Монтировката е ‚friction drive‘ (не знам как е най-правилно да се преведе), задвижвана от 2 серво мотора. Индустриалният и вид и изработка приличат на à la направи си сам и е дело на един господин от Нидерландия – Лукас Месу. Като физически размери е подобна на EQ6, но тъй като няма зъбни колела и червяк backlash-a трябва да е минимален. Основното предимство за мен е, че има изключително голяма товароносимост – до 100кг по спецификации. Цената разбира се не е никак малка, но на фона на монтировки с такива възможности е направо на половина.
Първият вариант на тази монтировка, който все още се вижда на снимките на уебсайта, е със стандартните за всяка екваториална монтировка възможности за настройка на географска ширина и стандартно е екипирана с SiTech Servo II (Sidereal Technology servo controller II).
Не отдавна, г-н Месу прави известни промени в дизайна и актуалният вариант (Mesu 200 II) е с около 10кг по-лек, ‚вътрешно‘ окабеляване, възможност за зацепване и освобождаване на серво моторите, но стандартно идва оборудван със SiTech Servo I и без възможност за настройка на георрафската ширина! Тъй като се предполага, че ще е предимно обсерваториен тип ( т.е. постоянно закрепена) и ще носи сравнително тежки инструменти, идеята зад тези промени е да се увеличи стабилността и да се елиминира meridian flip-a. Как се постига това: може да се каже, че реално монтировката е азимутална и се монтира с 3 м12 болта на фиксирана наклонена планка, според географските координати, на които ще се ползва. Подобно на екваториалните планки (wedge) за LX200 сериите на Meade. Аз лично, намирам това за леко ограничаващо, но при желание не е особенно трудно човек и сам да си направи регулеруема система.
наклонената планка:
Оста за противотежести е с впечатляващи размери – 750мм и ф40. Самите противотежести, за момента 2х10кг, предпочетох да ми ги изработят тук, вместо да плащам и за разнасянето на ‚мъртво‘ желязо.
Монтировката идва разглобена на 3 части – двете колела за ректасцензия и деклинация + свързващият ги елемент, за който се закрепя и оста за противотежестите. Сглобяването е изключително лесно и интуитивно, бих казъл. Въпреки не особенно големите габарити, теглото не е за подценяване. Упътването под формата на pdf-файл е доста лаконично, но е обърнато по-специално внимание на това, как да се свържат кабелите. Не е нищо сложно, но трябва да се внимава кабелът за енкодерите да е в правилната букса.
Дистанционното (hand pad-a) е само с няколко бутона, а за да работи монтировката трябва да е свързана с компютър (посредством RS232 USB-to-serial адаптер). От краткото използване, за сега мога да се оплача от копчетата на дистанционното – изключително чувствителни са и дори при съвсем лек допир подават команда. Дали може да се промени това от софтуера, не знам.
Захранването е 12V дo 18V, 2Амр, захранващият кабел, с който идва е жак към контролера е две ‚голи‘ жици в другия край
И сега за по-интересната част, как това чудо се представя под открито небе. Първата ясна вечер, която излязох бе, може би около седмица след като пристигна монтировката. Разглабянето, пренасянето и повторното събиране на частите на терен не се оказа толкова бързо, колкото в къщи. А и всичко беше ново за мен. Протовотежестите дори не бяха поръчани и се наложи да импровизирам с наличните – тези от LXD55. Докато скалъпя всичко това, и се опитам да постигна някакъв, що годе приличен баланс на системата (със 10“ нютон отгоре) небето се покри изцяло с облаци.... каква изненада! Тоест, след близо 4 часа мъкнене и разнасяне си останах само с фитнес упражнението
Втора възможност да изляза отново имах след почти месец, но този път с помощник. Приятел от Астроклуба, с когото работим по два проекта ми беше на гости и нещата се получиха значително по-добре. Тежестите още не бяха готови, но и нямахме нужда, тъй като целта бе първо да видим как ще се получи засеверяването при този ‚странен‘ дизайн. След повече от час суетене между софтуера (SharCap) и хардуера (4 м12 болта), финните настройки с гаечен ключ 18 ни доведоха на „само“ 40‘ от северния небесен полюс. Като за първо юстиране решхме, че е достатъчно добре и опитахме множество експозиции само с воденето на монтировката (без гидиране) през един доста стар, малък, но лек рефрактор (Vixen FL55) и ASI 294. Очаквано, при по-дълги времена звездите ставаха чертички, като липсата на противотежест си беше критично, особенно за обекти близо до хоризонта.
Миналата седмица – 16-17-18.03, се възползвах от редуцираното работно време и ясното небе за да изляза за по няколко часа за нови тестове. Сега засеверяването ми отне около 30мин. За да съм на 15-20“ от полюса. Опитах и да гидирам (PHD2) с ASI290 + 60/700мм рефрактор докато снимам с DSLR + 100/500 рефрактор. Едната вечер пропуснах да балансирам системата, другата да оправя фокуса.... общо взето обичайните грешки на начинаещия, все пак последният път когато опитвах астрофото беше преди 15-16 години.
Кометата C/2019 Y4
С други думи ‚пропилях‘ три ясни и чудесни вечери за визуални наблюдения, за да изкача едно малко стъпало по кривата на учене (learning curve) що е то астрофотография. За сега съм изключително доволен, въпреки незначителният краен резултат. Следва да науча как да синхронзирам монтировката с компютъра за GoTo насочване, как да калибрирам PHD2 според гидиращият инструмент... неща, които за хората с опит в снимането са без съмнение рутина. Желанието ми е да сложа монтировката в ‚рол-оф‘ обсерватория на село, а целта – астероиди, нови, променливи... Само да мине цялата тази лудница с домашните барикади.
Мога да потърся из инфото дали е писано нещо по въпроса. Това е снимка на моторчето по деклинация (RA е идентичен), ако ще помогне с нещо. Врътката (с черното топче) е за зацепване и освобождаване на мотора. 
Обаче заслужава ли си като пак опираме до гидиране ако освен не се струпа 80 кила телескоп за който няма сиинг освен 3 или 4 пъти в годината. Поздрави и отново чудесна придобивка
