Визуални наблюдения на обекти от 'дълбокият космос'

[DartMol]

Още няколко РК-та и IC-та в списъка 'искам да видя’

Доколкото разбирам наблюденията се провеждат от територията на Румъния с местния астроклуб в Букурещ Как е небето там и по конкретно ми е интересно мястото от което провеждате наблюденията си

Излизанията за по една нощ от Букурещ обичайно се правят по нивите в парк Комана, на около 30-40км южно от града. Небето е с доста голяма засветка по хоризонта - Букурещ на север, Русе/Гюргево на юг, в зенит SQM средно е 21.2-21.3. Там ходя рядко, предимно заради срещата с приятели, покрай селата в Силистренско небето е далеч по-добре SQM 21.5-21.6

Летните събирания на които ходя са две, обикновено седмицата с новолуние през август - едната организирана от Астроклуба, другата (AstRomania) от група във фейсбук. Местото – планините южно от Сибиу и Себеш. Наема се дадена хижа за седмица-10 дни за да може всеки да си разхвърля техниката както иска и да няма нежелани светлини през нощта (телефони, фенери…). До сега двете събирания съвпадаха като период и съм ходил или на едната или на другата, за тази година имах големи планове – седмица началото и седмица края на август , но не случихме на време.

Сбирка на Астроклуба – повече от 50% от участниците са по-начинаещи и се избира хижа с малко по-добри битови условия - по-лесен достъп до хижата, ток, близко населено място за покупки… Небето е почти отлично SQM средно 21.7. Заради това, че повечето са начинаещи бройките се попълват малко по-бавно/трудно и не е проблем да се дойде и със семейството/приятели.

AstRomania – 90% от участниците знаят какво правят и се търси възможно по-тъмно място, без оглед на битови удобства. Две години бяхме на хижа без ток (бензинов генератор за няколко часа на ден), без gsm-обхват в радиус поне 10-на км, последното село на около 25-30км. Хижата е на техният ‚горски фонд‘, но миналата година започнаха ремонт и отказват да я дават под наем. Тази година бяхме на значително по-цивилизовано место Бройката от около 25-30 места (според хижата) се запълва още първите 4-5 дни след като се реши периода на събирането, февруари-март се пуска списък. Единият от организаторите преди време беше питал как е положението около Видин, на сателитните снимки изглежда доста тъмно и дори бях занимавал Цецо, че мен ми е далечко. Не рядко се прави и още едно събиране средата-края на есента.

Ако има интерес ще пусна тема, както направи Yoddha за гръцкото астропарти.

[tsetsodrums]

Пускам и обещания последен епизод от Рожен


30-31 Август 2019.
Последната четвърта вечер от престоя ми на Рожен бе най-слабата. Първо вече се бях по-уморил от предните три продължителни наблюдателни вечери, и второ атмосферните условия тази нощ бяха най-не благоприятни. Сложих телескопа на площадката още към 20 00ч , но имаше разкъсана облачност и реално започнах наблюдението към 21 30ч . Облаците постоянно смущаваха наблюдението, но когато се изчистваше небето бе добро. Влагата също тази нощ бе най-висока, около 70 и малко повече процента .
Започнах със обекти ниско на юг в “Скорпион” и “Стрелец”, но бързо се отказах и качих малко по-северно във “Щит”, където загубих близо половин час да търся планетарната мъглявина PK27-3.2,намираща се близо до красивия разсеян куп М11.За жалост този обект остана не видян . Може би просто слабата величина от 13.4м и размера от 15 секунди бяха основната трудност при намирането на мъглявината.
Качих още по-на север и се насочих към друга доста по-ярка, но отново с малки размери планетарка NGC6572. Намерих района в който би трябвало да се намира и започнах да сканирам. Отне ми може би около 15 минути преди в полето ми направо да засия зеленикавия диск на NGC6572. Мъглявината се виждаше като разфокусирана звезда от 8.0м при 142Х. При 195Х се наблюдаваше прекрасно , като съм сигурен че на моменти дори се виждаше и лека структура изразяваща се в централна звезда или нещо такова? Размера на NGC6572 бе само 15 секунди , но величината и бе 8.0м което според мен я прави един от най-ярките обекти от този тип ! Направих скица при 195Х.
https://hiveminer.com/Tags/astronomy%2Cnewton
Вече бях доволен, че вечерта ми не е загубена и реших да потърся в “Пегас” двойка галактики близо до звездата “Ламбда”. Скоро в полето ми при 87Х изплува ярката NGC7332 от 11.1ми по-слабата NGC7339 от 12.2м. На първата дори ясно се виждаше звездовидното и ядро, докато втората изглеждаше като слабо размито елиптично петънце . Реших да увековеча и тази гледка с поредната скица при 195Х.

Така доста по-кратко от предните вечери приключи и поредното наблюдение от този цикъл от четири поредни вечери. Не помня кога последно съм правил такъв наблюдателен маратон, но пък беше хубаво !

[b_kassabov]

Брао Цецо, представям си атмосферата (не небесната) наоколо. Със сигурност позеленявам, че не съм бил там.

[georgi_dz]

Здравейте,
Влизам отново в темата с наблюденията си от последните две нощи.

27.08.2019г.
Вече повече от месец не бях правил наблюдения и реших, че трябва да се възползвам от хубавото време.
В 21:00 бях на наблюдателната площадка. Проверих колимацията на телескопа и всичко беше точно (въпреки, че последно го колимирах преди месец и половина). След това набързо направих план за наблюдението, който включваше обекти от съзвездията Персей, Касиопея, Андромеда и Триъгълник.

В 22:00 вече всичко беше готово и започнах.
Насочих телескопа към галактиката Андромеда. Целта ми беше да наблюдавам спътниците ѝ - М110 и М32. Преди месец, когато наблюдавах Андромеда за последно, не можех да ги видя, защото беше доста ниско на североизток. За щастие, този път се виждаха прекрасно!
Следващият обект за вечерта беше М33. Галактиката се намира между съзвездията Триъгълник и Андромеда. Въпреки че я търсех на правилното място, така и не я намерих.

Реших да продължа по плана и се прицелих в разсеяния звезден куп - NGC 752, който отново е между съзвездията Триъгълник и Андромеда.
Беше сравнително лесно да го открия. Със своя размер от +1°15', купът е доста красив. При увеличение 90Х успях да го огледам доста добре и забелязах, че няма струпване на звезди в центъра.

След това се насочих към М34 - разсеян(спираловиден) звезден куп между съзвездията Триъгълник и Персей. Този куп беше значително по-малък от предишния - размер от +0°25'. При увеличение 90Х се наблюдаваше много добре, като имаше 8-9 по-ярки звезди и десетки по-слаби.
Стана късно и реших да се прибирам, но забелязах Плеядите, които се издигаха на изток и не пропуснах възможността да ги видя.
При увеличение 36Х целия куп влезе в полето на окуляра и беше доста красиво!

Макар да не успях да изпълня целия си план, останах много доволен от наблюдението!

28.08.2019г.
В този ден нещата не започнаха добре. Когато застанах на наблюдателната площадка, се оказа, че съседът ми е сложил нови лампи по къщата си и те осветяват всичко наоколо. Наложи се да търся ново място, от което да наблюдавам.

В крайна сметка в 22:00 започнах наблюдението. Продължих с плана от миналата вечер.
Реших отново да търся М33. Прицелих се и за моя голяма изненада, в полето бе попаднала галактиката М33. Сега разбрах защо не бях успял да я видя - беше голямо размазано петно без никакъв детайл. Почти се сливаше с фона.
Следващите обекти бяха разсеяните звездни купове - NGC 1528 и NGC 1545 (m & m Double Cluster). NGC 1528 е по големият от двата и с по-голяма концентрация на звезди.

Последният обект за вечерта, който гледах с телескопа бе Двойният куп в Персей. Дълго време седях и не отделях поглед от този удивителен куп!
След това оставих телескопа, взех бинокъла и започнах да "сърфирам" между звездите. Гледах доста кълбовидни звездни купове - М13, М2, М15.

Поздрави!

[tsetsodrums]

Последната седмица ми се събраха три наблюдения и най-сетне започнах да ги отмятам
Ето първото.


28-29 Септември 2019

Тази вечер наблюдението протече малко разпокъсано поради две причини – нямах план за наблюдение и времето бе не стабилно .
Площадката бе Кривонос а телескопа любимият ми 350мм “Червен октомври”
Въпреки това пожънах успехи . Първо най-сетне падна планетрката PK64+15.1 в “Лира” . Ключа на успеха бе, че много добре разгледах района в атласа където се намира и позиционирах перфектно телескопа . Общо взето за няколко минути мъгела бе в полето ми . PK64+15.1 се наблюдаваше при 142Х, като умалено копие на по-голямата си сестра М57 , залепена до слаба звездичка. Въпреки това можеше при 142Х да се различи даже дупката в средата. Владо дори стигна по-далеч и оприличи мъглявината като резан диня ? Може би слабата залепена звездичка лъжеше окото и създаваше илюзия за удължена форма?
Аз не забелязах някаква по-специфична форма . Колкото и да е странно не направих скица на този обект .
http://martingermano.com/PK64+15.1.htm

Както споменах продължих на посоки и се насочих към две слаби, но интересни галактики в “Пегас” намиращи се от двете страни на звездата 78 от “Пегас”.
Всъщност галактиките се оказаха три ! Първо в полето ми попадна SAB галактиката NGC7752 от 12.8м и размери от 3.3Х2.1 минути, която се оказа взаимодействаща галактика със доста по-слабата NGC7753 от 13.2м.
Тази двойка е известна още като (ARP 86) и се виждаше като размито петно още при 87Х и на моменти проблясваше звездовидното ядро на по-ярката галактика. Ясно до нея почти залепено се наблюдаваше и по-слабата, като разфокусирана звезда . Мога да оприлича тази двойка галактики, като умалено копие на прочутата М51 !
http://www.capella-observatory.com/Imag ... /Arp86.htm

От драгата страна на звездата 78 се виждаше още една галактика, която хванах също с лекота . Въпросния обект бе SBa галактиката NGC7729 от 13.5м и размери от 1.8Х0.6 минути. Този обект се наблюдаваше като сплесната леща, като дори на моменти при 142Х се виждаше и ясно по-удебелената и част в центъра. Друг детайл обаче не бе видим .
https://de.wikipedia.org/wiki/NGC_7729# ... S_DR14.jpg

На финала хванах и станалата вече доста известна комета в “Пегас” – “Африкано“
Кометата се намираше точно до галактика на която за жалост не помня номера и се виждаше като размито ярко петно с капковидна форма- тоест се виждаше наченки на слаба опашка. Две вечери по-късно при поредното наблюдение направих прекрасна скица на кометата, но за сега се задоволих само, като и се полюбувах в окуляра.

Ами в общи линии това беше за тази вечер – тръгнах около 12 30ч о Кривонос и макари без скица бях доволен от интересния улов за вечерта. Времето иначе освен нестабилната атмосфера бе с ниска влажност и температури от около 12-13 градуса над нулата.

[tsetsodrums]

Най-сетне намерих малко време и представям и втората наблюдателна вечер от миналата седмица !
Надявам се да ви е интересно и полезно

30. Септември- 01. Октомври 2019

Втората наблюдателна вечер от трите последните дни също пожъна успех .
До 20 00ч бях на работа, но веднага след бачкането тръгнах към Кривонос.
На нивата вече бяха Виктор и Митко Славов. Разпънах “Червения октомври” и малко преди 23 00ч бях готов за подвизи .
Времето бе още нестабилно и на моменти облачна пелена преминаваше през небето и пречеше на наблюдението, което пък беше истински кошмар за снимащите Митко и Виктор .
Насочих се към района на “Риби” и “Пегас”. Първо се насочих към двойка галактики на границата между тези две съзвездия. Точно под звездата 77 от “Пегас” се намира SBs галактиката NGC7743 от 11.5м и размери от 2.3Х1.9 минути. Тази галактика се наблюдаваше още при 87Х , като при 142Х се виждаше звездовидното и ядро заобиколено от слабо и елегантно дифузно хало .
http://www.astrophotos.net/pages/GALAXI ... 207743.htm

Над звездата 77 от “Пегас” се виждаше SAr галактиката NGC7742 от 11.6м и размери от 2.0Х1.8 минути. Тази галактика в окуляра ми изглеждаше по-ярка от NGC7743 въпреки ,че двете са сходни по яркост и размер. На вид обаче NGC7742 изглеждаше подобно на сферичен звезден куп с почти перфектна кръгла форма и доста по-равномерна яркост по цялата си повърхност. Точно заради това предполагам изглеждаше и по-ярка .
https://apod.nasa.gov/apod/ap030726.html

Наблюдението продължи с наблюдение за втора вечер на известната в момента комета “Африкано”. Кометата се намираше точно в центъра на “главата” на една от “Риби”-те.
Отне ми около 5-6 минути да я намеря. Кометата трябваше да се намира точно до галактиката NGC7685 от 13.2м , която в началото ми се стори, че виждам точно до кометата, но в последствие не я различавах !? На кометата реших да направя скица и това се оказа една от трудните скици които съм правил до момента. Причината бе, че кометата се местеше твърде бързо на фона на небето и докато завърших скицата която ми отне около 20 минути “Африкана” се бе преместила вече с около 10-15 минути !
Въпреки това се получи добра скица.
Точна под кометата се виждаха три прекрасни слаби галактики. Леко на югозапад се наблюдаваше двойката NGC7682 и NGC7679. По-ярка бе втората от 12.9м и размери от 1.7Х1.1 минути. До нея се виждаше и NGC7682 от 13.2м и скромните 1.0Х0.8 минути. И двете галактики се наблюдава при 142Х като слаби размити петънца без видим детайл.
https://telescopius.com/deep-sky/object ... 682/galaxy

Малко по източно от тези дви галактики се виждаше и SO галактиката NGC7687 от 13.6м и размери от 1.3Х1.0 минути. Тази галактика се различаваше най-трудно, като се виждаше предимно с периферно зрение при 142Х без други детайли.
https://pt.wikipedia.org/wiki/Ficheiro: ... S_DR14.jpg
Имах желание да направя още една скица за вечерта на някои от галактиките, които описах по-горе , но колкото пъти се решавах и нагласях небето се затлачваше с облаци.
Въпреки това останах доволен , Изключвам неприятния факт , че в Перник на връщане ме спря полиция и след като не намериха за какво да се заядат ми връчиха два фиша от камери за превишена скорост .

[tsetsodrums]

2-3 Октомври 2019г.

Това беше последното от серията от три наблюдения преди поредното пълнолуние .
Проблема е че правя записката две седмици след наблюдението (на 17-ти Октомври) и е възможно да пропусна някои детайли .
Отидох на Кривонос едва около 23 00ч, защото бях на работа до 21 00ч . Това обаче не ме спря и реших да се възползвам от добрата възможност.
На нивата вече беше Владо, а с мен дойде Дани. Като по поръчка с пристигането ми небето се затлачи с облаци и надеждата за добро небе взе да изчезва с напредване на времето. Точно мислех да се ориентирам към прибиране и малко след полунощ небето се отвори. Бях бил път и реших да се възползвам . Владо хвърли ръкавицата, като ме предизвика с галактиката NGC100 в “Риби”. И за мое учудване галактиката попадна от воле в полето на окуляра ми . Това е може би най-слабия обект, който нацелвам от раз !
NGC100 е Scd галактика от 13.3м. и размери от 4.2минути по 30 секунди !! Тази галактика се виждаше прекрасно, като тънка дифузна резка при 142Х, но без друг детайл. Направих чудесна скица на този екзотичен обект при 142Х.
http://www.jburnell.com/NGC100.html

Решех да се възползвам още малко от доброто небе и без много очакване насочих телескопа към група галактики на границата между “Пегас”, “Андромеда” и “Риби”.
След няколко минути в полето на окуляра ми изплува прекрасна гледка от няколко галактики. Това е района на NGC80 Galaxy Group, съдържаща около 20 галактики(повечето от които доста слаби) с най-ярък представител SAO галактиката NGC80 от 12.1м и размери от 2.2Х2.2 минути.
В полето ми се виждаха още три галактики подредени по-яркост в следния ред:
NGC83 от 12.5м, NGC93от 13.3м, и NGC90 от 13.7м
http://www.phys.ttu.edu/~ozprof/80c.htm
Много бих искал след време да направя скица на този галактичен куп, но тази нощ нямаше как да стане, защото времето наближаваше 01 30ч а на следващия ден всички бяхме на работа .
Събрах и доста доволен от краткото, но ползотворно наблюдение се прибрах в София.
На следващия ден въпреки петте часа сън се чувствах щастлив и зареден на работа!

[tsetsodrums]

Това е едно от най-странните визуални наблюдения, които съм правил последните да речем 20 години !
В случая се качихме с Ники-Максим на Рожен да свалим стойката от павилиона на сдружението за да се профилактира и да се направят някои необходими подобрения .
Вечерта обаче бе прекрасна с почти никаква влажност, тихо време и температури около 23 00ч около 9 градуса над нулата !
Проблема бе, че телескопа с който разполагах за наблюдение се оказа 70мм рефрактор с фокусно 400мм и два Хюигенс окуляра от 20мм и 10мм. Този телескоп бе предвидливо носен от Деско, който също бе със нас .
Еми както се казва като няма риба и рака е риба
Проблема на телескопчето бе изключително паянтовия и хилав фото статив на който то бе закрепено.
Въпреки това нещата потръгнаха с дузина тривиални, а и не до там тривиални обекта, които излових за има нема час време
Започнах със М13 , който при 20Х се виждаше като размито ярко петно. При 40Х, когато успявах да го закрепя в полето можеше да се види наченки на разпадане на този куп на звезди по периферията.
Последваха "Персей H и X" - красивия двоен разсеян куп в "Персей". Много добра гледка и на двата купа в едно поле при 20Х.
Ники хвана М31, която пък се виждаше ярко със двата си спътника М32 и NGC205 .
Сега обаче последваха няколко изненади Хванах ярката галактика NGC253 в "Склуптор", която се виждаше сръвнително ярко при 20Х, като разтеглена елипса.
Изненада за мен дори стана галактиката М74 в "Риби" , която се виждаше доста слабо, като размито овално петно при 20Х!
На финала "заковах" трите ярки разсеяни купа във "Колар" - М37, М36 и М38, които се виждаха предимно, като размити дифузни петна. В М37 и М36 при старание можеше да се различат отделни звезди !
Ами приятно се получи, върнах се по времето на 1989-92 година, когато със моя 65мм "Алкор" творях чудеса
Това наблюдение мисля, че ще е доста полезно за хора които питат- какво мога да видя с еди си какъв телескоп и се насочват към апертури от 200-250мм, че и повече !
Ако този 70мм рафрактор бе на по-стабилна стойка със сигурност щях да направя още по-големи чудеса