Сбирката отмина
Ако трябва да я определя с една дума -
Впечатляваща! - по много начини - размах, ентусиазъм, организация, събития, посещаемост и небе
Пътят до там изключая Кресна и последните 40-50 минути преди място са магистрали. Около София и Солун понатоварени. На отиване ни отне 8ч с 30-40 минути чакане на границата в четвъртък (на връщане 7ч с под 10 мин за границата в неделя ?!?!) Красиво пътуване и в двете страни - пълни окото. В област Гревена къде е селото Филипей пътя беше празен и живописен. Самото село Филипей се води с 200 жители, но е оптимистично казано. Намерихме само една таверна (тази към къщата в която отседнахме), магазин няма, обиколихме го за 30-тина мин изцяло със спирането за снимки. Има и два хотела малък и друг доста амбициозен в процес на завършване (и трети в стил - "проблем с къща за гости").
Мястото на сбирката е бивш детски лагер над селото на около 1500м надморска, на 10-тина минути с кола, изоставен преди 20+ години. Но това разбрахме след като разпитахме. Посрещнаха ни доброволци който подреждаха бившата столова и ни обясниха че сбирката се провежда там на 2-3 години и те с доброволчески труд го привеждат в използваем вид. На нас с Мария ни изглеждаше по-скоро на изоставено преди 3-4 години. Историята e, че преди 10-тина години е направено по-основно възстановяване с финансиране от държавата инициирано от астро клубовете, от тогава се стяга само от доброволци и спонсори на събитието. Ток, течаща вода, тоалетни, бани - за поне 200 къмпингуващи и всички посетители. В петък кетеринг компания окупира половината столова (в другата половина беше за лекции на закрито) с пълно оборудване - витрини, печки, хладилници и спретнаха малка закусвалня. Организаторите бяха осигурили и безплатна топла хапка за петък и събота - купичка с кускус със зеленчуци приготвен от колоритен готвач на огромен тиган (шоу стил ала Ути). На въпросът ми "How much" ми отговориха "No much"
Не можеш да се нахраниш, но за подкрепа ако не си носиш нищо - идеално!
Стигаме до истински впечатляващото - броят на посетителите! По данни на организаторите регистрираните посетители са 800+, реално дошли над 1000
В голямата си част в петък и събота. Постоянно пребиваващи поне 200, без да броя тези настанени в околните села. Много ни впечатли броя на семействата и децата - от в колички, до групи тийнейджъри
Петък и Събота имаше организирани събития (11:00-23:00) - лекции, игри, наблюдения, беседи (на английски бяха само нашите два ивента и два на германец - Уве Мелинг). Щанд на планетариума в Солун. Щанд за тениски и чаши за събитието. По тъмно имаше разходка по съзвездията, единия ден и съзвездията и легендите в другия.
Площадките бяха две за визуални (бивше баскетболно игрище) и за фотографи (бивше футболно игрище) плюс "популярната" зона пред столовата на 50-тина метра от игрищата. Визуалните бяха по-скришни защото повечето си прибираха телескопите по коли и палатки да не ги напича. Появяваха се по мръкване. Фотографите бяха поне 50 сетъпа, и там трудно виждаш хора преди залез. За всички коли който се движеха (много нежелателно) по тъмно бяше осигурено червено фолио за фаровете! Имаше дори червени лампи в тоалетните!!!
Екшъна по тъмно беше вдъхновяващ. Представете сбирките ни на Рожен по 10-15 и пак по 10 визуални (от там се носеха и песни, китари, кавал). Запознахме се много интересни хора
Не мога да разкажа за всички, но двама учители - по физика и по математика бяха сред организаторите. Друг по физика беше на съседния телескоп до мен - 2003 е бил на Рожен и запланува да дойде до година
Имаше и двама от Македонския клуб който ни гостува преди две години. Свършихме и работа с екипа на Pegasus Astro (единият от двамата беше от другата ми страна).
Небето беше много добро. Оценявам го като това на Рожен. Може би малко по-тъмно на Юг или понеже там е малко по на юг и нещата са по-високо, все натам ме влечеше
Първите две вечери небето беше добро, но с вятър и някаква облачност след 1:30-2:00. Третата беше страхотнo!
Надолу пускам малко снимки... Но преди това искам да споделя малко размисли и страсти...
Виждайки толкова голяма и сплотена общност се питах през цялото време - Защо при нас не е така? Разпитах част от организаторите как го правят? Отговорът всеки път беше "Трудно", но това което видях е желанието да се съберат. Идват на групички от различни места и обикалят, говорят си, търсят се, радват се да се видят един път в годината (като при нас, но в по-голям като брой мащаб). И ние си ги имаме групичките, клубовете, местните обсерватории... Защо при нас няма такова желание да се съберем на едно място 
Имаме прекрасно място за сбирки - Рожен, но си запазваме време 6+ месеца предварително, по отделно Да не си "пречим" и изпускаме възможността да се запознаем, да обменим идеи, опит и да се пообединим... Толкова ли е трудно да направим поне една ОБЩА сбирка???
Ето ги и обещаните снимки
Обща снимка на повечето присъстващи в събота вечер:
Една обща на събудилите се и присъстващи на полето фотографи :
Моя милост по време на презентацията
CameraS, Action...
Снеха ме в действие
(Благодаря Антонис!)
Определено следващият път когато сбирката е на това място съм там!
