москва група телескопостроители са си направили клуб в едно мазе и работят на много високо ниво, но постоянно са на прага на фалита, заради наема https://astronomy.ru/forum/index.php/topic,21065.0.html. Някъде в cloudynights четох, че честотата на любителите телескопостроители е около 1 на 4-5млн население и като цяло са по-малко от покорилите Еверест.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

bobo
Звезден маниак
Звезден маниак
Мнения: 4247
Регистриран: ср авг 18, 2004 07:22
Репутация: 975
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от bobo » пон юли 26, 2021 20:52

През 1960-те и 1970-те във Варна също е имало широка любителска дейност. Тази монтировка, една друга по-широка тръба и разни стъкларии още се търкалят из мазето на обсерваторията.
Изображение

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » пон юли 26, 2021 21:29

Това е интересно и е новост за мен. Не е изключено и в други градове да се е правело нещо. Жалко, че потъва в забвение.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

gmom
Мнения: 114
Регистриран: пон сеп 28, 2020 15:03
Репутация: 254
Местоположение: София

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от gmom » вт юли 27, 2021 11:53

Аз бих потъркал стъкло с удоволствие, стига да има кой да ме научи как. Но не искам да отвличам тази тема от интересния проект!
GSO 203 / 1200 mm Dobsonian Telescope
Omegon Argus 16x70 Binoculars

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

CDK 400-CAD/CAM Колимация и Тест

Мнение от christovantceti » пет авг 13, 2021 21:36

Един от големите проблеми при изработката на касегреновите телескопи е тяхната трудна колимация. Това важи в още по-голяма сила при семикатодиоптричните варианти какъвто е настоящия проект. Неадекватната колимация води до появата на аберации като в най-голяма степен е комата. Дори при минимално разколимиране тази кома е в достатъчна степен, за да прикрие остатъчната сферична аберация и да попречи на асферизацията на главното огледало, чрез която както вече е споменавано осъществих нулирането на системата. Въпреки специално изградения стенд този проблем винаги персистираше в някаква степен и аз останах без ясна представа за степента на коригираност поради невъзможност за прецизна колимация.
След 1г. отлагане най-накрая стигнах до момента за финален тест на телескопа. Първата цел беше колимацията. За осъществяването ѝ се подсигури пълна свобода за прецизни регулации на всички компоненти в тестовата установка.
тест установка.jpg
А Осигурен е ръчен контрол на монтировката с манивели за реклинационната и деклинационната ос. B Автоколимационното плоско огледало се позиционира по X, Y оси и по наклон. C Ронки мрежата има свобода на движение по X,Y, Z и ротация. Окулярният и коректорният тубус също се регулират с 3 двойки винтове. D и E Наклоните на огледалата се контролират с двойки бутащо-издърпващи винтове като главното огледало е с 3 двойки винтове, а вторичното с 4 двойки.

Първо се осъществи груба колимация на оптичните компоненти включваща измерване на разстоянието помежду им, центража и техния наклон. Това стана с помощта на линеали, лазерен колиматор и прицелни кръстове с конци.
Финната колимация стана чрез анализ на ронкиграмите и фин реглаж на наклона на огледалата.
лазерен колиматор.jpg
Самоделен лазерен колиматор. Преди теста го колимирах на струга.
кома.jpg
кома.jpg (9.53 KиБ) Видяна 578 пъти
Ронкиграма демонстрираща кома поради наклон на огледалата.


След колимирането се извърши автоколимационния тест. Получиха се серия от Ронкиграми в различни части на спектъра.
ронкиграми.jpg
Ронки 10 l/mm. Ясно се виждат множествените отражения от лещите на коректора в центъра, както и силно изразените дифракционни ефекти по периферията на Ронкиграмите. Леко изразен завал и недокоригираност в централната зона.


Изводи:
1. Колимацията е много трудна въпреки почти идеалните условия и опции за осъществяването ѝ както и факта, че този телескоп е с най-големи толеранси, поради сферичното вторично огледало.
2. Качеството на оптичната система считам за приемливо с оглед предназначението на телескопа като астрограф.
Тук е мястото да се отбележи, че автоколимационният тест е двойно по-чувствителен от тестовете осъществявани от центъра на кривината и четири пъти по-чувствителен от звездния тест.
3. Несравнимо по-добрата колимация, която предлага така направената конструкция на телескопа е предпоставка за много по-прецизно изследване на оптиката и съответно по-качествената ѝ изработка.

