Визуални наблюдения на обекти от 'дълбокият космос'

[Galin]

Привет на Всички !
Много сериозни наблюдения виждам тук...
Чак човек може да се загуби в тях. Полезни са...За първи път чета ,че в Дракон има нещо интересно за наблюдение ! Леко се дразнех , че заема твърде голяма част от небето .

Доста вечери излизам и съзерцавам доста малко обекти . От моята тераса в момента се виждат Касиопея, Андромеда, Пегас. Малко по -късно Персей и Лира. Разбира се Марс се стрелка бързо по небето и става все по- красив. За жалост снимка не можах да му направя. С телескопа при малко по- голямо увеличение виждам в средата някакъв детайл.

Много усилия да намеря М76 и без никакъв резултат. Когато намеря гирата ще съм много щастлив. Ако може да се види при светлинното замърсяване тук.

За това пък всеки път преоткривам М 103. Вижда се особено добре. Една вечер гледах само този разсеян звезден куп. В телескопа ми/ 200мм/ се виждат два величествени звездни купа близо един до друг. Няма такава гледка !!! Абсолютен антидепресант ! Може да ти оправи настроението за дни напред.

Една вечер дочаках изгрева на Орион . Много се зарадвах, че го видях. Направих му експозиции с фотоапарата само за няколко секунди. И чудо -за първи път ЦВЯТ. По края на мъгела имаше бледочервен цвят. Истински цвят дошъл от толкова далече - поздрав за душата !
Не забравих да огледам добре и Издигналата се Лира. Пръстена беше по-бистър от всякога. Във 25 мм окуляр изглеждаше леко син.

Най -щастлив бях, че видях М56. Много блед компактен клъстер. В телескопа с 25 мм окуляр изглежда като малко мъгливо петънце. В нета пишат , че не може да се раздели в любителски телескоп визуално. Радвам се че камерката се опита да го раздели. Аз бях безкрайно радостен да съзерцавам това малко петънце. Удивително нещо са телескопите. Улавят и правят видими фотони от толкова далече...

Екранна снимка (102).png (66.98 KиБ) Видяна 316 пъти

Мисля, че наблюдеието на небето може да е лечебно за хората. Действа много успокояващо. Всяко ново откритие е уникално !

[tsetsodrums]

21-22 Октомври 2020

За малко Октомври месец да не успея да реализирам нито една наблюдателна нощ. Даже преди две вечери с ентусиазъм след работа „цъфнах“ на „Кривонос“, но влагата се оказа убийствена и не можах да видя абсолютно нищо въпреки че небето бе страхотно. Нейсе на 21 срещу 22-ри небето бе също добро, но този път да се презастраховам останах на поляната на върха на билото а не слязох до нивата на „Кривонос“. На високото влагата бе съвсем малка а и температурите бяха 4-5градуса над нулата дори в 01 30ч, когато тръгнах обратно към София.
Та така- в 22 15ч бях на позиция с „Червения октомври“. От провал да няма с кого да отида ме спаси Дани, за което му благодаря, че почти винаги е готов да жертва от съня си за да се взира в звездите !
Имах план от преди доста време за наблюдение на обекти в „Кит“.
Започнах по традиция със двойни звезди. Тук мога да отбележа, че нещо със оптичната система тази вечер не бе съвсем както трябва. Точковидните източници се виждаха малко като със двоен образ и то не по цялото поле. В единия край на полето се фокусираха добре а в другия не. Предполагам, че това се дължи на нагревателя на вторичното който може да не нагрява равномерно а и да грее по-силно ?
Въпреки това една двойна звезда беше записана като разделена !
Това бе M1F1 с главна звезда от 6.5м и спътник от 9.5м намиращ се на 2.5 секунди от нея. Спътника наистина се виждаше слабо на 11 часа от главната звезда и то при 174Х .
Всъщност наблюдението тази вечер започна със Марс . Планетата се виждаше наистина страхотно със детайли и полярната шапка. Целта бе да видя обаче спътниците и, които въпреки, че използвах неутрален филтър да намаля светенето на диска не можах да съзря.
И така стигнах и до любимите ми галактики. Над звездата „Тета“ от „Кит“ има струпване от няколко сравнително ярки галактики. Най-ярка бе SAB галактиката NGC584 от 10.5м и размери от 3.2Х1.7 минути. Тази галактика се наблюдаваше като сравнително ярко елиптично петно с изявена централна част (ядро). До нея без много усилие се забелязваше съвсем слабо размито елиптично петънце. Това бе SO галактиката NGC586 от 13.2м и размери от 1.7Х0.9 минути. На по-малко от два градуса източно от тази двойка галактики се наблюдаваше друга ярка галактика - NGC596 от 10.9м и размери от 2.7Х2.0 минути. Тази галактика се виждаше подобно на NGC584, като ярка елипса с изявена централна част (ядро).
https://images.search.yahoo.com/search/ ... tion=click

https://images.search.yahoo.com/search/ ... tion=click

На около градус и половина под (южно) от NGC596 се наблюдаваше сравнително голямо и бледо направо призрачно петно. Това бе SBr галактиката NGC600 с размери от 2.9Х2.7 минути и величина от 12.4м. В тази галактика не се виждаха никакви характерни детайли освен че бе с най-внушителни (поне видимо) размери.
https://images.search.yahoo.com/search/ ... tion=click

Продължих още няколко градуса на изток и попаднах първо на сравнително ярката SBr галактика NGC615 от 11.6м и размери от 2.5Х1.3 минути. Тя подобно на предните две ярки галактики се наблюдаваше като размита елипса с изявена централна част.
https://images.search.yahoo.com/search/ ... tion=click

Така стигнах и до най-източната галактика NGC636, която леко ме затрудни в намирането и тъй като бе на около 2.5 градуса в страни от основния куп галактики.
Този обект ми се видя и най-интересен и реших него да увековеча, като поредната скица. NGC636 се наблюдаваше, като ярък почти правилен кръг с ярко елегантно ядро в средата. Тази галактика бе от тип SAr с размери от 2.7Х1.9 минути и величина от 11.5м.
https://images.search.yahoo.com/search/ ... tion=click

На финала се опитах да мерна и ярката М77 в „Кит“, но явно от бързането колкото и чудно за мен този обект ми обягна.
Така неусетно бе станало 01 30ч и на бърз ход претиснен повече за Дани който ставал за работа в 7 00ч поехме към София .

[Synergon]

Здравей,
явно още апертура трябва за спътниците на Марс или перфектни условия.
Успехи.

[tsetsodrums]

В неделя с Виктор направихме едно излизане което бе успешно за мен
Ето и описанието !

8-ми Ноември 2020

Снощи нещата се получиха малко в последния момент.
Чак в 17 00ч реших, че си струва да пробвам да отида до „Кривонос“.
Бях на работа до 18 30ч и в 18 50ч поех от центъра на София към площадката.
Пристигнах точно в 20 00ч . Позиционирах се на полянката над нивата, защото там и влагата е малко по-малко а и градусите са винаги поне с два по-нагоре от на нивата.
На поляната вече се бе разпънал Виктор. Предупреди ме, че влагата е опасно висока. Разпънах „Червения октомври“за има няма 15-тина минути. Зачаках за няколко минути за да се темперира малко от малко оптиката. Небето имаше някаква слаба облачна мараня най-вече по хоризонта а и влагата наистина се усещаше, макари, че не се оказа толкова пагубна както очаквах в началото.
Имах обекти от предни наблюдения в „Кит“. В предвид положението с влагата реших да не губя ценно време с двойни звезди а се „закопах“ направо в „дълбокото“.
От раз нацелих ярката планетарка NGC246. Това е един от най-ярките подобни обекти на небето а и с доста внушителни размери от цели 225 секунди ! Тази планетарка се наблюдаваше още при 65Х, като широк овал с неравномерна подобно на паяжина структура около група от няколко не много ярки звезди. Дори ми мина през акъла да скицирам този обект. Реших обече, че е добре да не хабя ценно време още в началото на наблюдението предвид влагата. Още при 65Х малко над NGC246 забелязах малко, но концентрирано размито петънце. Оказа се SBr галактиката NGC255 от 11.9м и размери от 3.1Х2.4 минути. При по-големи увеличения този обект се наблюдаваше, но без друг видим детайл .
http://www.de-regt.com/Astronomy/NGC246.40.jpg

