. В началото времето беше безоблачно. Първо исках да заснема кометата 46P/Wirtanen, която вече се отдалечава от Земята и блясъкът и отслабва. Сглобих телескопа и монтировката и се появиха тънки облачета 
. Но в зоната около Голямата мечка, където се намира кометата беше чисто. Веднага насочих натам, хванах кометата и нагласих програмируемия спусък на 30 кадъра с експозиции по 1 мин. на 1600 ISO. След приключването на серията кадри оставаше малко време до разсъмване. След малко на източния хоризонт започна да се подава Луната. Обърнах натам телескопа и ... 
Беше невероятно! Направих няколко снимки. Вляво от Луната се виждаше Сатурн, но от рефракцията и бозите по хоризонта се виждаше като елипса. Свалих апарата от телескопа и го монтирах на фотографски статив. С китовия обектив 18-55 мм направих доста панорамни снимки на пейзажа с планетите и Луната. Появиха се доста облаци, които вече се разпростираха по цялото небе. Някои бяха полупрозрачни и през тях се виждаха планетите и Луната. Монтирах фотоапарата и леща на Барлоу на телескопа. Насочих го към Луната и Сатурн. Направих няколко кадъра, имаше тънки облачета пред Луната и го оставих така за да е в центъра планетата, когато стане светло. Беше около 6.30ч. По-плътен облак се появи и закри Луната. Слънцето изгря в 7.30ч. Луната ту се показваше ту се скриваше зад облака и така си седеше там чак до началото на окултацията в 7.45ч. и не можах да я заснема Иначе лимба на Луната се виждаше добре, когато се появяваше за малко от облаците и съм сигурен, че ако времето беше ясно щеше и Сатурн да се вижда. Това беше третата окултация на Сатурн, която изпускам заради лошото време 
viewtopic.php?f=4&t=7954#p95181 - тук е наблюдението на кометата