Вече е напълно възможно да осъществя ретуширане на главното огледало и постигане на много по-добър краен резултат, но засега ще го оставя така, защото смятам, че ще върши работа като за начало, а и имам други по-неотложни задачи.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

Vodorod
Мнения: 11
Регистриран: съб сеп 10, 2016 15:07
Репутация: 6

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от Vodorod » пет авг 13, 2021 22:21

Здравей! Много интересна тема! Убеден, че твоите техничедски умения и познония са много пъти по- добри от моите, въпреки това ще си позволя да ти предложа ето този метод с тази маска viewtopic.php?f=6&t=6646 Аз ползвах метода за един C8, който беше в трагично състояние с колимирането. Стана бързо и лесно. Но е необходим окуляр, даващ високо увеличение, за максимална точност... Би ми било интересно, ако и при теб се получи добре с такава маска, най малкото може да ти помогне за грубо колимиране. Поздрави!

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » съб авг 14, 2021 11:05

При вече сглобен телескоп са възможни различни методи за колимация, всеки от които ефективен в някаква степен. Проблемът за който става въпрос е как да се колимират огледалата и лещите в процеса на фигуризиране на главното огледало. Последните сесии на полиране бяха по 1-2 мин. Това означава, че 1-2 мин полирам след това свалям огледалото от машината, мия го и го подсушавам. Следва 20-30 мин чакане, докато се темперира. След това го монтирам на изпитателния стенд и започва колимацията - тук е проблема. Ако не е идеално колимирано комата прикрива сферичната аберация както и зоналните грешки, тъй като е по-голяма от тях. Допълнителна екстра се явяваше астигматизма от деформацията на огледалото, тъй като на стенда не беше разтоварено както трябва.
тестова установка.jpg
Това е оптичния стенд за изследване на телескопа в автоколимация. От ляво на дясно - главно огледало, коректор, вторично огледало и плоско автоколимационно огледало.

Като пропуск отчитам това, че навремето не направихме по-сериозно разтоварването и фиксацията на главното огледало на стенда и в известна степен подцених значението и трудността на колимацията на тази с-ма. При първоначалното сглобяване въобще не успях да получа образ и в рамките на 1 седмица всяка вечер търсех без никакъв успех фокуса. Накрая реших, че има някаква грешка във фокусното разстояние на вторичното огледало. На този етап то, както и автоколимационното огледало вече бяха алуминизирани, а само главното не беше и според мен трябваше лесно да се се види фокуса. След като повторих всички измервания на фокусните разстояния и на отстоянието на всички компоненти и нови преизчисления на три различни програми стигнах до извода, че грешка няма, но нямаше и образ. В момент на отчаяние реших да посребря главното огледало, което бе сферично на този етап колкото да получа образ от системата и да видя къде се проектира. Чак тогава многократно повишената степен на отражение позволи да направя някаква колимация и да установя, че всичко е според изчисленото. На горната снимка може да видите мръсно сребристия цвят на главното огледало вследствие опита ми за посребряване. В крайна сметка това помогна, колимирах останалите компоненти и започнах асферизацията на главното огледало.
Идеята ми бе главното огледало да се поставя за секунди на държача си без да се налага повторна колимация. До голяма степен това стана, но както казах имаше какво да се желае от конструкцията на тест стенда.

По отношение на готовите телескопи мога да кажа, че там производителя е опростил процеса на колимация до максимум. При SCT както и при аналога на моя телескоп CDK17- Planewave силно са орязани опциите за колимация. Регулират се единствено вторичните огледала, а всички останали компоненти са заводски настроени и фиксирани. Това е направено явно с оглед от една страна опростяване на конструкцията, а от друга да не позволят на обикновения потребител да пипа, където не му е работата. При този телескоп съм предвидил абсолютна свобода на колимация, което прави процеса по-труден, но значително по-прецизен.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

bobo
Звезден маниак
Звезден маниак
Мнения: 4247
Регистриран: ср авг 18, 2004 07:22
Репутация: 975
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от bobo » съб авг 14, 2021 14:36

Единствно мога да кажа, че се кефя, че в България има такива хора! :thumbsup:

ПП Все съм се чудел защо на (поне малките любителски нютони, а кажем) главното огледало не е фиксирано. Съвременните технологии позволяват точно изработване и сглобяване на детайлите. Дори и да се оскъпят малко повече такъв вид тръби и държачи, това (ако работи) може да се изтъква като преимущество на дадения модел.

stelt88
Мнения: 210
Регистриран: чет юли 08, 2021 21:16
Репутация: 210
Местоположение: Мурсия, Испания

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от stelt88 » вт авг 17, 2021 23:00

Прочетох цялата тема и всеки един коментар поне 10 пъти. Огледах всяка снимка подробно. И разбрах защо lkrustev ви нарича "майсторе".
Прекрасно изпълнение. Толко прекрасно, че от месеци търся идеи в интернет, а открих вдъхновение в нашия си български форум.
Сега да питам "майстора" и компания, възможно ли е да се направи всичко това от карбон?
Открих един английски сайт който предлага елементи и kit за изработка на части. Мисля че цените са доста добри и мога да си позволя да се пробвам. Остава въпроса ще стане ли?
www.easycomposites.co.uk
"Човек вижда толкова, колкото знае. "
~Гьоте~

christovantceti
Мнения: 277
Регистриран: вт дек 27, 2011 18:51
Репутация: 597
Контакти:

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от christovantceti » ср авг 18, 2021 12:43

Напълно възможно е телескопът да се изработи и от карбон. CDK 17-Planewave, който използвах за приципен модел е с конструкция от алуминиеви рингове свързани с карбонови тръби. В моят случай лесно мога да сменя дуралуминиевите тръби с карбонови, но ще наруша първоначалната си концепция за максимално ниска цена. Иначе безспорно карбоновите тръби са с ред предимства по отношение на масата, вибрациите и температурното разширение.
Цялата конструкция е модулна и всичко може да се променя с лекота във времето, включително и оптиката.

Може би най-интересният въпрос в този проект беше дали е възможно лещите на коректора да се изработят от обикновено флоатно стъкло вместо от оптично?
Вече съм убеден, че отговорът е да. Лещите от такова стъкло се представят добре, но друг е въпросът колко добре ако ги сравним със същите, но от оптично стъкло BK7 например. Всъщност идеята да използувам бяло флоатно стъкло дойде след невъзможността ми да намеря BK7 и поради факта, че Celestrone и Meade използват същото за Шмид пластините на техните телескопи.
Ако ви е интересно тук е моят стар сайт за телескопостроене http://www.myoptics.at/atmbg/prjtelsc.html
bobo написа:
съб авг 14, 2021 14:36

ПП Все съм се чудел защо на (поне малките любителски нютони, а кажем) главното огледало не е фиксирано. Съвременните технологии позволяват точно изработване и сглобяване на детайлите. Дори и да се оскъпят малко повече такъв вид тръби и държачи, това (ако работи) може да се изтъква като преимущество на дадения модел.
Прави се - така е на CDK 17. Това обаче е нож с две остриета, защото ако оста на главното огледало не съвпада съвсем точно с тази на тръбата колимацията е възможна, но след това ще имате неточно водене на телескопа. При този телескоп огледалото е конусовидно и е с централно разтоварване, което е много по-просто и улеснява както центрирането така и юстирането на огледалото към оста на телескопа. При мен главното огледало е от плоска заготовка, което наложи класическо 18 точково разтоварване и стандартно колимиране с 3 двойки винтове. При това огледалото е напълно отделно от тръбите на коректора и окулярния възел и всичко може да се настройва поотделно и независимо. При Planewave тубусът на коректора, главното огледало и окулярната тръба са една сглобка, настроена и колимирана дефинитивно от производителя като е оставена възможност единствено за реглаж на вторичното огледало.
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш.Помни, че ноевият ковчег е построен от любители.Професионалистите са построили ,,Титаник"!