В същия район но няколко градуса на север забелязах че се намира сравнително ярката галактика NGC157. Също от раз само по ориентацията през мерача „заковах“ тази галактика. Оказа се доста ярка, като не след дълго ми направи впечатление, че има почти равномерна яркост по цялата си повърхност и ми заприлича на умалено копие на прочутата „Ракообразна мъглявина“. Реших на NGC157 да направя скица при 174Х.
При по-продължително взиране докато правих скицата започнах да забелязвам и други детайли изразяващи се в по-концентрирана централна част и примигващо звездовидно ядро.
NGC157 е SAB галактика от 10.4м и размери от 4.0Х2.4 минути.
http://cs.astronomy.com/cfs-file.ashx/_ ... _-LRGB.jpg

При 87Х над тази галактика забелязах много слабо размито петънце. При 142Х това петънце вече бе доста по-ясно видимо. Оказа се SC галактика PGC2077 от 13.5м.
Мога само да добавя, че се измъчих докато намеря нещо в нета за тази галактика. Та с помоща на Владо и повече от 30минути ровене в нета извадих нещо за този обект.
http://leda.univ-lyon1.fr/ledacat.cgi?o=pgc2077

Набелязах следващия обект - група галактики само на около градус и половина от NGC157 и тогава установих, че мерача е целия във вода. Очакваше се, но без мерач съм направо като без телескоп. Забърсах го малко със вълнената си шапка и реших да се възползвам от явно последните минути които ми оставаха .
Реших да потърся интересната Arp галактика NGC191. Попаднах обаче в района на друга сравнително ярка и интересна галактика, която предполагам, че бе NGC151. Това е SBr галактика от 11.6м и размери от 3.3Х1.4 минути. Направи ми впечатление, че много добре се наблюдаваше лещовидната форма на галактиката с ясно очертана централна част (ядро).
https://de.wikipedia.org/wiki/NGC_151#/ ... :N151s.jpg

При втория опит обаче попаднах на неясно много слабо размито петно с определено очертаващи се два центъра . Оказа се NGC191. При по-продължително взиране се забелязваха още по-ясно двете допряни едно в друго петънца и много слаба звездичка между тях. Друг детайл не бе видим . В този район има още няколко слаби галактики от над 13.7м но не мога да твърдя че забелязах някои от тях !
NGC191 е SAB галактика от 12.5м а галактиката спътник е IC1563 от 14м.
https://ro.wikipedia.org/wiki/NGC_191#/ ... 1_SDSS.jpg

Та общо взето това беше. Събрах около 2 часа наблюдателно време и може би ако бършех търсача можеше да изкарам още 30-тина минути преди да се предаде и вторичното огледало или окулярите, но реших да събирам и още преди 23 00ч поех към София.

[Sektor]

Супер. NGC246 много прилича на череп Мисля, че и така се казва. Аз му се любувах през лятото като снимах Helix.

Поздрави.

[tsetsodrums]

