Небесен Атлас // Малка мечка; Дракон

проблеми на средното и висшето образование по астрономия

Модератор: bobo

Потребителски аватар
Dusturn
Мнения: 376
Регистриран: пон юни 15, 2009 16:51
Репутация: 0
Местоположение: Лом
Контакти:

Небесен Атлас // Малка мечка; Дракон

Мнение от Dusturn » съб мар 27, 2010 12:23

Малката мечка е запомняща се предимно поради присъствието на полярната звезда в съзвездието. Polaris или полярната звезда, е звезда от втора магнитуда, която в момента се намира на един градус от истинския полюс. В бъдеще тя ще се придвижи дори още по-близо и ще е на 28 минути и 31 секунди от него през 2102г. Навигаторите я намират за много полезна, защото за да намерят географската ширина на земната повърхност е нужно само да измерят височината на Polaris над хоризонта. Интересен е факта, че истинския северен полюс лежи по продължението на линията свързваща полярната звезда с Alkaid от опашката на Голямата мечка.

Изображение

Polaris е била позната на древните гърци под името Phoenice, а друго нейно име през 17-ти и 18-ти век е Cynosura. Тя е от спектрален клас F8, затова на теория тя трябва да изглежда леко жълтеникава, но повечето наблюдатели биха я определили като бяла. Нейния компаньон от девета магнитуда лежи само на 18 арк-секунди от нея и без съмнение е труден за наблюдение обект – открит през 1780г. от Уилиам Хършел. За да бъде ясно видян е необходим поне три-инчов телескоп, а като отблясък може да се види дори и през дву-инчов. Polaris се намира на 430 светлинни години от нас. Тя е мощна звезда, със светимост 2500 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Малката мечка притежава само още една сравнително ярка звезда – Kocab, която е много различна от полярната. Тя е от клас К и нейният оранжав цвят е доловим дори с просто око. Лежи на 29 светлинни години от Слънцето и е с 95 пъти еквивалента му. Kocab и неговия съсед Pherkad Major често са наричани още „Пазителите на полюса”. Останалата част от звездите образуващи структурата на малката мечка са много бледи и всяко зъмъгление или отблясък на лунна светлина я скриват. В Малката мечка, няма други обекти представляващи пряк интерес.
Дракон е голямо съзвездие покриващо над 1000 квадратни градуса от небето, но не съдържа никакви наистина ярки звезди. Все-пак не е трудно да се проследи. Започва между Pointers и Polaris и се извива между Голямата и Малката мечки, разширява се до Цифей, слиза покрай Лебед и се извива чак до Лира и Херкулес, като „главата” му е недалеч от Vega, тя е и най-изпъкналата му част (главата – състои се от звездите Eltamin; Rastaban; Grumium и Dra). Dra e лесно видима двойна звезда, която може да се раздели на две, дори с невъоражено око при добро зрение и ясна видимост. Двете звезди са равни по-големина и светимост, нежно свързани изглежда сякаш заедно се движат из космоса, но истинското разстояние помежду им е от порядъка на 350 000 милиона километра. Всяка от двете е с 11 пъти слънчевата светимост и са на 100 светлинни години от нас. Eltamin е обикновенна оранжева звезда, която също се намира на 100 