Явленията тези нощи

комети, метеорни потоци, окултации, затъмнения, пасажи, астропартита и събирания, конференции, школи

Модератори: mishaikin, bobo, wenzdy

tsetsodrums
Мнения: 1750
Регистриран: ср юни 13, 2007 22:54
Репутация: 91
Местоположение: София

Re: Явленията тези нощи

Мнение от tsetsodrums » вт авг 29, 2017 21:11

Леле сега виждам бисерите на пловдивския митрополит !! Не мога да се начудя на човешката простотия !!? То един голям учен е казал, че безкрайни са космоса и човешката простотия и добавил, че за първото не е съвсем сигурен :D

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пон окт 02, 2017 19:03

По-интересните явления през октомври:

На 5-и октомври е най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие, което отговаря на дефиницията за „Жътварска луна“ за тази година, макар че се случва след края на септември. Пълнолунието ще настъпи в 21:40 ч. на тази дата. Поради малкият наклон на еклиптиката спрямо хоризонта във вечерите около 5-и октомври, изгревът на Луната ще закъснява само с около 33 минути на всяка следваща вечер, което създава впечатлението, че Луната изгрява почти по едно и също време няколко вечери поред. В миналото това условие е помагало за довършване на полската работа до късно през нощта – на лунна светлина, когато са е прибирала реколтата от късните култури.
Залезът на пълната Луна в утрата около 5 октомври обаче ще закъснява с около 1 час и 10 минути на всяка следваща дата, тъй като сутрин в началото на есента еклиптиката се издига стръмно над хоризонта.

Също на 5-и октомври рано сутринта при ясно време ще се наблюдава съединение на Марс и Венера. Това е видимо сближаване на двете планети, което ще е достъпно с невъоръжено око от около 06 ч. до развиделяване, ниско над източния хоризонт. Тогава ъгловото отстояние между планетите ще бъде около 0.4°. Бинокъл или далекоглед ще ни покажат явлението в по-впечатляващ вид.
Изравняването на ректасцензиите на двете плането ще стане в 16:25 ч. на същата дата, когато ъгловото отстояние мржду тях ще е намаляло до 0.2°. Тогава обаче няма да можем да наблюдаваме небесната атракция заради дневната светлина. Рано на следващата сутрин - на 6 октомври от 06 ч. до развиделяване, двете планети ще са на ъглово отстояние малко над 0.3°, което е втори шанс да наблюдаваме явлението. По време на съединението Венера ще бъде с яркост –3.9 mag и с 92% осветен диск, а Марс ще бъде доста по-слаб – от 1.8 mag (отрицателното число означава по-висока яркост).



Изображение

На картата: Марс и Венера над източния хоризонт на 5 октомври 2017 в 06:15 ч. сутринта, когато двете планети ще са на ъглово отстояние 0.4°


След края на септември с бинокъл или с малък телескоп все по-добре ще се наблюдава откритата на 19 юли т. г. комета C/2017 O1 (ASASSN). В началото на октомври кометата ще бъде в съзвездието Персей и ще се наблюдава удобно в последните часове на нощите. Очква се C/2017 O1 да достигне максимална яркост около 7-а – 8-а видима звездна величина през октомври, но кометата ще остане достъпна за наблюдение само с бинокли и телескопи.

Три са по-забележителните метеорни потока през октомври: Максмумът на потокът Дракониди е на 8 октомври – само 3 дни след пълнолунието, поради което няма да може да се наблюдава добре. По време на максимума принципно можем да видим около 5 - 7 бавни червеникави метеора на час, но в някои години потокът е поднасял изненади – с между 600 и 1000 метеора на час. Дракониди е породен от частици, отделящи се при разпадането на кометата 21P/Giacobini-Zinner, която има период 6.54 години. На 10 септември 2018 г. тази комета отново ще премине през перихелия си и вероятно след това ще наблюдаваме повишена активност на Дракониди.

На 20 октомври е максимумът на потока Южни Ариетиди с около 10 метеора на час, а на 21 октомври – максимумът на Ориониди с около 20 бързи бели метеора на час. Последният поток е породен от Халеевата комета, която е с период близо 76 години.