15. Ноември 2020
Тази вечер се получи едно наистина страхотно наблюдение !
Условията бяха абсолютно върха ! Почти никъква влага, ясно небе, безветрие и температура от 3 до 2 градуса над нулата в периода от 20 30ч до 24 00ч.
Бях на работа до 19 00ч и тръгнах направо от НДК към ливадата на „Кривонос“.
По пътя в Княжево взех с мен Дани а на ливадата вече бе разпънал Виктор.
Сравнително бързо сглобих прословутия „Червен октомври“ , като този път разместих повече вторичното огледало и загубих малко повече време в колимацията, но не повече от 5-6 минути. (обикновенно го правя за 2-3 минути). Изчаках още 10-ти на минути телескопа малко да се темперира и реших този път да мина и през двойните звезди. Хванах най-ярката от тях в „Кит“ в списъка ми- „Гама“ от „Кит“. Това е сравнително тясна двойка с разстояние между компонентите от 2.5 секунди и величина от 3.5м и 7.3м. В интерес на истината двойката се раздели, но сравнително по-трудно от колкото очаквах едва при 173Х. Спътника на главната звезда се бе допрял до нея на 19 00ч .
Гама всъшност е тройна звездна система намираща се на 70 св.г от Земята, като третата звезда е червено джудже от 10м, намираща се на 14 минути от основната двойка! Това обаче разбрах в последствие и не съм търсил третата звезда по време на наблюдението.
Реших да продължа с още една двойка. Заех се с „Епсилон 147“ също в „Кит“. Това е още по-тясна двойка с яркост от 6.1м на главната звезда и съптник от 7.4м на разстояние от 2.1 секунди. Този път обаче ударих на камък. Доста се постарах да разделя звездата като качих увеличение до 284Х, но напразно. Трябва да кажа, че имаше нещо в атмосферата или нещо в оптиката, което не бе съвсем както трябва !? Не можех да фокусирам добре звездите и те не ставаха идеални точки, както съм свикнал до сега! Би могло да е причината и в темперирането на телескопа, който от 30-40минути бе на вън? А може и да е това, че въпросните звезди бях и не много високо над хоризонта и наистина някаква атмосферна аномалия да е пречила ?
Реших да продължа с обекти от дълбокия космос. Насочих се към може би най-ярката Сифъртова галактика М77 в „Кит“. Не ми отне повече от минута-две и в полето ми при 87Х изплува ярко и сравнително компактно размито петно с ясно очертана централна част. Това бе М77. Галктиката е от тип SAB и от 8.9м с размери от 8.2Х7.3 минути. Намира се на 65 милиона светлинни години от нас. Оказа се доста интересен обект с впечатляващо количество детайли които наблюдавах в нея !
При 173Х и продължително взиране се оформиха три зони на галактиката. Централна елипсоидна зона с проблясващо звездовидно ядро, периферия- сравнително по-широка и на моменти още по-далечна и слаба зона със наченки на спиралните ръкави ! На финала освен това на около 14 00 часа съвсем близо до ядрото примигваше и дъговидна тъмна зона ! Направо впечатляващо !! Толкова детайл в една не особено ярка галактика !! Реших, че е време да скицирам и някои по-тривиални обекти. Така след около 30минути изпод ръцете ми се получи страхотна скица на М77 !


Определено доволен до момента се зачудих на къде да продължа ? Сетих се че в Орион се намира сравнително ярка комета. След около 5-10 минути чудене къде точно би се намирала само на няколко минути от ярката звезда „Гама“ от „Орион“ забелязах ярко размито петно с размери може би около 8-10 минути . Това бе C/2020 Atlas. Кометата се наблюдаваше даже и в бинокъла (мисля че беше 15Х50), който извади Виктор .
Сметнах че най-добре кометата се наблюдава при 142Х в полето на „Червения октомври“. Тя се виждаше като размито петно с примигващо ядро почти без развита опашка. След доста взиране, мисля че имаше леки наченки на опашка по посока към 19 00ч от централната част на кометата. Нямаше как да не направя скица, която ми отне около 20 минути-време за което кометата видимо се отмести с няколко минути на фона на небето !



Определено загубих само за кометата и галактиката около час и половина време което обаче си заслужаваше. Явно се получи нощ на малко като брой но стойностни обекти. Хванах на финала още един такъв- прочутата планетарна мъглявина в „Близнаци“ NGC2392 Eskimo Nebula или още Clown Face Nebula.
Това е една наистина впечатляваща мъглявина която по някакви причини май не съм наблюдавал до момента !? Виждаше се още при 87Х , като ярко овално петно със ярка звезда в центъра ! При 173Х и малко повече взиране започваше да се очертават две зони. Вътрешна с централната звезда (лицето на клоуна) и външен пръстен ! Отново не очаквано много детайл за подобен обект !


Не може да не отбележим и мъглявината Орион -М42.
По настояване на Виктор и Дани хванах този абсолютно тривиален обект, който се виждаше наистина зашеметяващо при 142Х със множество тъмни и светли зони. Зваздата „трапец“ в центъра на мъглявината се разделяше чудесно, като този път звездичките бяха абсолютни точици и забелязахме не 4, а цели 6 звезди в тази известна система !

Трябва да допълня, че в началото на наблюдението похабих малко време в търсене на планетарната мъглявина PK173-5.1 в „Колар“. Това е обект с доста големи размери от цели 132 секунди ! Въпреки старанието ми обаче този мъгел остана не забелязан от мен. По принцип го дават, като не особено лесен обект с ниска пъвърхностна яркост и достъпен за телескопи от 16 инча на горе. Мисля обаче в бъдеще да не му се давам и отново да го напъна !

Така почти неусетно минаха около 3 часа и половина ! Приключи една страхотна вечер ! В 01 00ч си бях в София.