1-2 Декември 2019г.
Не знам от колко години не съм правил наблюдения през Декември месец ? Явно любовта ми към астрономията е навлезнала в нов етап на засилен интерес в предвид и плановете ми за покупка на нови телескопи !
До 19 00ч бях на работа и към 19 40ч си бях в къщи и започнах незабавно да товаря телескопа . Този път реших да изнеса под звездите 400мм-та “Синя берта”- телескопа на сдружението, кой не бе ваден под звездите повече от година.
Така и сторих – малко по-трудно побрах телескопа в багажника на моето комби, но потеглих към Кривонос около 19 50ч . На Драгичевския Шел ме чакаше Виктор, който се оказа и единствената ми компания за тази вечер.
Точно в 20 50ч бяхме на нивата на Кривонос и започнах да разпъвам . Предвид това, че не бях ползвал този телескоп от доста време се позабавих повечко от обичайното време. Както и да е, около 21 40 бях вече готов за наблюдение. Времето обаче не подкрепяше ентусиазма ми, като по небето имаше облачна пелена, която правеше невъзможно качественото наблюдение.
Позавъртях се малко и към 22 30ч вече правех планова за прибиране поел поражението. Явно вселената се смили над мен и за около 10 минути небето се изчисти до кристално!
Установих още, че на “Синята берта” в предвид дебелината на огледалото от над 4 см, и трябва и час време за темпериране. Реално наблюдението започна след 22 30ч .
Нямах план за действие и реших да импровизирам с атласа на Майкъл Власов в ръце.
Бях зажаднял за гледки, които можеше да ми предложи само този период на годината и инстинктивно се насочих към прочутия “Орион”.
Е – не хванах М42 ! – харесах си по-нетривиален обект намиращ се на мислената права между “Беталгейзе” и “Ламбда” от “Орион”. Почти от упор “застрелях” относително ярката планетарна мъглявина NGC2022 ! Тази планетарка е с размери от 18 секунди и величина от 11.9м . Наблюдаваше се като ярък овал още при 88Х . На моменти при 177Х проблясваше и централната и звезда.
https://www.spacetelescope.org/images/potw1932a/
Следващия обект бе също една планетарка, но този път доста по-предизвикателна.
На няколко градуса източно от звездата “Пи 1” от “Орион” трябваше да се намира
PK190-17.1 . Доста взиране падна в района където трябваше да е този обект. Като от нищото при поредното взиране изплува елегантния фин диск на мъглявината пред погледа ми ! Тя се различаваше като размито петънце едва при 177Х, въпреки, че можеше да се види още при 88Х, но при това увеличение бе трудно различима от звезда. На моменти дори диска и леко зеленееше. Друг детайл не забелязах. PK190-17.1 бе от 12.9м и размери от 26 секунди ! Реших да направя скица на този слаб обект при 177Х .
https://www.pbase.com/jshuder/image/150620355
Вече бях доволен от наблюдението и отново заправих планове за тръгване, когато реших ей така за финал да пробвам едни галактики над звездата “Ню” от “Еридан”.
Още при 88Х пред погледа ми изплува чудесна огърлица от три галактики нанизани над звездата “Ню”! Чудесно още при това увеличение се виждаше ориентацията на галактиките. От ляво на дясно бяха: NGC1618 от 12.7м и размери от 2.3Х0.8 минути , NGC1622 от 12.5м и размери от 3.5Х0.8 минути и NGC1625 от 12.3м и размери от 2.0Х0.6 минути. Първите две бяха ориентирани вертикално а третата хоризонтално в полето ми . На NGC1622 се наблюдаваше чудесно и звездовидното и ядро ! Мина ми през акъла да увековеча момента със поредната скица, но студа който вече ме бе сковал набързо охлади ентусиазма ми .
Вдигнах телескопа леко над това трио галактики и се натъкнах на две съвсем мънички галактики видими добре, като разфокусиране звездички . Едната бе PGC15620 и я имаше в атласа като обект от 13.7м. Другата обаче не фигурираше в атласа и това ми подсказа че е по-слаба от 14м ! След справка с нета установих, че обекта е PGC15631 и е от 14.3м ! Освен това двете галактики бяха част от група галактики извезстна, като “Hickson30” , включваща още няколко галактики по –слаби от 15м ! Изненадите обаче на свършваха до тук . Още малко по-северно точно над звездата “51 от Еридан” се беше сгушила друга слаба галактика. Това бе UGC3105 от 14.1м ! В ляво от нея се виждаше ясно и друго размито петънце, което го нямаше отново в атласа !? След поредна справка в нета установих, че това е UGC3104 от 15.1м !!! С това тази галактика става и най-слабия обект, който съм наблюдавал със собствените си очи !
http://blog-imgs-98.fc2.com/k/o/i/koisk ... 328c66.jpg
Последва и поредна изненада !
Източно от звездата “Ню от Еридан”, по средата на пътя към звездата “Мю от Еридан” в полето на окуляра ми изплува грандиозното хало на ярката NGC1637 ! Това е SAB галактика от 10.8м и размери от 3.2Х2.6 минути ! Наистина впечатляваща гледка ! Галактиката се виждаше просто чудесно още при 88Х, като ярък овал с ясно очертано ядро. При 145Х и повече дори се забелязваха наченки на не еднородна структура в халото и ! Този път забравих за студа и след 20 минути из под писалката ми излезе поредната скица на обект от дълбокото небе !
https://www.masterdarks.com/ngc-1637/
След това студа отново напомни за себе си и ме удари с нова сила. Реших да събирам . На моменти дори толкова ми бе студено, че ми се объркваше ритъма на дишане .
Качих в колата и оставих с възхита Виктор да поснима още малко. Бях прекарал на нивата около 4 часа без да се сгрея и за миг някъде. Иначе градусите бяха само 7 под нулата.
Само искам да споделя, че сега когато съм на топло пред компа и пиша това се чувствам страхотно зареден от видяното и ако имаше небе въпреки 5-те часа сън бих тръгнал и тази вечер отново !
Пожелавам на всеки тази тръпка !