Ще започна с един малко по-дълъг 'пост' за наблюденията ми от последната седмица.
"Наблюдател. Телескоп. Една нощ. 110 обекта за наблюдение. Това е маратонат Месие."*
Въпреки наименованието си, 'упражнението' не е със състезателен характер. Целта е да се наблюдават всички обекти от каталога на Месие за една вечер. Истинската надпревара тук е с времето, тъй като първите обекти трябва да бъдат видени веднага след залеза на Слънцето, а последните преди зазоряване.
Това по-скоро може да се преме като количествено наблюдение, където се гони бройка, отколкото качествено, с вглеждане и търсене на финни детайли. Но тъй като възможността за такъв маратон е само веднъж годишно (средата-края на март) и тази година метеорологичните условия и фазата на луната изглеждаха оптимални реших че, предизвикателството си заслужава.
Първият ми опит беше на 24-25.03. Понеже се забавих с тръгването, реших да спра на около 8 километра от града със, за съжаление силно засветен северозападен хоризонт. Когато започнах Андромеда вече бе почти залязла, М31 при 48х едва се различаваше от мътилката на хоризонта без следа от М32 и М110. М33 също не можах да видя, а за М77 и М74 в Кит и Риби и дума не можеше да става. Въпреки фалстарта ентусиазъм не липсваше и продължих с М52 и М103 в Касиопея, М76 при 48х едва се виждаше, но при 127х си оправда името 'малката гиричка'. След което се отплеснах с тривиалните М1, 42, 43, 45, 78, NGC2169 (the 37 cluster) и докато се усетя М79 беше твърде ниско за наблюдение. Поредният минус в списъка подейства дисциплинирщо и следващите обекти бяха наблюдавани бързо един след друг, част от тях видими още в търсача на телескопа.
Следващото 'главоболие' дойде когато подхванах купът галактики в Дева - имах чувството, че при 48х в полето на окуляра има повече галактики, отколкото звезди. Неколкократни консултации със звездната карта помогнаха за правилното идентифициране на Месие обектите.
Към 2ч., когато летните съзвездия започнаха да стават удобни за наблюдения, за по-малко от 10мин., плътна облачна покривка скри небето от хоризонт до хоризонт. Така, след неуспешният старт последва и преждевременен финал с видяни само 69 обекта.
Втори опит последва на 28-29.03, с час аванс след смяната на времето и по-добре изграден план за действие, по-далече от града с открит хоризонт във всички посоки и пренебрежимо малко светлинно замърсяване.
Първо, с бинокъл 10х40 ползвайки Меркурий за ориентир локализирах ета Риби (HIP 7097). Звездата бе лесно видима и в търсача на телескопа, но за съжаление галактиката M74, която е на само 1,3° от нея остана невидима.
Следваше М77 - на само 50' от делта Кит (HIP 12387), но и тук, колкото и да ми се искаше галактиката остана невидима. Без да губя повече време се насочих към кълбовидният куп М79 в Заек, лесно видим още при 48х. От тук нататък нещата вървяха по план - обект след обект, като около полунощ, докато чаках Змиеносец и Скорпион да се вдигнат малко по-високо над хоризонта се полюбувах на дифузното 'петно' на кометата 41Р/Tuttle-Giacobini-Kresak и спътниците на Юпитер.
От последните обекти, които ме затрудниха най-много бяха М69 и М70 - едва различими като петънца рано сутринта, и малко след това М72 и М73. С тези два последни обекта в 5.30ч. сложих край на наблюдателнат вечер.
М30 сметнах, че е безпредметно да чакам, тъй като щеше да мине още поне час докато се издигне достатъчно високо над хоризонта малко преди изгрева на Слънцето.
И така, при вторият ми опит с 'маратона' мога да се похваля с 107 обекта. Догодина, може би ще опитам отново ако успея да видя първите две пропуснати галактики.
*сп. Вега 39
Загледай се и може да дойдеш на моето мнение.
)