На 29 октомври (неделя) в 04 ч. ще преминем към зимно часово време, като ще превъртим стрелките на часовниците си с 1 час назад.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » чет окт 19, 2017 12:15

След новолунието на 19 октомври – в края на нощите до около началото на ноември, е единият от двата най-удобни периода в годината за наблюдение и фотографиране на т. нар. "зодиакална светлина" – рано сутрин преди изгрева, в посока изток. Най-доброто време за това е от около 1 час и 40 мин. преди изгрев слънце, до около 20-тина минути по-късно, когато вече започва зазоряването. Сметнато за Западна България, това е от около 06:00 ч. до около 06:20 ч. лятно часово време (напомням, че на 29 октомври ще преминем към зимно часово време). За източната половина на страната трябва да се извадят 10-тина минути (казано най-общо).

Другият удобен период за наблюдение на явлението е при новолуние през март или април – вечер след залеза, в посока запад.

Фотографирането на зодиакална светлина е сравнително лесно. Тя може да се снима с дълги експозиции, както с неподвижен фотоапарат, така и от екваториална монтировка с водене. Трябва обаче да се избере място, откъдето по посока на зодиакалната светлина (в случая – на изток-югоизток) да няма сияния от градове и селища. Трябва също наблюденията да се извършват при много добри метеорологични условия.

В междупланетното пространство в централната част на Слънчевата система се разпростира прахов диск, лежащ в равнината на еклиптиката. Той съдържа прахови частици останали още от времето на формирането на Слънчевата система, както и такива, донесени от преминалите покрай Слънцето комети. Този прах разсейва дифузно слънчевата светлина, пораждайки така сиянието на зодиакалната светлина.


Ето една снимка от Рожен, с неподвижен апарат:

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пет ное 10, 2017 10:58

На 13 ноември рано сутринта ще наблюдаваме съединение на Юпитер и Венера. Явлението ще се наблюдава много ниско над източния хоризонт от около 06:15 ч. до развиделяване за Западна България и от около 06:00 ч. до развиделяване за източната половина на страната, казано най-общо. Желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с нисък изток-югоизток.

Изравняването на ректасцензиите на планетите ще настъпи в 08:12 ч. на същата дата, когато Венера ще бъде на 0.3° северно от Юпитер, но тогава дневната светлина вече ще пречи на наблюденията.



Изображение
Симулация на небето над югоизточния хоризонт за наблюдател от Западна България (София) на 13 ноември 2017 г. около 06:15 ч. официално време


Изображение
Симулация на съединението видяно в окуляра на телескоп с малко увеличение, около 06:15 ч. офиц. време. Образът е огледално обърнат – с разменени ляво и дясно (север е горе-вдясно)



Не се очаква Леонидите да направят голямо шоу тази година, но все пак малко инфо и за тях:
На 17 ноември в 18:30 ч. българско време ще бъде техният максимумъ. Тогава принципно могат да се наблюдават около 10 – 15 метеора на час. Леониди бяха интензивни метеорни дъждове последно през 2001 и 2002 г. с около 3500 - 4000 метеора за час, като тази висока активнст се повтаря през около 33 години – колкото е периодът на кометата-причинител 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл). Леониди са едни от най-бързите метеори – навлизат в земната атмосфера със 71 km/s.

На 18 ноември в 13:42 ч. Луната ще бъде в новолуние, т. е. няма да пречи в близките до максимума нощи. Около средата на ноември съзвездието Лъв е видимо над източния хоризонт от около 01 ч., т. е. Леониди ще бъдат достъпни през втората половина на нощите, като условията ще се подобряват с издигането на Лъв към края на нощта.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пет дек 01, 2017 13:53

Пълнолунието, което ще настъпи на 3 декември в 17:47 ч., е „Студената Луна“ за някои индиански племена от Северна Америка. Същите са го наричали още „Снежната Луна“ или „Луната на дългите нощи“, предвид, че нощите през декември са най-дългите в годината.
Това пълнолуние е сравнително близко по време с перигея на Луната – максималното сближаване на нашият естествен спътник със Земята за месец декември. Перигеят ще настъпи в 10:43 ч. българско време на 4-ти декември, когато Луната ще се приближи на 357 495 km от нас. Поради това в много медии пълнолунието е обявено като супер Луна, макар че разликата между моментите на перигея и самото пълнолуние е почти 17 часа.

В началото на януари 2018 г. (в нощта на 1-ви срещу 2-ри) ще наблюдаваме суперлуние с още по-близък перигей – на 356 565 km, който ще бъде по-близък и по време до пълнолунието тогава.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » съб дек 09, 2017 04:51

Вече е активен метеорният поток Геминиди – най-атрактивният през есента и зимата. В момента на неговият максимум – около 14 декември – при добри метеорологични условия и в отсъствие на Луната могат да се наброят близо 120 метеора за час (ZHR ~120). За 2017 г. максимумът на Геминиди ще бъде на 14 декември около 08:30 ч. българско време, което означава, че най-близкото до максимума удобно за нас време за наблюдение ще бъде през последните часове на нощта 13 срещу 14 декември. През същата нощ Луната ще изгрее в 03:50 ч. за София, с 15% осветен диск – стара (изтъняващ сърп) и затова няма да възпрепядства осезаемо наблюденията.

Радианта на потока Геминиди е близо до звездата Кастор – α от съзвездието Близнаци. Тази звезда е видима веднага след свечеряване, много ниско над североизточния хоризонт. С напредването на нощта условията за наблюдение на Геминиди ще се подобряват – съзвездието Близнаци ще се издига и в полунощ то ще бъде на височина около 60° над източния хоризонт. Това обаче не означава, че наблюдателите трябва да съсредоточат вниманието си само към района на съзвездието Близнаци – вероятността от поява на метеори ще бъде висока за всяка част от небето.

Геминидите са ярки метеори, често болиди, затова привличат вниманието на мнозина любители на звездното небе. Тези, които решат да наблюдават явлението, е препоръчително да излязат под открито небе в нощта на 13 срещу 14 декември, ако е ясно, например от около полунощ до зазоряване. На 14 декември Слънцето ще изгрее в 07:49 ч. за София, така че ефективни наблюдения ще могат да се извършват до около 06:30 ч. Тези, които плануват фотографски наблюдения трябва да предвидят време за подготовка на техниката си. Нужно е да се избере място достатъчно отдалечено от светлините на градове и селища, а предвид сезона – наблюдателите трябва да бъдат подходящо екипирани.

Счита се, че Геминиди са породени от облаци частици (метеорни роеве), разхвърляни в космическото пространство от астероида 3200 Фаетон. Това отличава този метеорен поток от останалите популярни, като Персеиди, Леониди, Ориониди и др., които се пораждат от метеорни роеве, отделящи се в процеса на разпадане на различни комети.

На картата: източната част на небето в нощта 13 срещу 14 декември 2017 около 23 ч. за наблюдател от района на София, с радианта на метеорния поток Геминиди в съзвездието Близнаци

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » чет дек 21, 2017 12:38

Днес (21 декември 2017) в 18:28 ч. българско време започва астрономическата зима. Тогава Слънцето ще бъде в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а денят е най-късия в годината - 9 часа и 3 минути.
За сравнение, най-дългият ден през 2017 г. бе 21 юни – датата на лятното слънцестоене, който продължи 15 часа и 20 минути.
Тези дни където е слънчево фотографите могат да се възползват от най-ниското по обяд Слънце, греещо над южния хоризонт - на височина само 23° 55' (за София). Това води до най-дългите в годината сенки по обяд в направление север-юг.

На 22 декември около 17 ч. вечерта е максимумът на последния за годината метеорен поток – Урсиди (URS), активен от 17 до 26 декември. Той е с ниска интензивност – около 10 метеора на час по време на максимума. На 22 декември вечерта Луната няма да възпрепядства осезаемо наблюденията – тя ще залезе в 20:52 ч. за София, със 17% осветен диск – нарастващ сърп (млада Луна).