светлинни години от Земята, 107 пъти светимоста на Слънцето, но има своето място в научната история, заради наблюденията извършени от Джеймс Брадли през 1725-1726г., който по-късно става кралски астроном. Брадли който се опитвал да измери звездния паралакс избрал Eltamin, поради директното и преминаване върху Кю във Вътрешен Лондон, където Брадли имал обсерватория. Той открил, че там наистина има изместване, но било твърде голямо, за да бъде сведено до паралакс. Това го довело до откритието на светлинните аберации (отклонения; нарушения), като видимо отместване на неподвижен обект, наблюдаван от движещ се такъв. Откритие с което дори и в момента сеизмерват разстоянията до някои по-близки звезди. Draconis ξ близо до ярката ð е също лесна двойна звездна система. Главната била подозирана в миналото за варираща мажду 3-та и 4-та магнитуда звезда, но това не било потвърдено. Спектралния клас е G8. σ Draconis или Alrakis с магнитуда 4.68 е още една от близките наблюдаеми с просто око звезди, която се намира само на 19 светлинни години от нас. Тя е К-тип джудже, много по-слаба от нашето Слънце. α Draconis (Thuban) е била полярната ни звезда по времето на строежа на египетските пирамиди. От тогава полюса се е изместил от съзвездието Дракон до днешното си положение в Малката мечка, а в бъдеще ще мине в Цифей и Лебед, достигайки Лира след 12 000 години – макар, че Vega никога няма да бъде толкова близо до истинския полюс, колкото Polaris е днес. След това полюса ще премине през Херкулес и ще се завърне пак в Дракон преминавайки отново близо до Thuban. Макар, че на Thuban е дадена гръцката буква α, то тя не е най-ярката звезда в Дракон. Тя е повече от цяла магнитуда по-бледа от ϒ Etamin. Уилиам Хършел е вярвал, че тя не е избледняла във времето, а несъмнено двамата Тичо Брахе и Байер, които и дават ранк от втора магнитуда всичко на всичко, са сгрешили, защото не било много вероятно да е имало такава реално голяма промяна. Нейната дистанция е 230 светлинни години и около 150 пъти светимоста на нашето слънце. Най-интересна в Дракон е планетарната мъглявина NGC 6543 (С6 – Котешко око), която лежи почти по средата между ζ и δ. Тя е малка, но сравнително ярка с централна звезда от 9.6-та магнитуда. През малък телескоп може да бъде описана като светъл диск, точно като звезда извън фокус, а много наблюдатели се кълнат, че показва синкав цвят. Тя е и първия мъглявинен обект изследван спектрографски от Уилиам Хюигинс през 1864г. Той незабавно видял, че спектъра е от типа на изхвърлян, излъчван вид и решил, че не може да е направен от звезда. Истинския диаметър на мъглявината е около 1/3 светлинна година; централната звезда е особенно гореща с повърхностна температура около 35 000 градуса по Целзий; дистанция от 3 200 светлинни години.
Дракон е едно от най-големите съзвездия покриващо 1 083 квадратни градуса от небето, няма много съзвездия по-големи от него. Същевременно не съдържа ярки звезди, но е лесно проследимо. От Великобритания или от подобна северна географска ширина е никога незалязващо, близко до полюса съзвездие.

П.П. При интерес от ваша страна, мисля да побликувам в отделни теми всички съзвездия от северното небе с цел улесняване изучаването му от новодошлите. По една тема седмично или нещо от сорта. Отворен съм също така, към предложения, какво точно да включват темите...
GSO - RC 8" Carbon Fiber OTA 203/1624mm
MEADE 102mm f/7 ED APO OTA, incl. 2" Diagonal and travel case
HEQ5 PRO
Nikon D800А / AF-S NIKKOR 200–500mm f/5.6E ED VR
TeleVue Nagler / 5mm. - 1.25"/ 12mm. - 1.25"/ 22mm. - 2"
Tele Vue POWERMATE 2x - 1,25" + T2 / PTR1250 Adapter
TS 2" Field Flattener + TSFlat2A + T2EOS
Bushnell / Powerview - Porro 16x50

Потребителски аватар
Dusturn
Мнения: 376
Регистриран: пон юни 15, 2009 16:51
Репутация: 0
Местоположение: Лом
Контакти:

Голяма мечка; Ловджийски кучета; Малък лъв

Мнение от Dusturn » пон мар 29, 2010 16:11

Голяма мечка - Ursa Major. Има много малко хора, които не разпознават черпака - както я наричат в Америка. Седемте и основни звезди образуват образеца, който не може да бъде сбъркан, но всъщност само пет от тях споделят съвместно пътуване из космоса и имат предполагаемо общ произход; оставащите две - Dubhe и Alkaid, се движат из космоса в противоположни посоки. Следователно след известен период от време, така познатата ни форма ще бъде разрушена. От седемте шест са горещи и бели, но Dubhe е оранжева, като цвета и може да бъде видян, дори и с невъоражено око. Интересно е, че Megrez ( δ Ursa Majoris) е с около една звездна величина по-блед от останалите. През 1603г. Байер, който съставя известния звезден каталог (Uranometria) и дава на звездите техните гръцки инициали и дава втора звездна величина, докато в по-ранните каталози тя е от трета, като същевременно не е имало вероятна промяна в светимостта и. Megrez е на 65 светлинни години от нас и има 17 пъти светимостта на Слънцето.

Изображение

Разбирасе най-известната звезда измежду всичките седем е Mizar ( ζ Ursa Majoris) заедно с нейния видим с просто око компаньон Alcor. Странно, Арабите от преди хиляди години разглеждали Alcor, като тест за остро зрение, но днес всеки със средно добро зрение може да я види при подходящи за наблюдение условия на небето. През малък телескоп пък ще видите, че самият Mizar е двойна звездна система, но разделението от едва 14.4 арк-секунди е твърде малко, за да бъде разделен на двойна звезда с просто око или дори с бинокъл. Между Alkor и двата Mizar-а има бледа звезда наречена Sidus Ludovicianum през 1723г. от придворни на император Людвиг V, който вярвал, че тя се била появила внезапно. Звездата на Людвиг може да бъде видяна през мощен бинокъл и се смята, че може би именно тя е била използвана за теста от Арабите, но несъмнено трябва да е била много трудна за виждане, само при перфектни условия, дори ако приемем, че е била леко варираща. Отвъд черпака има триъгълник от по-бледи звезди: ψ, λ и μ - две от които попадат в едно бинокулярно поле на наблюдение, ни представят добър контраст. λ е бяла, докато μ, която е от клас М е много червеникава. ξ Ursa Majoris близка до ν е една от първите двойни звезди чийто орбити са пресметнати. Компонентите са равни по звездна величина - 4.8 с период от 59.8 години, но разделението е понастоящем 1 арк-секунда и малък телескоп не може да раздели двойката. В Голямата мечка, няма много забележими променливи, но червената полу-постоянна Z е лесна за откриване поради близоста и с Megrez, тя се явява любим обект на новобранците в работата с променливи звезди. В съзвездието има четири обекта на Месие. Един от тях е прочутата планетарна мъглявина сова, М97. Тя е открита от Пиер Мешан през 1781 година, който я описва като трудна за наблюдение и несъмнено лесно да бъде подмината. Двете разкрасяващи я звезди, които и придават вида на сова, са със звездна величина не по-голяма от 14 и цялата мъглявина е много бледа. Лежи недалеч от β или Merak и може да бъде видяна през три инчов рефрактор при подходящи условия. М81 и М82 са в обсега на биноклите недалеч от 24. М81 е спирална галактика, дълго време М82 е смятана за неправилна, необособена галактика, но през 2005г. с инфрачервено наблюдение са открити два нейни ръкава. Интересен при М82 е факта, че звездообразуващите процеси в ядрото и протичат с около десет пъти по-голям темп, спрямо нашата галактика. Всяка от двете галактики се намира на около осем и половина милиона светлинни години от нашето Слънце и двете силно си взаимодействат. Другия Месие обект М101 също е открит от Пиер Мешан, той образува равностранен триъгълник с Alkaid и Mizar (ζ и η Ursa Majoris) и е спирална галактика с слаба повърхностна яркост. Факта, че е обърната с „лице” към нас, обаче позволява на фотографите да ни покажат нейната красота в цялостен вид. Макарче всичките звезди от съзвездието са под първа звездна величина, техните точни имена често са използвани. Има две изключения: η може да бъде наречена Benetnasch както и Alkaid, докато ϒ е позната като Phekda и Phecda.

