Сега, да сме наясно. Кофликт между аматьори и професионалисти в астрономията по-скоро няма.
Огромното болшинство любители никога не е имало неприятен контакт с професионалист и огромното болшинство професионалисти никога не е имало неприятен контакт с любител.
Вярно е, че във всяка област може да се намерят любители дето са факири и дето слагат не един и двама професионали в малкия си джоб. От което обаче не следва, че всички аматьори са такива и че всички професионали са такива.
Човек (независимо колко е образован и дипломиран) винаги има афинитет да се отъждествява с някоя печеливша група или отделни най-добри нейни представители.
"ти знайш колко са велики Манчестър Юнайтед ве..."
"ти знайш колко са велики Металика ве..."
"ти знайш колко са велики любителите/професионалите астрономи у нас ве..."
и така нататък, винаги подтекста е, че казващият горното е поне малко от малко и той толко велик
Всяка група има склонност да преувеличава собствените си възможности и да принизява тази на другите групи. Това се случва редовно.
Трябва обаче малко повече реализъм.
Примерно любителите не си дават сметка, че всъщност знанията, уменията и техниката дето имат, всъщност не представлява интерес за професионалите. Не защото не им оценяват по достойнство знанията уменията и техниката, а защото нямат идея (а оттам и желание) как въобще това би могло да влезе в рамките на собствените им планове и професионални интереси. Така че, нека не се обиждаме че не ни търсят, не приемат "подадената ръка" и т.н.
Не ме питайте защо нямат идея. Може и да се напъна над този въпрос, но засега да го оставим малко.
Има и още по-чудни факти - примерно, че голяма част от астрономите в ИА, не виждат въобще никаква необходимост от двуметровия. Някои могат да си изкарат до пенсия без да са пипнали телескоп.
Това е странно съгласен съм, но от друга страна пък астрономията не е нито само наблюдателна, нито само оптическа.
Тая тема ще се прочуе с дългите постинги май
Пенчо, Българското Физическо Списание и Българското Астрономическо Списание са тотално на дъното. Аз съм ходил в първото - там има една леля с прическата и годините на Ала Пугачова, която сама върти всичко. Обажда се на хората да ги моли да публикуват нещо, че да не загине журнала.
Съответно хората дават неща там, които другаде или са им били върнати или сам се усещаш че другаде няма да минат. Импакт фактор няма, това е ясно.
Та, както стана ясно аз не съм оптимист за българската наука. Доста години бях.
Space is big. You just won't believe how vastly, hugely, mind-bogglingly big it is.
"...any scientist who couldn't explain to an eight-year old what he was doing is a charlatan."