Астролюбителите с повишен интерес към небесната механика ще могат да наблюдават на 30 декември от около 22 ч. българско време навлизане на пълната 93% Луна в звездния куп Хиади в съзвездието Бик. Дълго време след този момент обаче нито една от по-ярките звезди в купа няма да бъде закрита – Луната ще се движи бавно видимо между тях. За наблюдател от астрономическата обсерватория на СУ едва в 00:01:53 ч. на 31 декември ще бъде закрита звездата 75 Tau (с блясък 4.96 mag). За НАОП-Варна това ще се случи в 00:08:06 ч. Кулминацията на явлението ще бъде закриването на ярката звезда Алдебаран, α от съзвездието Бик – на 31 декември в 03:48:23 ч. за обсерваторията на СУ и в 03:44:19 ч. за НАОП-Варна. Откриването на Алдебаран ще стане в 04:09:54 ч. за обсерваторията на СУ и в 04:13:59 ч. за НАОП-Варна.

На картата: началото на закриването на звездата Алдебаран, α от съзвездието Бик (с блясък 0.86 mag) на 31 декември 2017 в 03:48:23 българско време за наблюдател в обсерваторията на СУ

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » нед дек 31, 2017 10:10

2018 г. ще започне със суперлуние (супер Луна) в нощта на 1/2 януари. През януари Луната ще премине два пъти през перигейя си, като в случая за нас е интересно първото такова преминаване – на дата 1-ви, в 23:49 ч. българско време. Тогава разстоянието Земя – Луна ще е намаляло до 356 565 км. Пълнолунието ще настъпи 4 часа и 35 минути по-късно – в 04:24 ч. на 2 януари. В нощта на 1/2 януари Луната ще е близо 8% по-голяма и 16% по-ярка спрямо случая, когато тя е на средно разстояние от Земята (на 384 403 км от нас), и около 14% по-голяма и 30% по-ярка спрямо случая, когато пълната Луна е най-далеч от Земята – в апогея на орбитата си (на 405 696 км). С невъоръжено око обаче не можем уверено да твърдим, че долавяме визуално разликите, защото няма с какво да сравним променените видим диаметър и в яркост на Луната.

Месеците януари и март 2018 ще имат по 2 пълнолуния – в тяхното начало и край. През фвруари пък няма да настъпи пълнолуние. В такива случаи второто пълнолуние в края на календарен месец се нарича „синя Луна“, което няма връзка с видимия цвят на Луната. Второто пълнолуние за януари ще бъде на 31-ви, в 15:27 ч.

Весело посрещане!

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » нед дек 31, 2017 18:02

А ето я страницата на Фред Еспенак за пълното лунно затъмнение, съвпадащо със "синята Луна" на 31-ви януари. От БГ ще се хване съвсем малко от излизането на Луната от земната ПОЛУсянка: https://eclipse.gsfc.nasa.gov/…/LEplot2 ... Jan31T.pdf

От България ще гледаме удобно второто пълно лунно затъмнение за 2018 г. - това на 27 юли вечерта.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пет яну 26, 2018 16:04

Наближава пълно лунно затъмнение сега на 31-ви януари, макар недостъпно от БГ - 1-вото за тази година от общо 2 такива. Ще се наблюдава от Америките, Тихия ок., Азия, и Австралия. Подробности съм писал на http://nao-rozhen.org/astrocalendar/201 ... l#eclipses

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » ср мар 07, 2018 10:35

Малко за видимостта на ярките планети през 2018 г., защото сега към края на зимата условията за наблюдение на Сатурн, Марс и Юпитер се подобряват – те са видими най-добре в края на нощите и изгряват все по-рано.
В първите нощи на април Марс и Сатурн ще се наблюдават във видима близост в съзвездието Стрелец. Съединението им ще бъде на 2 април в 14:55 ч., когато ще бъдат на ъглово отстояние 1° 16′ една от друга.
Към края на април Венера ще започне да се наблюдава ниско на запад след залез слънце като Вечерница. Тя ще е видимо недалеч Плеядите. Залезът ѝ ще закъснява все повече след слънчевия и най-високо в небето ще се вижда на 17 август вечерта, когато ще бъде в максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. След това планетата ще започне да залязва все по-скоро след Слънцето.

Сладва карта за видимостта на Сатурн, Марс и Юпитер в средата на март, около 1 час и 30 минути преди изгрев слънце:

Изображение


През юни около 2 часа след полунощ Марс, Сатурн и Юпитер ще се наблюдават едновременно над хоризонта, съответно в Козирог, Стрелец и Везни.
През август същите планети ще бъдат едновременно видими още около 21:30 ч, т.е. при свечеряване, като освен тях над западния хоризонт (в Дева) ще е видима Венера.

Следва карта за 15 август привечер, около 1 час след залез слънце (още в морския полумрак):

Изображение


И накрая едно съединение с голямо видимо сближаване на Марс и Нептунна, видимо за нас на 7 декември вечерта макар че планетите са с голяма разлика в яркостта, което ще е проблем при опити за наблюдения, но все пак:
Съединението им по ректасцензия ще е в 16:46 EET – след обяд на 7 декември, но Марс и Нептун ще бъдат видимо най-близо няколко минути преди този момент – в 16:40 ч., когато ще са на отстояние едва 2′ 12″. Нептун ще е южно от Марс.
Може да се опита през телескоп с дълго фокусно разстояние - над 4 метра (еквивалентно), когато светлосилата пада и Марс няма да блести толкова, а в окукляра или в кадъра двете планети ще са по-раздалечени.

Условия за наблюдения:
На 7 декември Слънцето ще залезе в 16:53 ч. за София, а двете планети ще са над хоризонта до 23:58 ч. Най-подходящото време за наблюдение е около 18:30 ч. българско време, т.е. веднага след свечеряване. Тогава Марс и Нептун ще са на височина 40° над южния хоризонт.

Яркост и ъглови диаметри на планетите тогава:
Нептун: 7.9 mag, 2.4″;
Марс: 0.1 mag, 8.8″.

Карта:

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » ср мар 07, 2018 11:10

И още малко – само за месеца: тази година март има две пълнолуния – на дати 2-ри в 02:51 ч. и 31-ви в 15:37 ч., което значи, че пак както и през януари, ще имаме „синя Луна“.
Малко тривиалното припомняне: „синя Луна“ имаме, когато интервалът време между две пълнолуния се помества изцяло в рамките на един календарен месец, при което второто пълнолуние в края на месеца се нарича „синя Луна“. По-вероятно е това да стане в някой от дългите месеците с по 31 дни, каквито са и двата случая тази година.
Понякога се случва в един годишен сезон да се наблюдават общо 4 пълнолуния, от които третото по ред (а не последото 4-то) също се нарича „синя Луна“.

Астрономическата пролет ще настъпи тази година на 20 март в 18:15 ч. българско време, а в последната неделя на март – на 25-и в 03:00 ч. ще преминем към лятно часово време - с 1 час напред.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » чет май 24, 2018 17:46

На 27 май 2018 - съединение на Луната и Юпитер, на около 3° 10', на фона на Везни:

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » вт май 29, 2018 21:54

С наближаването на началото на лятото идват най-ниските (най-южните) пълнолуния в годината. Днес, 29 май, Луната кулминира в 00:55 ч. българско време, на височина 31° 04' над южния хоризонт.

На 28 юни предстои следващото такова явление - пълната Луна ще кулминира в 01:16 ч. на още по-малка височина: 25° 58'. Тогава Луната ще е на 2° 55' северозападно от Сатурн.

На 28 юли отново ще наблюдаваме ниска кулминация - пълната Луна ще бъде точно над южния хоризонт в 01:37 ч., на височина 27° 45'. Тогава Луната ще е току-що отминала съединение с Марс и ще бъде на около 6° северно от него.

Преди това - на 3 юни Луната пак ще бъде в съединение с Марс - на 2° 50' северно от него, около 15:30 ч. след обяд. Вечерта на същата дата ще наблюдаваме Луната на 4° 38' североизточно от Марс.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пет юни 15, 2018 22:52

Утре вечер (16 юни 2018) ако / откъдето е ясно ще може да се наблюдава видимо сближаване на младата Луна (с 13% осветен диск) и Венера, недалеч от разсеяния звезден куп М44 - "Ясли" в съзвездието Рак. Последният е видим с бинокъл. Атракцията ще се наблюдава над западния хоризонт. В окулярите на бинокъл или телескоп Вечерницата ще се вижда със 75% осветен диск.