Потребителски аватар
Synergon
Мнения: 1040
Регистриран: пон авг 12, 2013 11:20
Репутация: 1095
Местоположение: OK

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от Synergon » ср авг 18, 2021 14:00

bobo написа:
съб авг 14, 2021 14:36
Единствно мога да кажа, че се кефя, че в България има такива хора! :thumbsup:

ПП Все съм се чудел защо на (поне малките любителски нютони, а кажем) главното огледало не е фиксирано. Съвременните технологии позволяват точно изработване и сглобяване на детайлите. Дори и да се оскъпят малко повече такъв вид тръби и държачи, това (ако работи) може да се изтъква като преимущество на дадения модел.
Здравей,
телескопа ми от първата система за видеоастрономия беше точно такъв.
Фиксиранo фабрично главно огледало и възможност за колимация на вторичното:

https://tavcso.hu/en/product/SWN1507s

Не съм го колимирал никога, беше си идеален за ползване.
Освен това беше много лек - 3,5 кг. . Подобен 150 мм F5 обикновено тежи
4,5-5 кг.
Лека.
What Happens in Black Hole - Stays in Black Hole !
...Space is infinite - your back seat isn't.

Хардуерът е това, което ритате. Софтуерът е това, което псувате.

Линк за библиотеката с книги последна версия 03.09.2022 г. :
https://drive.google.com/file/d/1cAKtf_ ... sp=sharing

Линк към лекция за видеоастрономията:
https://drive.google.com/file/d/1Ikrd0E ... sp=sharing

stelt88
Мнения: 210
Регистриран: чет юли 08, 2021 21:16
Репутация: 210
Местоположение: Мурсия, Испания

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от stelt88 » ср авг 18, 2021 20:30

christovantceti написа:
ср авг 18, 2021 12:43
Напълно възможно е телескопът да се изработи и от карбон. CDK 17-Planewave, който използвах за приципен модел е с конструкция от алуминиеви рингове свързани с карбонови тръби. В моят случай лесно мога да сменя дуралуминиевите тръби с карбонови, но ще наруша първоначалната си концепция за максимално ниска цена. Иначе безспорно карбоновите тръби са с ред предимства по отношение на масата, вибрациите и температурното разширение.
Цялата конструкция е модулна и всичко може да се променя с лекота във времето, включително и оптиката.

Ако ви е интересно тук е моят стар сайт за телескопостроене http://www.myoptics.at/atmbg/prjtelsc.html
Аз всъщност имах предвид дали е възможно да се изработи всичко от карбон (пръстени, тръбит и т.н.)
Също така самата монтура и трипод.
Научих доста за свайствата на карбоновите нишки и буквално останах впечатлен от тежестта която могат да издържат.

Ако имате време изгледайте видеото до край ако ли не поне последните 2/3 минути, там тръбата която изработи издържа 700 до килограма.

Относно за "стария сайт" това направо си е златна мина за новобранец като мен, а и не само. Жалко е, че сте спрели да работите по него и да го обогатявате с нова информация.

П.С.
Ако мога да помогна по някакъв начин за развитието му съм готов.
Последна промяна от stelt88 на чет авг 19, 2021 01:24, променено общо 2 пъти.
"Човек вижда толкова, колкото знае. "
~Гьоте~

Потребителски аватар
tishovsx
Мнения: 810
Регистриран: чет яну 22, 2015 13:12
Репутация: 551
Местоположение: Ботевград

Re: CDK 400-CAD/CAM

Мнение от tishovsx » ср авг 18, 2021 20:42

Еми помогнете, ще се радваме всички! :)
Mount: iOptron CEM26 GoTo iPolar LiteRoc
Telescope: Omegon Pro APO AP 76/342/F4.5 ED Triplet
Cameras: ZWO ASI 533MC-PRO,ASI 183MM-PRO.
Guiding cameras: ASI 120MM Mini, William Optics 50mm f/4 Guide Scope.
Filters: Astronomik UHC, LRGB,SHO.
Focuser :ZWO EAF 5v
Automation: ASIAir Plus, EFW 8x1,25"
Apple iMac 13,1 A1418, iPad A1893, MacBook Pro
"Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание...."
Стивън Хокинг
“Необикновените твърдения изискват необикновени доказателства”.

Отговори
  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение