Skywatcher evostar 120 ED - тестове на цветова корекция

[neptun2]

Откакто взех evostar 120ED рефрактора в началото на 2013 снимах с флатънъра на TS и като се спазва разстоянието от 108мм до сензора работеше добре. Заради дължината и теглото на цялата система с камерата с него обаче при определена височина на обектите се получаваше кривене на полето в единия край вероятно поради провисване на фокусировъчното. Това лято реших да преправя системата сменяйки флатънъра на TS с оригиналния редуктор/флатънър на skywatcher. При него разстоянието до сензора е значително по-малко (55 мм) и системата става доста по-компактна. Отделно той се завива директно за резбата на фокусировъчното и това допълнително подобрява здравината. Вчера на кривонос беше първата светлина на системата. Бях си избрал общо 6 обекта на различни височини за тестове (3 на изток и 3 на запад от меридиана). Разглеждайки кадрите със ccd inspector видях, че провисването на фокусировъчното вече го няма. Другото обаче, което видях е, че имам кривина на полето от около 16% по ъглите, което показва, че не съм нацелил разстоянието от редуктора до сензора. Наистина мерейки внимателно всички компоненти се оказва, че в момента съм на 52мм а не на 55. Поръчал съм друг M48 адаптер и дано дойде до рожен.

Все пак в по-голямата част от кадъра нямам кривина та реших да направя малко тестове за цветова корекция. Досега винаги като съм снимал фокусирам през L филтъра и снимам с този фокус всички канали. Сега реших да насоча телескопа към плеядите и да снимам 30 секундни кадри без гидиране с различен фокус (през L, R, G и B филтрите съответно). В крайна сметка получих 4 серии по 4 кадъра (L,R,G и B) като всяка серия е фокусирана през различен филтър.

Ето FWHM стойностите на различните кадри за сравнение:

1. Focus through L:
Red - 2.38
Green - 2.09
Blue - 2.40
L - 2.27

2. Focus through R:
Red - 2.47
Green - 2.43
Blue - 2.95
L - 2.55

3. Focus through G:
Red - 2.43
Green - 2.09
Blue - 2.37
L - 2.37

4. Focus through B:
Red - 2.44
Green - 1.98
Blue - 2.01
L - 2.25

Резултатите потвърждават това, което очаквах а именно, че в синия край корекцията ще е най-лоша. Ако целта е да се снима с фокусиране само през един филтър той трябва да е или L или B.

Интересно ми беше и да съединя цветовите канали при различните сценарии за да се види и визуално каква е корекцията. Резолюцията ми е 1.41 arcsec/pixel. Единствено съм подравнил R,G и B каналите, сглобил съм ги с channel combination и съм ги stretch-нал до едно и също ниво със STF функцията на pixinsight. Не съм калибрирал файловете по никъкв начин. Направих и опит да сглобя най-добрите R, G и B за да видя дали има смисъл да се префокусира между всеки канал (файлът с best в името). Ето и линкове към TIFF файловете ако някой иска да ги разгледа:

https://drive.google.com/drive/folders/ ... sp=sharing

Ето и FWHM-a на RGB файловете в различните ситуации:

RGB_stretched_L - 3.38
RGB_stretched_R - 3.55
RGB_stretched_G - 3.42
RGB_stretched_B - 3.30
RGB_stretched_best - 3.34

Поне на мен best варианта най-много ми харесва следван от фокусираното през синия филтър. Занапред ще префокусирам между каналите. Ако на някой му е интересно мога да му пратя и суровите файлове.

[venzibo]

Аз с RC-то не префокусирам, ама с рефрактора се налага... То реално ако префокусираш май вече няма значение дали е АПО и доколко. Само с фотоапарат ако се снима си трябва да е колкото се може "повече АПО" телескопа.

[neptun2]

Има значение понеже ако не е апо размера на звездата ще е много различен за синьото спрямо останалите и никакво префокусиране няма да ти помогне. При апо обаче определено префокусиране плюс LRGB помага лесно да направиш евтиното апо да снима като скъпо. ☺

[neptun2]

Същата нощ се пробвах да събера и някакви кадри на плеядите и сега докато ги обработвах реших да направя едно чисто RGB от стакнати по 5 кадъра на цветови канал (само по толкова имам) като съм префокусирал през съответния филтър. Получи се добре според мен. Има смисъл от процедурата. Ето и линк за tiff-a ако на някой му е интересно.