Визуални наблюдения на обекти от 'дълбокият космос'

[DartMol]

Още няколко РК-та и IC-та в списъка 'искам да видя’

Доколкото разбирам наблюденията се провеждат от територията на Румъния с местния астроклуб в Букурещ Как е небето там и по конкретно ми е интересно мястото от което провеждате наблюденията си

Излизанията за по една нощ от Букурещ обичайно се правят по нивите в парк Комана, на около 30-40км южно от града. Небето е с доста голяма засветка по хоризонта - Букурещ на север, Русе/Гюргево на юг, в зенит SQM средно е 21.2-21.3. Там ходя рядко, предимно заради срещата с приятели, покрай селата в Силистренско небето е далеч по-добре SQM 21.5-21.6

Летните събирания на които ходя са две, обикновено седмицата с новолуние през август - едната организирана от Астроклуба, другата (AstRomania) от група във фейсбук. Местото – планините южно от Сибиу и Себеш. Наема се дадена хижа за седмица-10 дни за да може всеки да си разхвърля техниката както иска и да няма нежелани светлини през нощта (телефони, фенери…). До сега двете събирания съвпадаха като период и съм ходил или на едната или на другата, за тази година имах големи планове – седмица началото и седмица края на август , но не случихме на време.

Сбирка на Астроклуба – повече от 50% от участниците са по-начинаещи и се избира хижа с малко по-добри битови условия - по-лесен достъп до хижата, ток, близко населено място за покупки… Небето е почти отлично SQM средно 21.7. Заради това, че повечето са начинаещи бройките се попълват малко по-бавно/трудно и не е проблем да се дойде и със семейството/приятели.

AstRomania – 90% от участниците знаят какво правят и се търси възможно по-тъмно място, без оглед на битови удобства. Две години бяхме на хижа без ток (бензинов генератор за няколко часа на ден), без gsm-обхват в радиус поне 10-на км, последното село на около 25-30км. Хижата е на техният ‚горски фонд‘, но миналата година започнаха ремонт и отказват да я дават под наем. Тази година бяхме на значително по-цивилизовано место Бройката от около 25-30 места (според хижата) се запълва още първите 4-5 дни след като се реши периода на събирането, февруари-март се пуска списък. Единият от организаторите преди време беше питал как е положението около Видин, на сателитните снимки изглежда доста тъмно и дори бях занимавал Цецо, че мен ми е далечко. Не рядко се прави и още едно събиране средата-края на есента.

Ако има интерес ще пусна тема, както направи Yoddha за гръцкото астропарти.

[tsetsodrums]

Пускам и обещания последен епизод от Рожен


30-31 Август 2019.
Последната четвърта вечер от престоя ми на Рожен бе най-слабата. Първо вече се бях по-уморил от предните три продължителни наблюдателни вечери, и второ атмосферните условия тази нощ бяха най-не благоприятни. Сложих телескопа на площадката още към 20 00ч , но имаше разкъсана облачност и реално започнах наблюдението към 21 30ч . Облаците постоянно смущаваха наблюдението, но когато се изчистваше небето бе добро. Влагата също тази нощ бе най-висока, около 70 и малко повече процента .
Започнах със обекти ниско на юг в “Скорпион” и “Стрелец”, но бързо се отказах и качих малко по-северно във “Щит”, където загубих близо половин час да търся планетарната мъглявина PK27-3.2,намираща се близо до красивия разсеян куп М11.За жалост този обект остана не видян . Може би просто слабата величина от 13.4м и размера от 15 секунди бяха основната трудност при намирането на мъглявината.
Качих още по-на север и се насочих към друга доста по-ярка, но отново с малки размери планетарка NGC6572. Намерих района в който би трябвало да се намира и започнах да сканирам. Отне ми може би около 15 минути преди в полето ми направо да засия зеленикавия диск на NGC6572. Мъглявината се виждаше като разфокусирана звезда от 8.0м при 142Х. При 195Х се наблюдаваше прекрасно , като съм сигурен че на моменти дори се виждаше и лека структура изразяваща се в централна звезда или нещо такова? Размера на NGC6572 бе само 15 секунди , но величината и бе 8.0м което според мен я прави един от най-ярките обекти от този тип ! Направих скица при 195Х.
https://hiveminer.com/Tags/astronomy%2Cnewton
Вече бях доволен, че вечерта ми не е загубена и реших да потърся в “Пегас” двойка галактики близо до звездата “Ламбда”. Скоро в полето ми при 87Х изплува ярката NGC7332 от 11.1ми по-слабата NGC7339 от 12.2м. На първата дори ясно се виждаше звездовидното и ядро, докато втората изглеждаше като слабо размито елиптично петънце . Реших да увековеча и тази гледка с поредната скица при 195Х.

Така доста по-кратко от предните вечери приключи и поредното наблюдение от този цикъл от четири поредни вечери. Не помня кога последно съм правил такъв наблюдателен маратон, но пък беше хубаво !

[b_kassabov]

Брао Цецо, представям си атмосферата (не небесната) наоколо. Със сигурност позеленявам, че не съм бил там.

[georgi_dz]

Здравейте,
Влизам отново в темата с наблюденията си от последните две нощи.

27.08.2019г.
Вече повече от месец не бях правил наблюдения и реших, че трябва да се възползвам от хубавото време.
В 21:00 бях на наблюдателната площадка. Проверих колимацията на телескопа и всичко беше точно (въпреки, че последно го колимирах преди месец и половина). След това набързо направих план за наблюдението, който включваше обекти от съзвездията Персей, Касиопея, Андромеда и Триъгълник.

В 22:00 вече всичко беше готово и започнах.
Насочих телескопа към галактиката Андромеда. Целта ми беше да наблюдавам спътниците ѝ - М110 и М32. Преди месец, когато наблюдавах Андромеда за последно, не можех да ги видя, защото беше доста ниско на североизток. За щастие, този път се виждаха прекрасно!
Следващият обект за вечерта беше М33. Галактиката се намира между съзвездията Триъгълник и Андромеда. Въпреки че я търсех на правилното място, така и не я намерих.

Реших да продължа по плана и се прицелих в разсеяния звезден куп - NGC 752, който отново е между съзвездията Триъгълник и Андромеда.
Беше сравнително лесно да го открия. Със своя размер от +1°15', купът е доста красив. При увеличение 90Х успях да го огледам доста добре и забелязах, че няма струпване на звезди в центъра.

След това се насочих към М34 - разсеян(спираловиден) звезден куп между съзвездията Триъгълник и Персей. Този куп беше значително по-малък от предишния - размер от +0°25'. При увеличение 90Х се наблюдаваше много добре, като имаше 8-9 по-ярки звезди и десетки по-слаби.
Стана късно и реших да се прибирам, но забелязах Плеядите, които се издигаха на изток и не пропуснах възможността да ги видя.
При увеличение 36Х целия куп влезе в полето на окуляра и беше доста красиво!

Макар да не успях да изпълня целия си план, останах много доволен от наблюдението!

28.08.2019г.
В този ден нещата не започнаха добре. Когато застанах на наблюдателната площадка, се оказа, че съседът ми е сложил нови лампи по къщата си и те осветяват всичко наоколо. Наложи се да търся ново място, от което да наблюдавам.

В крайна сметка в 22:00 започнах наблюдението. Продължих с плана от миналата вечер.
Реших отново да търся М33. Прицелих се и за моя голяма изненада, в полето бе попаднала галактиката М33. Сега разбрах защо не бях успял да я видя - беше голямо размазано петно без никакъв детайл. Почти се сливаше с фона.
Следващите обекти бяха разсеяните звездни купове - NGC 1528 и NGC 1545 (m & m Double Cluster). NGC 1528 е по големият от двата и с по-голяма концентрация на звезди.

Последният обект за вечерта, който гледах с телескопа бе Двойният куп в Персей. Дълго време седях и не отделях поглед от този удивителен куп!
След това оставих телескопа, взех бинокъла и започнах да "сърфирам" между звездите. Гледах доста кълбовидни звездни купове - М13, М2, М15.

Поздрави!

[tsetsodrums]

Последната седмица ми се събраха три наблюдения и най-сетне започнах да ги отмятам
Ето първото.


28-29 Септември 2019

Тази вечер наблюдението протече малко разпокъсано поради две причини – нямах план за наблюдение и времето бе не стабилно .
Площадката бе Кривонос а телескопа любимият ми 350мм “Червен октомври”
Въпреки това пожънах успехи . Първо най-сетне падна планетрката PK64+15.1 в “Лира” . Ключа на успеха бе, че много добре разгледах района в атласа където се намира и позиционирах перфектно телескопа . Общо взето за няколко минути мъгела бе в полето ми . PK64+15.1 се наблюдаваше при 142Х, като умалено копие на по-голямата си сестра М57 , залепена до слаба звездичка. Въпреки това можеше при 142Х да се различи даже дупката в средата. Владо дори стигна по-далеч и оприличи мъглявината като резан диня ? Може би слабата залепена звездичка лъжеше окото и създаваше илюзия за удължена форма?
Аз не забелязах някаква по-специфична форма . Колкото и да е странно не направих скица на този обект .
http://martingermano.com/PK64+15.1.htm

Както споменах продължих на посоки и се насочих към две слаби, но интересни галактики в “Пегас” намиращи се от двете страни на звездата 78 от “Пегас”.
Всъщност галактиките се оказаха три ! Първо в полето ми попадна SAB галактиката NGC7752 от 12.8м и размери от 3.3Х2.1 минути, която се оказа взаимодействаща галактика със доста по-слабата NGC7753 от 13.2м.
Тази двойка е известна още като (ARP 86) и се виждаше като размито петно още при 87Х и на моменти проблясваше звездовидното ядро на по-ярката галактика. Ясно до нея почти залепено се наблюдаваше и по-слабата, като разфокусирана звезда . Мога да оприлича тази двойка галактики, като умалено копие на прочутата М51 !
http://www.capella-observatory.com/Imag ... /Arp86.htm

От драгата страна на звездата 78 се виждаше още една галактика, която хванах също с лекота . Въпросния обект бе SBa галактиката NGC7729 от 13.5м и размери от 1.8Х0.6 минути. Този обект се наблюдаваше като сплесната леща, като дори на моменти при 142Х се виждаше и ясно по-удебелената и част в центъра. Друг детайл обаче не бе видим .
https://de.wikipedia.org/wiki/NGC_7729# ... S_DR14.jpg

На финала хванах и станалата вече доста известна комета в “Пегас” – “Африкано“
Кометата се намираше точно до галактика на която за жалост не помня номера и се виждаше като размито ярко петно с капковидна форма- тоест се виждаше наченки на слаба опашка. Две вечери по-късно при поредното наблюдение направих прекрасна скица на кометата, но за сега се задоволих само, като и се полюбувах в окуляра.

Ами в общи линии това беше за тази вечер – тръгнах около 12 30ч о Кривонос и макари без скица бях доволен от интересния улов за вечерта. Времето иначе освен нестабилната атмосфера бе с ниска влажност и температури от около 12-13 градуса над нулата.

[tsetsodrums]

Най-сетне намерих малко време и представям и втората наблюдателна вечер от миналата седмица !
Надявам се да ви е интересно и полезно

30. Септември- 01. Октомври 2019

Втората наблюдателна вечер от трите последните дни също пожъна успех .
До 20 00ч бях на работа, но веднага след бачкането тръгнах към Кривонос.
На нивата вече бяха Виктор и Митко Славов. Разпънах “Червения октомври” и малко преди 23 00ч бях готов за подвизи .
Времето бе още нестабилно и на моменти облачна пелена преминаваше през небето и пречеше на наблюдението, което пък беше истински кошмар за снимащите Митко и Виктор .
Насочих се към района на “Риби” и “Пегас”. Първо се насочих към двойка галактики на границата между тези две съзвездия. Точно под звездата 77 от “Пегас” се намира SBs галактиката NGC7743 от 11.5м и размери от 2.3Х1.9 минути. Тази галактика се наблюдаваше още при 87Х , като при 142Х се виждаше звездовидното и ядро заобиколено от слабо и елегантно дифузно хало .
http://www.astrophotos.net/pages/GALAXI ... 207743.htm

Над звездата 77 от “Пегас” се виждаше SAr галактиката NGC7742 от 11.6м и размери от 2.0Х1.8 минути. Тази галактика в окуляра ми изглеждаше по-ярка от NGC7743 въпреки ,че двете са сходни по яркост и размер. На вид обаче NGC7742 изглеждаше подобно на сферичен звезден куп с почти перфектна кръгла форма и доста по-равномерна яркост по цялата си повърхност. Точно заради това предполагам изглеждаше и по-ярка .
https://apod.nasa.gov/apod/ap030726.html

Наблюдението продължи с наблюдение за втора вечер на известната в момента комета “Африкано”. Кометата се намираше точно в центъра на “главата” на една от “Риби”-те.
Отне ми около 5-6 минути да я намеря. Кометата трябваше да се намира точно до галактиката NGC7685 от 13.2м , която в началото ми се стори, че виждам точно до кометата, но в последствие не я различавах !? На кометата реших да направя скица и това се оказа една от трудните скици които съм правил до момента. Причината бе, че кометата се местеше твърде бързо на фона на небето и докато завърших скицата която ми отне около 20 минути “Африкана” се бе преместила вече с около 10-15 минути !
Въпреки това се получи добра скица.
Точна под кометата се виждаха три прекрасни слаби галактики. Леко на югозапад се наблюдаваше двойката NGC7682 и NGC7679. По-ярка бе втората от 12.9м и размери от 1.7Х1.1 минути. До нея се виждаше и NGC7682 от 13.2м и скромните 1.0Х0.8 минути. И двете галактики се наблюдава при 142Х като слаби размити петънца без видим детайл.
https://telescopius.com/deep-sky/object ... 682/galaxy

Малко по източно от тези дви галактики се виждаше и SO галактиката NGC7687 от 13.6м и размери от 1.3Х1.0 минути. Тази галактика се различаваше най-трудно, като се виждаше предимно с периферно зрение при 142Х без други детайли.
https://pt.wikipedia.org/wiki/Ficheiro: ... S_DR14.jpg
Имах желание да направя още една скица за вечерта на някои от галактиките, които описах по-горе , но колкото пъти се решавах и нагласях небето се затлачваше с облаци.
Въпреки това останах доволен , Изключвам неприятния факт , че в Перник на връщане ме спря полиция и след като не намериха за какво да се заядат ми връчиха два фиша от камери за превишена скорост .

[tsetsodrums]

2-3 Октомври 2019г.

Това беше последното от серията от три наблюдения преди поредното пълнолуние .
Проблема е че правя записката две седмици след наблюдението (на 17-ти Октомври) и е възможно да пропусна някои детайли .
Отидох на Кривонос едва около 23 00ч, защото бях на работа до 21 00ч . Това обаче не ме спря и реших да се възползвам от добрата възможност.
На нивата вече беше Владо, а с мен дойде Дани. Като по поръчка с пристигането ми небето се затлачи с облаци и надеждата за добро небе взе да изчезва с напредване на времето. Точно мислех да се ориентирам към прибиране и малко след полунощ небето се отвори. Бях бил път и реших да се възползвам . Владо хвърли ръкавицата, като ме предизвика с галактиката NGC100 в “Риби”. И за мое учудване галактиката попадна от воле в полето на окуляра ми . Това е може би най-слабия обект, който нацелвам от раз !
NGC100 е Scd галактика от 13.3м. и размери от 4.2минути по 30 секунди !! Тази галактика се виждаше прекрасно, като тънка дифузна резка при 142Х, но без друг детайл. Направих чудесна скица на този екзотичен обект при 142Х.
http://www.jburnell.com/NGC100.html

Решех да се възползвам още малко от доброто небе и без много очакване насочих телескопа към група галактики на границата между “Пегас”, “Андромеда” и “Риби”.
След няколко минути в полето на окуляра ми изплува прекрасна гледка от няколко галактики. Това е района на NGC80 Galaxy Group, съдържаща около 20 галактики(повечето от които доста слаби) с най-ярък представител SAO галактиката NGC80 от 12.1м и размери от 2.2Х2.2 минути.
В полето ми се виждаха още три галактики подредени по-яркост в следния ред:
NGC83 от 12.5м, NGC93от 13.3м, и NGC90 от 13.7м
http://www.phys.ttu.edu/~ozprof/80c.htm
Много бих искал след време да направя скица на този галактичен куп, но тази нощ нямаше как да стане, защото времето наближаваше 01 30ч а на следващия ден всички бяхме на работа .
Събрах и доста доволен от краткото, но ползотворно наблюдение се прибрах в София.
На следващия ден въпреки петте часа сън се чувствах щастлив и зареден на работа!

[tsetsodrums]

Това е едно от най-странните визуални наблюдения, които съм правил последните да речем 20 години !
В случая се качихме с Ники-Максим на Рожен да свалим стойката от павилиона на сдружението за да се профилактира и да се направят някои необходими подобрения .
Вечерта обаче бе прекрасна с почти никаква влажност, тихо време и температури около 23 00ч около 9 градуса над нулата !
Проблема бе, че телескопа с който разполагах за наблюдение се оказа 70мм рефрактор с фокусно 400мм и два Хюигенс окуляра от 20мм и 10мм. Този телескоп бе предвидливо носен от Деско, който също бе със нас .
Еми както се казва като няма риба и рака е риба
Проблема на телескопчето бе изключително паянтовия и хилав фото статив на който то бе закрепено.
Въпреки това нещата потръгнаха с дузина тривиални, а и не до там тривиални обекта, които излових за има нема час време
Започнах със М13 , който при 20Х се виждаше като размито ярко петно. При 40Х, когато успявах да го закрепя в полето можеше да се види наченки на разпадане на този куп на звезди по периферията.
Последваха "Персей H и X" - красивия двоен разсеян куп в "Персей". Много добра гледка и на двата купа в едно поле при 20Х.
Ники хвана М31, която пък се виждаше ярко със двата си спътника М32 и NGC205 .
Сега обаче последваха няколко изненади Хванах ярката галактика NGC253 в "Склуптор", която се виждаше сръвнително ярко при 20Х, като разтеглена елипса.
Изненада за мен дори стана галактиката М74 в "Риби" , която се виждаше доста слабо, като размито овално петно при 20Х!
На финала "заковах" трите ярки разсеяни купа във "Колар" - М37, М36 и М38, които се виждаха предимно, като размити дифузни петна. В М37 и М36 при старание можеше да се различат отделни звезди !
Ами приятно се получи, върнах се по времето на 1989-92 година, когато със моя 65мм "Алкор" творях чудеса
Това наблюдение мисля, че ще е доста полезно за хора които питат- какво мога да видя с еди си какъв телескоп и се насочват към апертури от 200-250мм, че и повече !
Ако този 70мм рафрактор бе на по-стабилна стойка със сигурност щях да направя още по-големи чудеса

[tsetsodrums]

Поредното наблюдение от онази вечер .
За скицата само не ми остана време да я прерисувам и ще я кача по-късно


22-23 Октомври 2019

Тази вечер се получи едно наистина прекрасно наблюдение!
До 21 00ч. бях на работа и тръгнах малко късно към Кривонос, но пък въпреки делничния ден не бях сам . Дани дойде с мен а с нас бе и “Червения октомври”
На нивата бях към 22 50ч. и без да губя време разпънах телескопа. Времето бе чудесно, като само първите 30-тина минути имаше лека висока облачност, но после небето се оцъкли. Температурата бе около 11 градуса над нулата и падна към 01 30ч, когато приключих до 7 градуса над нулата. Влажността също бе ниска.
Отново нямах време да правя наблюдателен план и реших да се насоча на изток, където изгряваха вече зимните съзвездия а те по обективни причини са по-малко изучени.
Забих в района около “Бик”, “Персей” и “Колар”. В атласа на Майкъл Власов си набелязах три планетарни мъглявини и се насочих от начало към най-ярката от тях NGC1514 в “Бик”. Внимателно изучих района в който се намираше по атласа и след около 10-тина минути в полето ми изплува ярка звезда (може би около 8м?) около която се забелязваше слабо дифузно хало. В първия момент помислих, че това е някакъв ефект от влагата по оптиката, но такова нещо не се забелязваше около другите близки и ярки звезди. Сложих UHC филтъра и вече нямаше съмнение, че в полето ми е NGC1514. Направо не вярвах, че такава красива и ярка планетарка със поразително ярка централна звезда е останала извън полезрението ми за толкова години наблюдения ! Сложих 18мм-я -82 градусов Meade окуляр заедно със новото 2Х барло, което пробвах за първи път тази нощ и постигнах увеличение от 173Х . При това увеличение започваше да се забелязва даже и детайл в мъглявината изразяващ се в по-тъмна зона разделяща централната звезда от халото и на моменти тъмни зони в самото хало !
Нямаше как да не направя скица на тази красавица, като избрах увеличение от 142Х .
NGC1514 e от 9.4м и направо колосалните за този тип обекти размери от 2.2 минути !
https://stellarscenes.net/object_e/ngc1514.htm

Продължих наблюдението със още една планетарка малко по-северно вече в пределите на съзвездие “Персей”. Мъгела бе под номер IC351 от 12.0м и направо скромните спрямо предишната мъглявина размери от само 7 секунди . Подхванах да търся този обект с малко ниско увеличение от само 87Х и скоро разбрах, че няма да станат така нещата. Сложих отново барло лещата и при 173Х забелязах разфокусирана звездичка .
Направих нещо още по-революционно, като сложих 11мм-я Наглер с барло лещата и така постигнах увеличение от 283Х – най-голямото, което съм правил с “Червения октомври”. Не загубих контраст и дори на моменти проблясваше централната звезда на IC351 и се забелязваше и друг детайл !
https://telescopius.com/deep-sky/object ... ary-nebula

Определено вече бях доволен с тези два нови обекта и скицата, която направих на NGC1514 и дори обмислях да прибирам и да си ходя. Тогава реших просто така да хвърля един поглед по посока на един от най-известните галактични купове на небето известен като Abell426 или Perseus 1 .
Не ми отне повече от няколко минути и в полето ми изплува една от най-красивите гледки които съм виждал . На фона на гъстото звездно небе на млечния път бяха разпилени множество по-ярки и слаби галактики, които не побирах в полето на телескопа при 142Х. Направо бе зашеметяващо ! Не си представям колко време ще ми трябва за да нарисувам тази красота и за това за момента и не мисля да го правя.
Въпреки това ми трябваха около 30 минути за да прегледам района на Perseus 1 и дори не успях да го прегледам целия . В крайна сметка изброих 12 галактики начело с двете най-ярки NGC1275 от 11.9м и размери от 3.2Х2.3 минути и NGC1272 от 11.8м и размери от 2.2Х2.0 минути. Добре че бе подробната карта на този район в атласа на Майкъл Власов иначе изобщо нямаше да знам какво наблюдавам ! Освен по-горе двете ярки галактики в полето се виждаха още NGC1273 от 13.2, NGC1278 от 12.4м и почти залепената за нея NGC1277 от 13.5м. В ляво от NGC1272 се виждаха и NGC1270 от 13.1м и NGC1267 от 13.1м, а до нея залепена на моменти проблясваше и NGC1268 от 13.4м.
Над двете най-ярки галактики NGC1275 и NGC1272 групиране в групи от по две се наблюдаваха още четири галактики. Първата двойка бе NGC1282 и NGC1283 съответно от 12.9 и 13.6м , а другата двойка бе NGC1293 и NGC1294 от 13.4 и 13.2м !
За детайл не мога да говоря в никоя от галактиките просто защото бях зашеметен от гледката а и надпреварвайки се с времето исках да локализирам максимален брой галактики.
https://apod.nasa.gov/apod/ap170405.html
https://www.cosmotography.com/images/sm ... ll426.html

Така вече предоволен реших да мерна още един два “тривиални” обекта за финал .
Впечатли ме известната като М1 – “Ракообразна мъглявина” , която се наблюдаваше много красиво още при 60Х . При 142Х можеше да се забележи и влакнестата и структура.
http://www.sidleach.com/m1.htm
Полюбувах се още на трите красиви разсеяни купа в “Колар” М37, М36 и М38. От тях може би най-красив бе М38 , но пък най-ярък бе М36 .
https://www.messier-objects.com/wp-cont ... ier-37.jpg

Хвърлих поглед и на М42 и така неусетно откарах чак до 01 30ч . Събрах и изключително доволен се прибрах в София .

[DartMol]

Купа галактики в Персей е като разпилян сандък със съкровища, с подходяща апертура, като нищо нощта може да се окаже къса

[tsetsodrums]

24-25 Октомври 2019.

Поредна добра нощ от прекрасното време този Октомври.
Бях на работа до 21 00ч и тръгнах от центъра като предварително бях натоварил “Червения октомври” в колата да не губя излишно време .
При мен в НДК дойде Кольо- Sungrazer , който се оказа много готин и в час с астрономията пич !
Та по пътя взехме и Дани и точно в 22 50ч бяхме на нивата .
Нямах план за наблюдение, но това се оказа, че не е проблем. Кольо имаше план за наблюдение на периодичната комета “260Р-Mc Nought”. Честно казано нямах много желание да търся тази комета и насочих телескопа къв района в “Персей”, където трябваше да се намира. Предадох червения звяр в ръцете на Кольо и се зарових в атласа в търсене на “дълбок улов”. За мое учудване след има няма 5 минути Кольо хвана бледо размито петънце с не много големи размери и величина около 12.0м .
Погледнах района и атласа и след кратка справка стигнахме до извода, че в полето е наистина кометата “260Р-Mc Nought”. Страхотно! – при 173Х дори можеше да се види, че петънцето има капковидна форма и наклон на опашката към 22 30ч !
https://theskylive.com/where-is-260p
https://funny-video-online.com/watch/76 ... 4s4x5.html

Така и така бяхме в района на “Персей” , та реших да пробвам не далеко от района на кометата да хвана две слаби галактики от IC каталог. Не след дълго в полето ми попадна бледо размито петънце, което идентифицирах като Е галактиката IC257 от 12.6м. Малко под нея на моменти проблясваше и доста по-слабата също Е галактика IC260 от 13.2м.
Реших да се завърна на купа “Perseus 1” и да доразнищя галактиките в него. Така и стана- купа наистина ме удивлява с красотата си зад фона на млечния път . Към галактиките от предната наблюдателна нощ, добавих още на изток от центъра на купа NGC1260 от 13.3м , IC310 от 12.7м и забелязващата се ребром спрямо нас NGC1250 от 13.0м На юг пък забелязах IC312 от 13.4м и NGC1265 12.1м.
С това общия брой на галактиките, които локализирах в “Perseus 1” стана 18 !
Много бих искал да направя скица на тази красота, но както споменах вече в предната записка ще е изключително трудно и най-вече времеемко.

Е тази нощ не мина отново без дебютант . За пръв път видях планетарната мъглявина IC2149 намираща се не далеко от “Бета” от “Колар”. Тази мъглявина е от 10.6м и размери от 12 секунди. Още при 87Х заподозрях мъглявината, но тя наистина се разкри през UHC филтъра при 142Х . При това увеличение започваше да проблясва и централната звезда. На момнети дори и зеленееше. Успях да направя и доста добра скица при 173Х.
http://www.astrophotos.net/pages/PLANET ... 202149.htm

Ами общо взето това беше, останах даже доста до късно – чак до 01 50ч, но пък определено бях доволен. Тази вечер небето бе по-добре от преди две вечери а и температурите не паднаха под 7 градуса над нулата. Влажността също не бе висока а вятъра съвсем тих до умерен.

[tsetsodrums]

26-27 Октомври 2019.

Тази вечер се получи поредно прекрасно наблюдение от серията, която започнах в началото на седмицата.
Бях на нивата към 21 00ч а с мен бяха приятелско семейство и Дани, който последно време е неотлъчно с мен на наблюденията.
Повече от час прекарах в показване на “тривиални” обекти на въпросното семейство и когато около 23 00ч те си тръгнаха с облекчение отворих атласа в търсене на слаби и невидяни до сега от мен обекти. Всъщност имах кратък план за наблюдението, който включваше обекти в съзвездие “Еридан”. “Еридан” обаче още бе твърде ниско и точно се нагласих да гледам обекти в “Триъгълник”, когато по пътя от към планината се зададоха фарове. За пръв път по този черен път виждах да минава някой и то късно вечерта. Фаровете бяха на джип, който спря при нас и млад мъж поиска да види нещо през телескопа. Джипа не бе сам и с него спряха още две коли с младежи около 20-22 години видимо под пийнали. С тях имаше и един доста по-дърт мъж, който още със слизането си взе да се държи агресивно подмятайки ми неприлични думи и закани.
Въпреки, че съм доста страхлив, учудващо и за мен самия, когато той се забута в “Червения октомври” със доста строг тон му казах да отстъпи. Бях готов да му набия един тупаник ако се наложи. Може би усещайки тона ми той леко се пострестна и това може и да ни спаси от по-нататъшен проблем. Другите младежи макари подпийнали не проявиха агресия и накрая дори оставиха две бири за мен и Дани. Въпреки, че всичко мина добре, това е показателно как не е добре човек да излиза сам сред полето и сега определено ще се погрижа да нося нещо със себе си за самоотбрана.
Както и да е, наблюдението след това потръгна и както мислех се прицелих в двойка относително ярки галактики намиращи се само на няколко градуса от звездата “Алфа” -върха на съзвездие “Триъгълник”. Скоро в полето ми при 87Х попадна двойка доста ярки и с голям размер галактики. По–ярката бе SB галактиката NGC672 от 10.9м и размери от 6.6Х2.6 минути. В ляво от нея се бе проточил сивия силует на доста по-слабата, но също с доста завиден размер SB галактика IC1727 от 11.5м и размер от 7.3Х2.8 минути. Двойката наистина бе впечатляваща ! При 173Х дори започна да се вижда по-ярката централна част на NGC672. Спомних си, че преди години още като правех опити във астрофотографията бях заснел тази двойка и още тогава бях впечатлен от нея. Ако изровя кадъра може и да го пусна по-натам.
Малко по-южно от тази двойка се намираха още две по-слаби галактики. По-ярката от тях бе Sb галактиката NGC684, която също се забелязваше като малко бледо петънце още при 87Х. При 173Х на тази галактика започна да се вижда звездовидното и ядро и дори наченки и на повече детайл около ценралната и част .
Малко под NGC684 много слабо на прага на въображението просветваше размитото хало на IC1753 от 13.9м и скромните направо размери от 24Х24 секунди !
https://www.astroarts.co.jp/photo-gallery/photo/42391
В средата на фотографията е ярката двойка NGC672 и IC1727 , в ляво е NGC672 а долу в левиа ъгъл е IC1753. Горе на кадъра се забелязва и NGC670, която обаче остана извън полезрението ми !
Към 0 00ч вече можех да се насоча към “Еридан”.
Първо хванах една от най-ярките галактики в това съзвездие намираща се над “Ета” от “Еридан”. Тя бе под номер NGC1084. Това е SB галактика от 10.7м и размери от 3.2Х1.9 минути ! Галактиката се виждаше като ярък елипсовиден овал още при 87Х. При 173Х, започваше да се вижда и звездовидното и ядро. Малко под тази ярка галактика трябва да се намират две слаби галактики под номера NGC1110 и NGC1080, но за жалост не успях да ги различа . В последствие при справка видях, че и двете са от около 14м. и може би това обяснява неуспеха ми .
https://cgs.obs.carnegiescience.edu/CGS ... C1084.html
Насочих се към друга относително ярка галактика в “Еридан”. Малко над звездите “Епсилон” и “Дзета” се намира SB галактиката NGC1337 от 11.9м и размери от 5.0Х1.4 минути. Честно казано гледката малко ме разочарова . Тази галактика се виждаше при 87Х като слабо размито петънце . При 173Х започваше да има наченки на някакъв детайл, но както казах за обект с тази яркост и размери очаквах повече .
http://www.caelumobservatory.com/obs/n1337.html

На финала хванах за втори път ярката и красива планетарна мъглявина NGC1535 – “Cleopatra s eye”. Мъгела наистина кърти. Вижда се ярък овал още при 87Х . При 173Х се виждаше и структура от две зони –външна слаба и вътрешна около централната звезда по-концентрирана и ярка . Направих скица на този обект при 173Х.
В последствие се оказа, че зарисувам за втори път тази мъглявина, но ще е интересно да съпоставя скиците .

[Galin]

Не бях излизал отдавана и телескопа ме подканяше.

Целта беше Колар и по специално звездните купове М 36 и М 37. Доста време ги търсих и въобще не ги намерих. При положение, че миналата година ги бях намерил с малкия телескоп! Може би заради уличната лампа, която хвърляше огнените си езици през половината окуляр. А понеже съм изключително подреден някъде си бях запилял сенника.

И така борба от 23 до два часа без да успея да зърна нищо особено нито в Колар нито в Лебед.

Накъде към 2 часа погледнах към омразната улична лампа с желание да я пръсна с някой камък и точно над нея забелязах да изгрява колана на Орион. Магия!

Мъглявината сама привлече телескопа ми и я погледнах с 25 мм. окуляр. В началото се учудих, защото на по-малко увеличение изглеждаше почти като с по - малкия телескоп. Като сложих окуляр 10 мм картината се промени и за първи път видях истинска мъглявина с различна структура вътре. Още по - хубаво беше с филтъра за мъглявини. Мъглявина светеше в синьо - зелено даже повече от звездите в нея.

Реших да се прибирам, но все пак реших да погледна мъглявината с Астро камерата без филтър.

И буквално бях зашеметен! Никога не бях виждал нещо подобно. Орион запълни целия екран! Приличаше на гигантска пеперуда. Различните облачни структури вътре в мъглявината се откроява ха ясно прорязани от лъчите на звездите. Виждах и по-плътни звездоподобни участъци, явно на зараждащи се звезди! Поразително!

Най-хубавата гледка, която ми е предлагал телескопа до сега! Изпълни ме със смирение и сякаш разшири кръвозора ми. Все едно до сега съм разбирал нещата доста ограничено !

[viktor]

За пръв път по този черен път виждах да минава някой и то късно вечерта. Фаровете бяха на джип, който спря при нас и млад мъж поиска да види нещо през телескопа. Джипа не бе сам и с него спряха още две коли с младежи около 20-22 години видимо под пийнали. С тях имаше и един доста по-дърт мъж, който още със слизането си взе да се държи агресивно подмятайки ми неприлични думи и закани.
Въпреки, че съм доста страхлив, учудващо и за мен самия, когато той се забута в “Червения октомври” със доста строг тон му казах да отстъпи. Бях готов да му набия един тупаник ако се наложи. Може би усещайки тона ми той леко се пострестна и това може и да ни спаси от по-нататъшен проблем. Другите младежи макари подпийнали не проявиха агресия и накрая дори оставиха две бири за мен и Дани. Въпреки, че всичко мина добре, това е показателно как не е добре човек да излиза сам сред полето и сега определено ще се погрижа да нося нещо със себе си за самоотбрана.

Наистина не е приятно някой да ти развали уединението и настройката посред нощ. Не е за подценяване факта, че човек трябва да е подготвен, когато обикаля чужди ливади...

[fishburn]

За пръв път по този черен път виждах да минава някой и то късно вечерта. Фаровете бяха на джип, който спря при нас и млад мъж поиска да види нещо през телескопа. Джипа не бе сам и с него спряха още две коли с младежи около 20-22 години видимо под пийнали. С тях имаше и един доста по-дърт мъж, който още със слизането си взе да се държи агресивно подмятайки ми неприлични думи и закани.
Въпреки, че съм доста страхлив, учудващо и за мен самия, когато той се забута в “Червения октомври” със доста строг тон му казах да отстъпи. Бях готов да му набия един тупаник ако се наложи. Може би усещайки тона ми той леко се пострестна и това може и да ни спаси от по-нататъшен проблем. Другите младежи макари подпийнали не проявиха агресия и накрая дори оставиха две бири за мен и Дани. Въпреки, че всичко мина добре, това е показателно как не е добре човек да излиза сам сред полето и сега определено ще се погрижа да нося нещо със себе си за самоотбрана.

Наистина не е приятно някой да ти развали уединението и настройката посред нощ. Не е за подценяване факта, че човек трябва да е подготвен, когато обикаля чужди ливади...

Мдаа човек винаги трябва да има права лопата, веднъж за отбрана и след това да заличи следите

[Tharsis]

Ей...за лопата не съм се сещал...
Иначе съм зареден винаги в колата - две ножчета, един тактически нож Glock, брадва, две мини бухалки...
Трябва да си купя лопата!
По темата - дон Цеци ти няма ли да се ориентираш малко към снимане?

[georgi_dz]

Ей...за лопата не съм се сещал...
Иначе съм зареден винаги в колата - две ножчета, един тактически нож Glock, брадва, две мини бухалки...
Трябва да си купя лопата!

Колко е трудно да си любител астроном в България...

[tsetsodrums]

Вече се снаражих по-сериозно за подобни случаи от правата лопата
Най-странното бе, че не се уплаших и чак по-късно ме фана шубето какво е можело да стане
Както и да е , да не го мислим повече. Днес мислех пак да поема към Кривонос, но щеше да ми е четвърто излизане за последната седмица и умората надделя . Обмислям сериозно обаче за утре вечер, като за последно преди предстоящото разваляне на времето . До 21 00ч съм на работа, но това вече явно не ме спира, като има хубаво небе
Та всеки желаещ е добре дошъл със или без права лопата
За снимането, не мисля че скоро ще се върна към него още повече виждайки тегобите на колегите, които за един читав кадър губят ужасно много време и се сблъскват с какви ли не проблеми от технически характер . Както обичам да казвам , докато някой друг засевери и настрои техниката си за снимане и загуби за което повече от час време, Аз за това време съм хванал дузина галактики от 13м да речем и съм направил поредна скица на екзотичен и слаб обект, който освен това не може и да се снима в повечето случаи с наличната ни преносима техника
По-скоро искам пак да приканя колегите да са по активни в наблюденията или снимането, че последно време нещата са трагични Има прекрасно небе и време за наблюдения като цяло а на нивата в много случаи за да не съм сам с мен взимам някой от учениците си за компания . Това е наистина тревожно като се сетя как преди години при -15 градуса на Офелиите се събирахме по над 10 човека изпълнени с желание и ентусиазъм . Знам, че в много случаи има обективни причини човек да не използва всеки удобен случай за упражняване на хобито си, но знам също че човек когато не иска да свърши нещо той винаги намира и оправдание . Часовника на живота обаче тиктака и времето си лети
и както гласи една мъдрост - Живота е това което се случва докато правим планове за бъдещето !
Тук искам да похваля Дани, който се бе по загубил последно време, но последните наблюдения е неотлъчно с мен а и той ходи на работа и има семейство и деца.........все неща с които повечето от нас се оправдаваме .

[blknight]

Извинявам се че го правя тук, но да вкарам свойте 50 стинки по темата с лопатите и бухалките. В подобни ситуации основното защитно средство си остава самообладанието, и умението да се деескалира ситуацията с "блага дума". Или по-твърда дума. Цеци тук се е справил идеално. Ако думата не помогне, и нещата са на изуй гащи, поради цял ред тактически, юридически и медицински причини препоръчвам лютив спрей под формата на гел или пяна. За бухалки и особено ножове забравете - промените (на първо четене) в HK лесно могат да поставят неподготвен човек от другата страна на неизбежната самоотбрана и да го срещне я с прокурор, я със Св. Петър.
Извинявам се за разводняването на темата.

[b_kassabov]

Ей...за лопата не съм се сещал...
Иначе съм зареден винаги в колата - две ножчета, един тактически нож Glock, брадва, две мини бухалки...
Трябва да си купя лопата!
По темата - дон Цеци ти няма ли да се ориентираш малко към снимане?

Цецо с цялата ми симпатия към него, не е фотограф по душа

Аз обаче все пак ще имам едно наум по темата, щото в 90% от случаите излизам сам.

[tsetsodrums]

28-29 Октомври 2019г.

Това беше четвъртата наблюдателна вечер, която успях да направя в рамките на една седмица, и последната преди развалянето на времето и поредното пълнолуние.
По план трябваше да се съберем поне 4-5 човека, но лека полека хората окапаха и накрая останах сам с един нов симпатяга от форума- Люси(Atlantius). Люси освен това ми се оказа почти съсед. И така до 21 00ч бях на работа, но бях натоварил “Червения октомври” предварително в колата и веднага поех към Кривонос. В Княжево ме чакаше Люси, който си бе взел бинокъл 25Х70 на добър статив и към 22 50ч бяхме на позиция. Този път разпънах малко по-нагоре от нивата, първо за да избегна нежелани срещи, като от преди няколко вечери и второ за да използвам температурната инверсия (беше с около 3 градуса по-топло от на нивата).
Още със слизането от колата усетихме сериозен вятър, който направо поместваше добсъна ми ! Странно, но след 30-40мин. вятъра утихна и нещата наклониха към провеждане на страхотно наблюдение !
Так и стана. Получи се много добро наблюдение, като такъв брой “нови” галактики за една нощ май никога не съм хващал ?
По същество – насочих телескопа на границата между “Кит” и “Еридан”,където от предишните нощи бях набелязал дузина галактики за наблюдение.
Първо реших да се насоча към NGC1022, но в полето ми попадна друга ярка галактика, като около нея съзирах и други по-слаби обекти ? Бързо установих, че съм малко под NGC1022 в сърцето на NGC1052 group. Естествено в полето си виждах най-ярката галактика от тази група SA галактиката NGC1052 с размери от 2.5Х2.0 минути и 10.5м !
Тази галактика се наблюдаваше чудесно още при 87Х като ярък дифузен овал с просветващо звездовидно ядро ! Под нея забелязах някакъв доста голям дифузен овал, но не бях сигурен, че не са някакви отражения от оптиката ? При 142Х овала стана ясно видим. Това бе призрачния силует на SB галактиката NGC1042 от 11.0м и размер от цели 4.2Х3.3 минути ! Гледката наистина бе впечатляваща ! Яркия диск на NGC1052 и призрачната бих казал огромна сянка на NGC1042 в едно поле на окуляра ми ! Направих чудесна скица само на NGC1052, защото полето което трябваше да зарисувам и за двете галактики бе твърде голямо и нямаше да ми стигне дори час за скица.
В ляво от NGC1052 се виждаше друга красива галактика . Това бе Scd галактиката NGC1035. Доста се зачудих дали да не зарисувам именно този обект . Той ми се видя най интересен от към детайл най-вече заради ясната форма. NGC1035 се наблюдаваше, като силно разтеглена елипса с размери от 2.2Х0.7 минути и величина 12.2м.
В дясно пък от ярката NGC1052 изплува слабия силует на SAB галактиката NGC1069. Тази галактика започна да просветва, като размито петънце при 142Х без детайл от 13.7м!
Малко под призрачната NGC1042 трябваше да се намира спиралната NGC1033. Едва при 142Х, и то на моменти можеше да се забележи силуета на тази най-слаба от групата галактика с размери от 1.2Х1.0 минути и 13.8м !!
https://de.wikipedia.org/wiki/NGC_1052# ... 2_SDSS.png
https://telescopius.com/deep-sky/object ... 033/galaxy

До тук вече бях много доволен от наблюдението а тепърва предстоеше още много........
Преместих телескопа леко на север със желание да хвана все пак и ярката NGC1022. Първо в полето ми попадна друга галактика намираща се малко под NGC1022. Като сравнително ярък размит овал в окуляра ми бе SAB галактиката NGC991 от 11.7м и размери от 2.9Х2.5 минути . Галактиката се виждаше много добре още при 87Х, но само като дифузно петно без друг детайл. Над нея вече грееше яркото хало на SBr галактиката NGC1022 от 11.3м и размери от 2.7Х2.7 минути . Тази галактика се виждаше със звездовидно ядро и ярко хало около него, но без друг детайл .
http://www.phys.ttu.edu/~ozprof/1022c.htm
https://www.panetix.com/astronomy/galaxies/NGC991.htm
В ляво пък от ярката NGC1022 се натъкнах на слабата Sm галактика NGC961 от 12.8м и размери от 1.9Х1.4 минути . Тази галактика се наблюдаваше, като слабо дифузно петънце без видим детайл.
https://telescopius.com/deep-sky/object ... 961/galaxy

Времето напредваше стремглаво и към 00.30ч отново задуха неприятния вятър. Реших да се ориентирам към събиране, но като за последно реших без очакване да насоча телескопа към група галактики доста ниско на юг на около 20 градуса под екватора в “Еридан”. За късмет в полето ми изплуваха две доста ярки дифузни петна. Това се оказаха двете най-ярки галактики от групата NGC1407 от 9.7м!! и размери от 6.0Х5.8 минути, и малко по-слабата NGC1400 от 11.0м и размери от 2.8Х2.5 минути. Двете галактики се виждаха чудесно, като дифузни овали с очертаващи по-плътни централни зони . Не можах да се сдържа и се хванах отново за бележника . След 20-тина минути имах втора прекрасна скица за вечерта на тези два бисера.
В района около двете ярки галактики се наблюдаваха и още няколко по-слаби. Веднага погледа ми привлече двойка размити петънца точно над ярките NGC1407 и NGC1400. Тези петънца се оказаха галактиките NGC1393 от 12м. и NGC1394 от 12.8м. На моменти между тях просветваше силуета и на NGC1391 от 13.3м. Източно от тази централна група галактики се натъкнах на още едно размито петънце, което предполагам, че бе SBO галактиката NGC1440 от 11.5м ?
В последствие разгледах района на карти и снимки и сега мога доста по-точно да се ориентирам при бъдещо наблюдение и да потърся и другите галактики от групата.
https://www.constellation-guide.com/wp- ... -Cloud.jpg
http://www.jwinman.com/starcharts/NGC%2 ... 0chart.htm

Еми това беше всичко за вечерта. Отново стана 01.30ч. , но въпреки четирите часа сън на другия ден учудващо се чувствах зареден и не усетих умора ?
Пускам и скицата от предното на наблюдение на NGC1535- "Cleopatra s eye" !

[CVK]

През годините покрай работата, за съжаление не ми остава много време за прекрасното ни хоби. Цецо вдъхновява всички ни с наблюдения и полека-лека се надявам да се включвам, когато имам възможност.
Като фен на двойните и мулти системи звезди съм събрал десетки наблюдения, голяма част от които бяха и са истинско предизвикателство за разделяне. Истинският тест на оптиката е двойната звезда и е трудно да се съчетаят възможностите за наблюдения, атмосфера, време, техника, условия и какво ли не. Когато обаче се види резултата, обикновеният наблюдател като мен остава очарован.
Без повече празни приказки поствам две интересни бинарни системи, които са подходящи за наблюдения сега, през есента в ранните часове на вечерта. Това са Делта Южна риба и Гама Южна риба. Компонентите на двете системи си приличат, главните са около 4.5 звездна, а компонентите са слабички - 9.2 (Делта) и 8.2 (Гама) отстоящи съответно на 4.9" и 4". Ориентацията на разположение на вторичните звездички е почти еднаква - около 250 градуса. За съжаление по време на наблюдението видимостта бе доста слаба и не беше никак лесно да разделя двойките. Прилагам и две скици по метода на Цецо

[CVK]

Днес ще представя две предизвикателства за мен, които са достъпни за наблюдения в ранните вечерни часове на Ноември. Първото - Алриша (Алфа Риби) ми бе по-трудно да различа като двойна звезда въпреки по-голямото отстояние между компонентите. Причините - Луната и сиянието й сред рехави облаци, както и малкото градуси на Алриша от хоризонта. Двойката успях да видя като двойка отчетливо едва при 280х, макар колеги да са постигали това и с по-малки увеличения. Отстоянието от 1,85" и условията на наблюдения направо съсипаха гледката.
Далеч по-добре се получиха нещата с второто предизвикателство, макар да е по-тясна система - 52 Орел или Pi Aql. Звездата започна да се "разтегля" още при 100х, видимостта беше отлична, кристално чиста, така, че сметнах за истинско постижение детайлното разделяне на двойката с отстояние едва 1,4" при 185х. Две миниатюрни точици буквално една до друга! С по-големите увеличения картината се промени и лееко се позагуби удоволствието от успеха. Интересното е, че Pi Aql е тройна система - другият компонент отстои на около 36" от главната, но 12.9 звездна е непосилна за техниката ми и условията на наблюдения.
Две бързи скици:

[tsetsodrums]

CVK - това направо да разделиш 1.4 секунди си е постижение ! Поздравявам те за което
Явно на Максутова това му е сила !? Аз със доста по-голямата апертура от 350мм и перфектна оптика не съм разделял повече от 1.7 секунди.

[CVK]

Благодаря, Цецо! Да, Максутовия си е в свои води при сравнително големите увеличения с качество, но както при всички останали и при него най-добри приятели са ясното небе и най-вече стабилна атмосфера. Напоследък се заредиха ясни нощи, но с ужасна турбуленция - този въздух така трепти и се движи, че всичко е размазано. Конкретно за разделянето на 52 Орел, със сигурност "Червеният октомври" щеше да се справи и по-добре при тази чистота на небосвода, която беше въпросната вечер.

[CVK]

Още няколко двойни звезди достъпни за наблюдения във вечерните часове на Ноември. Първата е небезизвестната Alpha 2 Cap (Алгеди). Много време ми отне да разделя тази двойка. Дълго взиране, умора, погрешни наблюдения. Най-накрая в една вечер с отлична видимост, май че успях! Слабият компонент от 11.1 не се вижда никак лесно до главната от 3.7, просто се губи в дифракционни пръстени. Най-накрая!
Втората звездичка е почти неизвестна - това е SAO 107165 в Пегас. Може да се открие сравнително лесно - продължаваме мислена линия от Ениф до М15, от М15 продължаваме на юг до образуване на почти правоъгълен триъгълник сключен от Ениф, М15 и SAO 107165. Тази двойна звезда е с почти еднакви по блясък компоненти - две мънички перли отдалечени на 1.9" Има и трети "участник" в тази система, от 10.2 величина на 136", но за разлика от тясната двойка, той не участва във физическата система.

[georgi_dz]

Здравейте,
Включвам се отново в темата с наблюдението си от тази вечер.

След залеза на слънцето забелязах, че на небето почти няма облаци и наблюдавах малкия "парад на планетите":
viewtopic.php?f=4&t=5432&p=98377#p98377

От дълго време не бях излизал с телескопа и реших, че тази възможност не е за изпускане.
Около 19:30 бях на наблюдателната площадка. Атмосферата беше сравнително спокойна.

Снимката е с лошо качество, защото е правена с телефон...

Днешното наблюдение беше специално, защото реших, че ще направя първата си скица на обект. Избрах да направя скица на Двойният куп в Персей, защото се беше издигнал доста нависоко и атмосферата там бе по-спокойна. Насочих телескопа към обекта и се захванах със скицирането. Оказа се доста трудна задача, но се получаваше добре. След един час съзерцаване в купа и скициране, най-накрая бях готов:

Не е най-добрата скица, но като за първи път съм доволен...

Продължих със обекти от съзвездието Колар, като целта ми бяха М36, М37 и М38. Първо се прицелих в М37, който още от първият път попадна в полето ми. Успях да преброя около 20 по-ярки звезди и десетки по-слаби.
Следващият обект беше М36. С големина от +0°10', този куп е по-малък от М37 и със значително по-малко звезди.
Последният куп беше М38, който попадна от първия път в полето ми. При него успях да преброя около десет по-ярки звезди и десетки по-слаби.

Последният обект за вечерта беше М42. Това е мъглявина, която за жалост не бях наблюдавал добре, защото винаги беше много ниско над хоризонта. Сега останах изумен от видяното! Мъглявината разгърна целият си блясък при увеличение 90Х. Фонът потъмня и ясно виждах ръкавите от газ. Дори успях да "разделя" четирите звезди, които се намират в центъра на М42.

Днешното наблюдение беше кратко, но много интересно за мен. Надявам се за напред да продължа със скиците.

Поздрави!

[tsetsodrums]

Браво Жоро !
Като за първа скица си се справил повече от добре
Аз тези дни дебна, но нещо над София няма небе
При първа удобна възможност ще се включа отново в темата подобаващо

[tsetsodrums]

1-2 Декември 2019г.

Не знам от колко години не съм правил наблюдения през Декември месец ? Явно любовта ми към астрономията е навлезнала в нов етап на засилен интерес в предвид и плановете ми за покупка на нови телескопи !
До 19 00ч бях на работа и към 19 40ч си бях в къщи и започнах незабавно да товаря телескопа . Този път реших да изнеса под звездите 400мм-та “Синя берта”- телескопа на сдружението, кой не бе ваден под звездите повече от година.
Така и сторих – малко по-трудно побрах телескопа в багажника на моето комби, но потеглих към Кривонос около 19 50ч . На Драгичевския Шел ме чакаше Виктор, който се оказа и единствената ми компания за тази вечер.
Точно в 20 50ч бяхме на нивата на Кривонос и започнах да разпъвам . Предвид това, че не бях ползвал този телескоп от доста време се позабавих повечко от обичайното време. Както и да е, около 21 40 бях вече готов за наблюдение. Времето обаче не подкрепяше ентусиазма ми, като по небето имаше облачна пелена, която правеше невъзможно качественото наблюдение.
Позавъртях се малко и към 22 30ч вече правех планова за прибиране поел поражението. Явно вселената се смили над мен и за около 10 минути небето се изчисти до кристално!
Установих още, че на “Синята берта” в предвид дебелината на огледалото от над 4 см, и трябва и час време за темпериране. Реално наблюдението започна след 22 30ч .
Нямах план за действие и реших да импровизирам с атласа на Майкъл Власов в ръце.
Бях зажаднял за гледки, които можеше да ми предложи само този период на годината и инстинктивно се насочих към прочутия “Орион”.
Е – не хванах М42 ! – харесах си по-нетривиален обект намиращ се на мислената права между “Беталгейзе” и “Ламбда” от “Орион”. Почти от упор “застрелях” относително ярката планетарна мъглявина NGC2022 ! Тази планетарка е с размери от 18 секунди и величина от 11.9м . Наблюдаваше се като ярък овал още при 88Х . На моменти при 177Х проблясваше и централната и звезда.
https://www.spacetelescope.org/images/potw1932a/

Следващия обект бе също една планетарка, но този път доста по-предизвикателна.
На няколко градуса източно от звездата “Пи 1” от “Орион” трябваше да се намира
PK190-17.1 . Доста взиране падна в района където трябваше да е този обект. Като от нищото при поредното взиране изплува елегантния фин диск на мъглявината пред погледа ми ! Тя се различаваше като размито петънце едва при 177Х, въпреки, че можеше да се види още при 88Х, но при това увеличение бе трудно различима от звезда. На моменти дори диска и леко зеленееше. Друг детайл не забелязах. PK190-17.1 бе от 12.9м и размери от 26 секунди ! Реших да направя скица на този слаб обект при 177Х .
https://www.pbase.com/jshuder/image/150620355

Вече бях доволен от наблюдението и отново заправих планове за тръгване, когато реших ей така за финал да пробвам едни галактики над звездата “Ню” от “Еридан”.
Още при 88Х пред погледа ми изплува чудесна огърлица от три галактики нанизани над звездата “Ню”! Чудесно още при това увеличение се виждаше ориентацията на галактиките. От ляво на дясно бяха: NGC1618 от 12.7м и размери от 2.3Х0.8 минути , NGC1622 от 12.5м и размери от 3.5Х0.8 минути и NGC1625 от 12.3м и размери от 2.0Х0.6 минути. Първите две бяха ориентирани вертикално а третата хоризонтално в полето ми . На NGC1622 се наблюдаваше чудесно и звездовидното и ядро ! Мина ми през акъла да увековеча момента със поредната скица, но студа който вече ме бе сковал набързо охлади ентусиазма ми .
Вдигнах телескопа леко над това трио галактики и се натъкнах на две съвсем мънички галактики видими добре, като разфокусиране звездички . Едната бе PGC15620 и я имаше в атласа като обект от 13.7м. Другата обаче не фигурираше в атласа и това ми подсказа че е по-слаба от 14м ! След справка с нета установих, че обекта е PGC15631 и е от 14.3м ! Освен това двете галактики бяха част от група галактики извезстна, като “Hickson30” , включваща още няколко галактики по –слаби от 15м ! Изненадите обаче на свършваха до тук . Още малко по-северно точно над звездата “51 от Еридан” се беше сгушила друга слаба галактика. Това бе UGC3105 от 14.1м ! В ляво от нея се виждаше ясно и друго размито петънце, което го нямаше отново в атласа !? След поредна справка в нета установих, че това е UGC3104 от 15.1м !!! С това тази галактика става и най-слабия обект, който съм наблюдавал със собствените си очи !
http://blog-imgs-98.fc2.com/k/o/i/koisk ... 328c66.jpg

Последва и поредна изненада !
Източно от звездата “Ню от Еридан”, по средата на пътя към звездата “Мю от Еридан” в полето на окуляра ми изплува грандиозното хало на ярката NGC1637 ! Това е SAB галактика от 10.8м и размери от 3.2Х2.6 минути ! Наистина впечатляваща гледка ! Галактиката се виждаше просто чудесно още при 88Х, като ярък овал с ясно очертано ядро. При 145Х и повече дори се забелязваха наченки на не еднородна структура в халото и ! Този път забравих за студа и след 20 минути из под писалката ми излезе поредната скица на обект от дълбокото небе !
https://www.masterdarks.com/ngc-1637/
След това студа отново напомни за себе си и ме удари с нова сила. Реших да събирам . На моменти дори толкова ми бе студено, че ми се объркваше ритъма на дишане .
Качих в колата и оставих с възхита Виктор да поснима още малко. Бях прекарал на нивата около 4 часа без да се сгрея и за миг някъде. Иначе градусите бяха само 7 под нулата.
Само искам да споделя, че сега когато съм на топло пред компа и пиша това се чувствам страхотно зареден от видяното и ако имаше небе въпреки 5-те часа сън бих тръгнал и тази вечер отново !
Пожелавам на всеки тази тръпка !

[Galin]

Няколко поредни вечери излизам под звездите,като въдичар очакващ ценен улов часове наред.

И както веднъж на стотици хвърляния рибарят улавя големия шаран ,така и аз един единствен път успях да нацеля М81 и М82. Поразително красиви , поместиха древните си фотони в едно зреително поле.Знам областта в която се намират, но няколко дни след това излизах и не можах да ги хвана. Като, че ли бяха дежавю.

Часове наред се опитвах да намеря М101 ,М108 и М 97 но без успех ! Но упорития рибар ,често е възнаграден неочаквано . Като сянка на далечен призрак зърнах М109 ,толкова ефирен и недоловим, че се забелязваше само при леки движения на телескопа. А това си е галактика от 12 величина .

Изпитах задоволство от една детска и неосъществена мечта,която отново се разпали в по-напреднала възраст -астрономията. Спомням си и пелената на млечния път , която съзерцавах някога на село , излизащ тайно сред шепнещото небе...