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » чет юли 12, 2018 15:07

Утре (петък, 13-ти юли) сутринта около 06 ч. българско време ще има частично слънчево затъмнение за Антарктика и най-южните части на Австралия. Ще бъдат закрити до 23% от площта на слънчевия диск.

От България явлението ще е невидимо.

Ето карта от Фред Еспенак: Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » вт юли 24, 2018 13:41

Напомняне за предстоящото в нощта 27/28 юли пълно лунно затъмнение съвпадащо с противостоянието (опозицията) на Марс (на 57.8 млн. км. от нас - "велико противостояние", каквото последно имаше през лятото на 2003 г.) и също - близко до максимумите на метеорните потоци Южни делта-Аквариди и алфа-Каприкорниди (с максимуми на 30 юли), чийто метеори макар не много за час, са ярки - често болиди. Персеидите също са вече активни.
По време на дългата почти 103 минути пълна фаза на затъмнението ще могат да се гледат/снимат и метеори. Нужен е само късмет с метео-условията. http://nao-rozhen.org/astrocalendar/201 ... tml#lunar2

Условия за наблюдение от България:
На 27 юли Слънцето ще залезе за София в 20:53 ч., а Луната ще изгрее малко по-рано – в 20:43 ч. При началото на частичното затъмнение от земната сянка в 21:24 ч. (около края на гражданския полумрак), за наблюдател от София Луната ще бъда на височина едва 5° 42′ над югоизточния хоризонт. По време на максималната фаза на затъмнението в 23:22 ч. ще виждаме Луната на височина 20° 28′ в посока югоизток. В края на частичното затъмнение в 01:19 ч. Луната ще бъде на височина 27° 35′ над южния хоризонт.
Поради тези малки височини се препоръчва желаещите да наблюдават явлението да изберат място с нисък хоризонт в посоки югоизток – юг. Затъмнението ще се случи на фона на звездите от съзвездието Козирог, а на ъглово отстояние 6° южно от Луната (видимо под нея и леко вдясно) ще се наблюдава Марс, който ще бъде във велико противостояние, с висока яркост от –2.8 mag и с ъглов диаметър 24″.

Карта за момента на максимума, за наблюдател от София:
Изображение

Скалата на Данжон:
Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пет авг 03, 2018 20:24

Наближава максимумът на Персеидите. Според Международната метеорна организация (IMO: https://www.imo.net/ ) максимумът на този поток за 2018 г. ще бъде в интервала от 23 ч. българско време на 12 август до 11 ч. на 13 август, с интензивност около 110 метеора на час. В същото време ще са активни оше два потока - алфа-Каприкорниди и Южни делта-Аквариди, чиито метеори са бавни и ярки, макар само няколко на час.

На 12 август Слънцето ще залезе в 20:33 ч. за София, а Луната ще бъде във фаза малко след новолуние – залезът ѝ ще закъснее само 56 минути след слънчевия и няма да се наблюдава. Нощта ще бъде безлунна. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06:31 ч., поради което ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05:15 ч. сутринта.

Метеорният поток Персеиди се наблюдава от 17 юли до 24 август, когато Земята, обикаляйки по своята орбита около Слънцето, преминава през облаци от космически частици (метеорни роеве), отделяни в процеса на разпадането на кометата 109P/Swift-Tuttle. Тази комета има период около 130 години и за последно е преминала през своя перихелий през 1992 г.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » чет авг 09, 2018 11:48

В момента късопериодичната кометата 21P/Джакобини-Цинер e в Касиопея с яркост 8-а звездна величина и предстои най-удобната за наблюдение част от нейния път - до края на август и през септември.
Перихелий: 10 септември 2018, на перихелийно разстояние: 1.0127778 AU.
Период: 6.54 години.

Това е кометата-причинител на метеорния поток Дракониди. Тази година в нощта 8/9 октомври (по-точно около 03:10 ч. българско време през нея нощ) може да се очаква виисока активност на Дракониди поради тазгодишното преминаване на кометата през вътрешните части на Слънчевата система. През 211 и 212 г. активността е скочила съответно до 300 и 600 метеора на час. Луната тогава ще е в новолуние. Ако това се случи през тази година, Персеидите ще бледнеят....

Най-ярката комета в момента е С/2017 S3 (PanSTARRS), но тя е в Близнаци - близо до Слънцето, като ѝ предстои да мине през Ракк, Секстант,, Лъв... няма да се наблюдава удобно.

На картата: Видимите пътища на кометите 21P/Giacobini-Zinner от 5 юни до края на октомври и на 66P/du Toit до началото на 2019 г. Позициите на кометите са означени през 10 денонощия за 00 UT, с надписи през 30 денонощия във формат месец-дата (mm-dd).

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » чет авг 09, 2018 21:35

Според IMO максимумът на Персеиди за 2018 г. ще е в интервала от 23 ч. българско време на 12-и до 11 ч. на 13-и август. В същото време ще са активни все оше алфа-Каприкорниди и Южни делта-Аквариди, чиито метеори са бавни и ярки, макар само няколко за час.

На 12 август Слънцето ще залезе в 20:33 ч. за София, а Луната ще бъде малко след новолуние – залезът ѝ ще закъснее само 56 минути след слънчевия. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06:31 ч., поради което ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05:15 ч.

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » пет авг 10, 2018 12:06

Утре (11 август 2018) около обяд е последното за годината затъмнение - частично слънчево, видимо от Северна Европа, Северна Азия и Арктика.

Начало на явлението - в 11:02:05 ч. българско време.
Максимална фаза - в 12:46:15 ч.

Закриване на слънчевия диск от Луната - до 68%.

Затъмнението е невидимо от България.

Карта s данни от Фред Еспенак:

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » нед авг 19, 2018 15:17

Един шарен Персеид от мен - от Шуменското плато:

Изображение


Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » нед сеп 16, 2018 13:39

Една снимка от мен на 21P/Джакобини-Цинер до М37 в Колар, макар че закъснях и докато се подготвя, то взе да съмва - около 05:50 ч. БГ-време на 11 септември. Перихелият ѝ бе на 10 септ.
Снимка с EOS 60D и стар Зонар 135/3.5 на Цаис, сума от 6 кадъра по 8s на 3200 ISO, че небето вече леко синееше:

Изображение

Markishky
Мнения: 1146
Регистриран: чет авг 19, 2004 17:15
Репутация: 58
Местоположение: Шумен / София
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от Markishky » съб ное 24, 2018 00:32

Малко инфо за явленията през декември 2018:

Съединение с голямо видимо сближаване на Марс и Нептун на 7 декември в 16:46 ч.
Марс и Нептун ще бъдат видимо най-близо няколко минути преди момента на съединението по ректасцензия – в 16:40 ч., когато ще бъдат на ъглово отстояние едва 2′ 12″. Нептун ще бъде южно от Марс.

Условия за наблюдения от нашата страна:
На 7 декември Слънцето ще залезе в 16:53 ч. за София, а двете планети ще са над хоризонта до 23:58 ч. Най-подходящото време за наблюдение е около 18:30 ч. българско време, т.е. веднага след свечеряване. Тогава Марс и Нептун ще са на височина 40° над южния хоризонт.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на съединението:
Нептун: 7.9 mag, 2.4″;
Марс: 0.1 mag, 8.8″.

Изображение
Марс и Нептун по време на съединението си на 7 декември 2018 г.


Геминиди 2018:
Максимумът на метеорния поток Геминиди тази година ще бъде на 14 декември около 14:30 ч. при ZHR 120 (около 120 метеора на час). Предвид, че за нашите географски дължини максимума се пада през деня, най-подходящото време за наблюдения от България ще бъде през втората половина на нощта 13 срещу 14 декември и през следващата нощ – на 14 срещу 15 декември.
На 14 декември Слънцето ще изгрее за София в 07:49 ч. и ще залезе в 16:53 ч. На същата дата Луната ще залезе в 23:34 ч. с 44% осветен диск – малко преди първа четвърт. Метеорният поток Геминиди се наблюдава от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през облаци от космически частици, отделили се от астероида 3200 Phaethon.


Астрономическата зима ще започне на 22 декември в 00:23 ч. – най-късият ден в годината, 9 часа и 3 минути. Тогава Слънцето е в Стрелец.


„Коледната комета“ :)
Най-очакваната комета през 2018 г. е 46P/Wirtanen. Тя ще премине през своя перихелий в нощта на 12 срещу 13 декември, на разстояние 1.0553632 AU (157.88 млн. km) от Слънцето. Тази комета е късопериодична – завръща се в централните части на Слънчевата система веднъж на всеки 5.44 години. На 27 ноември 46P/Wirtanen ще навлезе в съзвездието Кит, а на 4 декември ще пресече границата на Кит с Еридан. Очакваната ѝ яркост тогава е около 5.3 mag. Видимото движение на кометата на фона на звездите ще се ускори след началото на декември. На 12 декември 46P/Wirtanen ще навлезе в съзвездието Бик, а в нощите около 16 декември кометата ще се наблюдава видимо недалеч от разсеяния звезден куп Плеяди – на около 4° от него. Нощите около средата на декември ще бъдат най-подходящи за наблюдение на тази комета. Тогава нейната яркост ще достигне максималната очаквана – около 4 mag, а според по-оптимистични прогнози – около 3 mag. Луната тогава ще бъде във фаза първа четвърт и ще залязва около полунощ, което ще гарантира добри условия за наблюдения. 46P/Wirtanen ще бъде видима през целите нощи във втората половина на декември, а най-високо в небето ще бъде около полунощ. В нощта на 18 срещу 19 декември кометата ще навлезе за кратко в съзвездието Персей, а на 21 декември ще пресече границата на Персей с Колар. В нощта на 23 срещу 24 декември ще има друг забележителен момент в пътя на 46P/Wirtanen – тя ще премине видимо близо до ярката звезда Капела, α от съзвездието Колар, само на 35 дъгови минути от нея (в 23 ч. българско време). Тогава яркостта на кометата ще е леко спаднала. 46P ще се наблюдава удобно до първите нощи на януари 2019 г. в съзвездието Рис. Въпреки, че през декември 2018 тя ще достигне яркост около 4 mag и ще е видима с невъоръжено око в ясна и безлунна нощ, бинокъл или малък телескоп биха показали много повече детайли от нея.
Кометата е открита на 17 януари 1948 г. от американския астроном Carl Alvar Wirtanen. Счита се, че през 2012 г. частици отделени в процеса на разпадането на 46P/Wirtanen са допринесли за по-високата активност на метеорния поток Геминиди.

Изображение
Видимите пътища на кометите 46P/Wirtanen от началото на август до около 20 декември и на 21P/Giacobini-Zinner от 9 септември до около 7 ноември. Позициите на кометите са означени през 5 денонощия за 00 UT, с надписи през 10 денонощия във формат месец-дата (mm-dd)


Изображение
Кометата 46P/Wirtanen видимо близо до Плеядите на 16 декември 2018 г. На тази дата в 23:00 ч. БГ-време кометата ще бъде на ъглово отстояние 3° 20′ от центъра на купа. Явлението ще изглежда в този вид ако го наблюдаваме през бинокъл с увеличение 10 пъти.



Гответе се и за пълното лунно затъмнение рано сутринта на 21 януари 2019 - в полумрака, ниско над западния хоризонт.

Потребителски аватар
penko
Мнения: 1530
Регистриран: ср юли 05, 2006 19:46
Репутация: 191
Местоположение: Димитровград
Контакти:

Re: Явленията тези нощи

Мнение от penko » съб ное 24, 2018 06:33

И една картинка по темата за коледната комета :)
FB_IMG_1543033911369.jpg
Bresser 150/750, БШР 80/800; Celestron AstroMaster 76/700;
Baader MPCC coma corrector
Bresser Exos-2GT;
Bresser 10х50;
Pentacon 4/200; Carenar 2.8/135; Canon EF-S 18-55/3.5-5.6 III; Teleconverter 2x;
Canon 100D.

Отговори