Изображение

Canes Venatici - Ловджийски кучета - Asterion и Chara - са добавени към небесния атлас през 1690г. от поляка Йохан Хавелиус, те са държани от пастира Воловар може-би, за да не преследват мечките по полюса. Единствената ярка звезда α² е наречена Cor Caroli (Charles` Heart) от втория кралски астроном Едмонд Халей в памет на Чарлз I крал на Англия. Звездата показва интересни промени в спектъра си, поради предполагаеми колебания в магнитното си поле. Тя е на 65 светлинни години дистанция и с 80 пъти слънчевата светимост.Нейния компаньон от 5.5-та звездна величина лежи на 19 арк-секунди отстояние, което ги прави лесна за наблюдение двойка. Полу-променливата Υ Canum Venaticorum лежи на около средата от разстоянието между Mizar и β Canum Venaticorum . Тя е една от най-червеникавите звезди, наречена La Superba и в максимума си е видима с невъоражено око, но за да се види ясно нейният цвят е нужен телескоп или бинокъл. М51 - галактиката Водовъртеж, лежи близо до границата на Ловджийските кучета, на по-малко от четири градуса от Alkaid в Голяма мечка. Тя е открита от самия Месие през 1773г. и е още един перфектен пример за обърната с „лице” към нас спирална галактика: дистанция от 37 000 000 светлинни години. Тя е първата спирала видяна като такава през 1845г. от Lord Rosse. Въпреки че е труден бинокулярен обект, през скромен телескоп е възможно да се види адекватно формата и, свързана с нейния компаньон NGC5195. М94 не далеч от Cor Caroli е също спирала с „лице” към нас и макар и малка, е не трудна за откриване, заради ясно отчетливото и ядро и цялостната и яркост. Други спираловидни галактики в Ловджийски кучета са М63 и М106. Ръкавите на М63 са не много ясно различими, М106 има едно рамо различимо в обсега на 250 сантиметров рефлектор, като последната е прибавена по-късно към каталога на Месие. М3 е един от най-разкошните звездни купове в нощното небе. Той лежи почти по средата между Cor Caroli и Arcturus близо до бледата звезда Beta Comae (звездна величина 4.6). Той е лесен за намиране с бинокъл, но за да бъде разбит на отделни звезди се нуждаете от поне осем-инчов рефлектор. Както всички кълбовидни купове той е много далеч от нас - 48 000 светлинни години - и е особенно богат на RR Lyrae променливи. Цялостната му маса възлиза на около 245 000 пъти тази на Слънцето. Не е изненадващо, че е любима мишена на много аматьори астрофотографи. Цялостната му магнитуда е 6.4 което е не много далеч от видимоста с просто око. Открива го Месие през далечната 1764г.
Leo Minor - Малък Лъв; е малко съзвездие без големи изисквания към собствена идентичност. То е показано за пръв път на карта от Хавелиус през 1690г. Системата за обозначение на звездите от дадено съзвездие с Гръцки букви е крайно объркана тук и единствената почетена звезда тук е β, която дори не е най-ярката звезда в групата. Лидера в това отношение е 46 на която е дадено и отделно име - Praecipua. Тя е в едно и също бинокулярно поле с ν и ξ от Голяма мечка и може да бъде различена по оранжевия си цвят. Единствения интересен обект е R ( Leonis Minoris) променливата от тип Mira, която може да достигне звездна величина от 6.3 в максимума си, но в минимум е едва 13.
GSO - RC 8" Carbon Fiber OTA 203/1624mm
MEADE 102mm f/7 ED APO OTA, incl. 2" Diagonal and travel case
HEQ5 PRO
Nikon D800А / AF-S NIKKOR 200–500mm f/5.6E ED VR
TeleVue Nagler / 5mm. - 1.25"/ 12mm. - 1.25"/ 22mm. - 2"
Tele Vue POWERMATE 2x - 1,25" + T2 / PTR1250 Adapter
TS 2" Field Flattener + TSFlat2A + T2EOS
Bushnell / Powerview - Porro 16x50

Отговори
  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение