Един абстрактен въпрос

вместо бленувания теоретичен раздел

Модератори: mishaikin, bobo, Betelgeuse

Потребителски аватар
stalker
Мнения: 808
Регистриран: пет окт 05, 2007 22:35
Репутация: 1
Контакти:

Един абстрактен въпрос

Мнение от stalker » съб мар 26, 2011 14:52

Недеформируем прът с дължина l = 300 000 км започва да се премества под действието на сила F, приложена в единия му край. Ще се промени ли дължината на пръта? Защо и как?

Betelgeuse
Мнения: 1714
Регистриран: чет авг 11, 2005 22:26
Репутация: 11
Местоположение: остров Ванкувър
Контакти:

Мнение от Betelgeuse » нед мар 27, 2011 04:23

Еми от лоренцовите трансформации - излиза че да.

изплюй камъчето какво криеш ?
Space is big. You just won't believe how vastly, hugely, mind-bogglingly big it is.

"...any scientist who couldn't explain to an eight-year old what he was doing is a charlatan."

Потребителски аватар
stalker
Мнения: 808
Регистриран: пет окт 05, 2007 22:35
Репутация: 1
Контакти:

Мнение от stalker » нед мар 27, 2011 12:04

Ами не знам до колко е физически коректно това, което си мисля, и затова питам някой по-разбиращ да ми обясни.

Когато прътът започва да се движи информацията за това не достига
веднага от единия му край до другия (нарочно съм избрал толкова голяма дължина за по-нагледно). В случая срещуположният край ще започне да се премества една секунда след като на другия край е била приложена задвижваща сила т.е. прътът ще се удължи (или ще се скъси, ако силата го натиска). Както ти казваш обаче в сила са и Лоренцовите трансформации и според тях участъците от пръта, до които е достигнала информацията за преместване ще се скъсяват. Когато целият прът започне да се движи е ясно, че ще е по-къс. Как точно ще се променя дължината на пръта през първата секунда, като вземем предвид тези две неща? :roll:

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » нед мар 27, 2011 16:04

Прътът ще тръгне една секунда след дръпването.

Поне аз друг изход не виждам.

П.П. А скъсяването заради Лоренцовите трансформации е от нашата гледна точка, а тя не влияе на пръта.

Betelgeuse
Мнения: 1714
Регистриран: чет авг 11, 2005 22:26
Репутация: 11
Местоположение: остров Ванкувър
Контакти:

Мнение от Betelgeuse » пон мар 28, 2011 05:38

А да, сега зацепих.

Това е парадокс.

Не може да тръгне след 1 секунда, защото ще излезе че дотогава втория закон на Нютон не работи.

Ако пък тръгне тутакси - ще излезе че предаваме информация със скорост по-голяма от "с" - което не може да бъде.

Освен да приемем че парадоксът се обяснява с приетото допускане за абсолютна твърдост на тялото.
Space is big. You just won't believe how vastly, hugely, mind-bogglingly big it is.

"...any scientist who couldn't explain to an eight-year old what he was doing is a charlatan."

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » пон мар 28, 2011 12:28

Betelgeuse написа: Не може да тръгне след 1 секунда, защото ще излезе че дотогава втория закон на Нютон не работи.
Именно, до тръгването вторият закон на Нютон няма да работи, но ще работи третият.
Ако си представим, че прътът ни е закрепен за стена, то и да го дърпаме, няма да тръгне.
Тука е същото - областта от пръта, до която "сигналът" за тръгване не е стигнал действа като "стена" за онази област, до която е вече стигнал. Границата между "пръта и стената", т.е. между областта с получен сигнал за тръгване и тази с неполучен се мести със скоростта на сигнала и докато не стигне до самия край, прътът, като недеформируем, няма да се придвижи.

Ако недеформируемият прът е смущаващ, можем да си го представим като граница на редица от все по-малко еластични прътове. Колкото повече се увеличава коефициентът на еластичност (т.е. колкото повече еластичността намалява), толкова по-малко ще се разтегля прътът, преди да бъде приведен изцяло в движение.

Потребителски аватар
viper
Мнения: 85
Регистриран: ср дек 27, 2006 22:35
Репутация: 0
Местоположение: Варна

Мнение от viper » пон апр 04, 2011 10:50

Ако застанеме срешу сечението на пръта и премем, че това е началото и виждаме края му на 300 000км то движението в края ще се отрази на началото с време на реакция Т=0s. От тук следва, че ще забележим закъснение в преместването на края. С време на закъснение Т+~1s В даденият случай само наблюдаващият го може да заключи, че прътът се е скъсил за 1 s, след което е възприел обичайната си дължина. В случаят парадоксът се получава от времето за което светлината в края достига началото. Ако се гледа перпендикулярно а тоест зрителното поле с пръта да сключва ъгъл от 90 градуса то не би следвало да се видят изменения в дължината.Ако приемем , липсата на пречупване на светлината поради отразяване в нещо.
Meade ЕТХ 70 АТ, Meade LX200 8' f10 Clasic Sky Watcher аchromat doublet 140 мм х 1200мм дарен на Варненската обсерватория, Bresser 80x800 catadioptric on Canon 400d със Velbon статив или eq3 монтировка
Окуляри МА25, МА9 барлоу х2 Celestron
Камера Canon 450d,Canon 400d

Потребителски аватар
magi208
Мнения: 938
Регистриран: вт фев 24, 2015 17:34
Репутация: 35

Re: Един абстрактен въпрос

Мнение от magi208 » чет сеп 10, 2015 02:33

stalker написа:Недеформируем прът с дължина l = 300 000 км започва да се премества под действието на сила F, приложена в единия му край. Ще се промени ли дължината на пръта? Защо и как?
Отговора се крие във въпроса ти : ' Недеформируем прът '
Тоест колкото и дълъг да си го представиш , ако си дефинирал , че е недеформируем , то всичките му въображаеми сегменти ще се задвижат едновременно . Това съответно води до невъзможност за дефиниране на отделни сегменти , които се движат с различна скорост .Така представения абстрактен или чисто математически модел подлежи на лоренцови или други трансформации само като един единствен , макар и дълъг сегмент .
Целестрон 280 F/10 Шмидт-Касегрен
Целестрон 150 F/5 Рефрактор

Отговори
  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение