Какво би се променило, ако...?

произходът и гибелта на вселената, философски размисли, черните дупки, измеренията и други неща, за които си мислите че разбирате

Модератор: Phoenix

Потребителски аватар
stavropoll
Мнения: 534
Регистриран: пон апр 24, 2006 12:20
Репутация: 0
Местоположение: Елхово/Студентски град

Мнение от stavropoll » вт май 09, 2006 01:43

pharaon написа: но не иска да се сноби... ;) че е велик.
Едно е да се снобиш, друго е да обличаш мислите си в еднозначен, език. Науката е нищо без езика. Езика е толкова важен за, науката колкото и самата мисъл. Айнщайн може да е мислил в картини, но му се е наложило да облече мисълта си в слово, за да стане то достъпна тя за света.

И аз не се доверявам на никой напълно, особено по време на контролно ;) Но светлината е обективна, телескопите също, а хората зад телескопите имат дипломи... може вече да се съмняваш в някой отнесен "теоретик", който пише по форумите, но наблюдателните данни са обективни.

Trust noone!
-Fox Mulder
Изображение FOMEI Astro 60/700; алт-азимутал; Canon A710 IS, Практика ЛБ2; Зенит ЕМ; обектив Flektogon 2.8/20 Carl Zeiss.

Betelgeuse
Мнения: 1723
Регистриран: чет авг 11, 2005 22:26
Репутация: 12
Местоположение: остров Ванкувър
Контакти:

Re: P.S.

Мнение от Betelgeuse » вт май 09, 2006 23:44

stavropoll написа:.... електромагнитното взаимодействие не може да се прояви като хората.
Това е важна тема :)

Според някои автори, при хората прехвърчат искри, според други - въпрос на химия, а трети се опитват да намесят флуиди...


обратния полюс също е открит:
Някои наши политици имат тъмна енергия. На такива им викам -- абе тоя е анти-имидж :D
Space is big. You just won't believe how vastly, hugely, mind-bogglingly big it is.

"...any scientist who couldn't explain to an eight-year old what he was doing is a charlatan."

pharaon
Мнения: 136
Регистриран: чет сеп 01, 2005 11:11
Репутация: 0
Местоположение: Пловдив, България
Контакти:

Re: P.S.

Мнение от pharaon » ср май 10, 2006 10:46

Betelgeuse написа:
stavropoll написа:.... електромагнитното взаимодействие не може да се прояви като хората.
Това е важна тема :)

Според някои автори, при хората прехвърчат искри, според други - въпрос на химия, а трети се опитват да намесят флуиди...


обратния полюс също е открит:
Някои наши политици имат тъмна енергия. На такива им викам -- абе тоя е анти-имидж :D
Други им викат сит-лордове... ;) незнам... :lol:
... For One Better World ... with TCM

solon
Мнения: 37
Регистриран: пет фев 17, 2006 21:49
Репутация: 0

Паралел?

Мнение от solon » пон май 15, 2006 23:03

Чета форума и се учудвам! Преди няколко години , четох за мирогледа на дедите ни. Там за първи път прочетох за тъмната енергия и тъмната материя. Пулсациите ИН и ЯН. Когато ги четох ,това беше ерес. Всяка една съдържа другата в себе си и пулсира. Веднъж светла - веднъж тъмна. И прехода от едната в другата създава енергията на живота ,а тя не се вписва във формулата E=m.c^2. Интересно ми е да прочета мнението на професионалистите - от къде ,дедите ни са знаели за тъмната ениргия, тройната Сириус, десетата планета и др.
С уважение Солон
светлината е информация

Потребителски аватар
kometata
Мнения: 1836
Регистриран: нед дек 19, 2004 21:43
Репутация: 5
Контакти:

Re: Паралел?

Мнение от kometata » вт май 16, 2006 04:39

solon написа: десетата планета и др.
C уважение Солон
Коя е 10-та планета? Кой е знаел?

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Мнение от Phoenix » вт май 16, 2006 09:14

А този Sirius C потвърден ли е официално...

Потребителски аватар
kometata
Мнения: 1836
Регистриран: нед дек 19, 2004 21:43
Репутация: 5
Контакти:

Мнение от kometata » вт май 16, 2006 09:22

Не. уви..

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Мнение от Phoenix » вт май 16, 2006 09:46

и аз така си помислих...

solon
Мнения: 37
Регистриран: пет фев 17, 2006 21:49
Репутация: 0

До kometata

Мнение от solon » ср май 17, 2006 23:23

Информацията с която разполагам ,е категорична и по двата въпроса. Но в Астрономията аз съм любител и Вие Професионалистите сигурно сте по-навътре в нещата. Първите предположения за наличието на планета зад орбитата на Плутон са от 1966год. Съветската Академия на науките е започнала издирването й ,основавайки се на математически изчислиния на несъответствията в орбитата на Плутон.
??Какво е мнението ви относно твърдението ,че Плутон не винаги е последна планета(при 9 планети)?
светлината е информация

Потребителски аватар
stavropoll
Мнения: 534
Регистриран: пон апр 24, 2006 12:20
Репутация: 0
Местоположение: Елхово/Студентски град

Re: До kometata

Мнение от stavropoll » ср май 17, 2006 23:58

solon написа:Какво е мнението ви относно твърдението ,че Плутон не винаги е последна планета(при 9 планети)?
Еми понякога не е. Понякога Нептун е последната планета, щото орбитата на Плутон е много странна и понякога Плутои става по-близо до Слънцето.

Десети планети се откриват веднъж на няколко месеца, и всяка нова открита планета е "десета". Вече сигурно има натрупан доста солиден запас десети планети. Нормално е да има такива обекти в облака на Куйпер и аз не обръщам внимание на подобни открития. Това е дъвка за журналистите и само бърка народа. Няма логика парче лед да се нарича планета, замо защото има сносни размери и обикаля зад Плутон.
Изображение FOMEI Astro 60/700; алт-азимутал; Canon A710 IS, Практика ЛБ2; Зенит ЕМ; обектив Flektogon 2.8/20 Carl Zeiss.

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

до solon

Мнение от Phoenix » чет май 18, 2006 08:45

За "десетата планета" stavropoll го каза много добре - kometata питаше коя десета, защото има поне 5-6 "десети планети" (пък колко още неоткрити). Проблема е само, че ако не ги броим за планети, значи не трябва да броим и Плутон.
И за Плутон и Нептун също е пределно ясно.
А за Sirius C никъде не съм виждал официално потвърждение. Ако имаш някой източник - дай го.
Иначе, тук във форума, всички (може би с 1-2 изключения) сме любители.

С две думи искам да кажа, че прословутите знания на древните малко се надценяват и преувеличават. Да, сигурно има изгубени знания по един или друг начин - изчезнали цивилизации без активна връзка с останалия свят и т.н. (дори съм си мислил какви ли щети в тази посока е нанесло изгарянето на александрийската библиотека). Има дори технологии, за които е известно, че са били овладени, а после по-късно преоткривани и т.н. Но да се стига чак до идеята, че древните са знаели едва ли не два пъти повече от нас и ние сега сме яко заблудени е прекалено и нереално.

Потребителски аватар
stavropoll
Мнения: 534
Регистриран: пон апр 24, 2006 12:20
Репутация: 0
Местоположение: Елхово/Студентски град

древните

Мнение от stavropoll » чет май 18, 2006 12:11

Древните са знаели много неща, като например, че ако някой страда от главоболие, дупка в черепа ще позволи на духовете да излязат и ще го изцери. 8-[

А за десетата планета се съмнявам, понеже видимите за тях движещи се неща по небето са били 8 (Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и понякога Уран). Ако пишеш някоя друга комета или броиш Меркурий и Венера два пъти (веднъж за утринна и веднъж за вечерна видимост) може и да станат 10 :)

Какво са знаели е трудно доказуемо, но хора, които се показват по Канал 2001, винаги са много положителни по тези въпроси. :D
Изображение FOMEI Astro 60/700; алт-азимутал; Canon A710 IS, Практика ЛБ2; Зенит ЕМ; обектив Flektogon 2.8/20 Carl Zeiss.

solon
Мнения: 37
Регистриран: пет фев 17, 2006 21:49
Репутация: 0

Извинявайте!

Мнение от solon » нед май 21, 2006 22:05

Съгласен съм , че изглеждат съмнително информациите за електролизата в древен Шумер. Въпреки намерените находки. Митовете на Индианците КИЧЕ и Догоните, разказите на дедите ни .НО Какво да кажем за Пирамидите и Сфинксът, За Родоският Колос и фара на остров Фарос. За Тадж Махал и статуята на четящия човек. За истуканите от остров Пасха и Желязната колона от центъра на Делхи. За алуминиевите войни и откритиятя в пустинятя Гоби ,за Мохеджо Даро. Това съществува и сега или има достатъчно достоверни източници.
Относно десетата планета , не говоря за ледени късове ,макар и с внушителни размери. Когато открия отново сайта ,ще си направя труда да ви напиша и параметрите й.
светлината е информация

Потребителски аватар
stavropoll
Мнения: 534
Регистриран: пон апр 24, 2006 12:20
Репутация: 0
Местоположение: Елхово/Студентски град

Мнение от stavropoll » нед май 21, 2006 23:14

Едно е да направиш електролиза и да местиш камъни, друго е да видиш планета от 11 звездна величина.
Изображение FOMEI Astro 60/700; алт-азимутал; Canon A710 IS, Практика ЛБ2; Зенит ЕМ; обектив Flektogon 2.8/20 Carl Zeiss.

Dorian Gray
Мнения: 944
Регистриран: съб юни 18, 2005 23:39
Репутация: 0
Местоположение: Стокхолм, Швеция
Контакти:

Мнение от Dorian Gray » нед май 21, 2006 23:40

Преди да започнем да говорим за броя на планетите, някой би ли дал дефиниция за планета?

Също искам да попитам дали Плутон е планета. Ако да - защо? Ако не - защо?

Dorian Gray
Мнения: 944
Регистриран: съб юни 18, 2005 23:39
Репутация: 0
Местоположение: Стокхолм, Швеция
Контакти:

Мнение от Dorian Gray » пон май 22, 2006 00:10

Между другото кои са частиците на магнитното поле?

Ако не бъркам позитивно и негативно заредените частици, са частиците на електрическото поле, а фотоните на електромагнитното? Дали гравитоните са частиците на слабото взаимодействие и дали са хипотетични или са наистина открити :?:

zaphod
Мнения: 103
Регистриран: нед ное 28, 2004 10:16
Репутация: 0
Местоположение: Варна

Мнение от zaphod » пон май 22, 2006 08:28

нещо взаимодействията са ти каша в главата. не знам какво разбираш под "частица на някакво поле", поне от това което си написал не става ясно. фотона е преносител на електромагнитното взаимодействие, гравитона го гласят за гравитацията, а не за слабото. преносители на слабото взаимодействие са едни тежки частици, W бозони. магнитни заряди няма открити, и като че ли няма въобще, колкото и да нарушава това хубавата симетрия на електромагнетизма.

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Re: Извинявайте!

Мнение от Phoenix » пон май 22, 2006 09:26

solon написа:... Какво да кажем за Пирамидите и Сфинксът, За Родоският Колос и фара на остров Фарос. За Тадж Махал и статуята на четящия човек. За истуканите от остров Пасха и Желязната колона от центъра на Делхи. За алуминиевите войни и откритиятя в пустинятя Гоби ,за Мохеджо Даро. Това съществува и сега или има достатъчно достоверни източници...
Честно казано не виждам нищо невероятно в пирамидите - голяма камара камъни ориентирана според някои от най-ярките звезди на небето, не го намирам за фантастично. Трудно да, трудоемко - много (особено в ония времена), но не и невероятно. И хич да не чувам за извънземни... Подобно важи и за останалите примери.

А за 10-тата планета само да не става въпрос за онова Нубиру, Нибуру или каквото въобще беше там, дето обикаляло в перпендикулярна на нашата равнина и било колкото Юпитер или каквито и там да му бяха параметрите, защото това са пълни глупости.

А обектите от Куиперовия пояс имат, според мен също толкова право да са планети колкото и Плутон. Това не значи, обаче, че смятам, че трябва да броим планетите кото 15-16 вече. По скоро Плутон не би трябвало да се счита за планета, но пък сме го набедили и сега така малко са висящи нещата ама не е чак такъв проблем, според мен.

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » вт май 23, 2006 12:57

Въпроса дали Вселената има център е наистина много интересен и въпреки всички теории, които се опитват да ни убедят, че няма (понеже ГВ всъщност въобще не е никакъв взрив, а просто разширяване на пространството и тъй като пространството се е разширило от нула до сегашните си размери, то няма център, който да определи посоката на разширение) аз все пак мисля, че дори чисто хипотетично можем да предположим, че има център и дори това е причината за закона на Хъбъл. Ще подкрепя съжденията си със следната теоритична постановка:

Изображение

Хипотетично предполагаме, че Вселената има център. Тогава ако трябва да определим с каква скорост се раздалечават две тела на повърхността на разширяващата се сфера, трябва да знаем само скоростта им спрямо този център и ъгъла γ, спрямо който се движат. Понеже спрямо центъра О те се движат с еднакви скорости, то пътищата, които изминават пак трябва да са еднакви. Ако приемем, че при ГВ всички тела са се движели с релативистична скорост, то можем с някакво приближение да сметнем и ъгъла γ, а оттам, като знаем разстоянието до съответната галактика - колко път е минала Вселената от ГВ досега (макар, че всъщност тя създава пътя). По Косинусова теорема пресмятаме разстоянието 2с и като отчетем, че времето, за което една галактика стига до определена точка на повърхността на сферата е равно на времето, което би имала, ако се отдалечаваше по траекторията от средата на 2с до върха на триъгълника (т.е. а.sin γ/2) отчитаме, че скоростта на галактиките една спрямо друга е пропорционална на удвоеното произведение (понеже се движат в противоположни посоки - скоростта им на раздалечаване е два пъти по-голяма, ако се движеше само едната, а другата беше неподвижна. Тук, между другото се намесва и интересния въпрос дали ако две тела със скорост равна на светлината се отдалечават едно от друго ще се движат пак с с или с 2с, и ако е само с с, то двойката трябва отпадне) на скоростите им спрямо О.

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Мнение от Phoenix » вт май 23, 2006 13:38

Отнякъде нататък не съм сигурен дали правилно разбирам какво имаш предвид (но мисля, че да), но преди това: Защо гледаме на телата като на тела на повърхността на сфера? Ако постановката е в пространството тя не отговаря на Вселената поради липсващата кухина; ако е редукция на Вселената с едно измерение, тогава този център не съществува защото не е в пространството.

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » вт май 23, 2006 14:04

Само да си довърша мисълта. Та като имаме разстоянието между две галактики, от горната формула скоростта им една спрямо друга (1) vx = 2c/t, където t е времето, изминало от началната точка О до крайните ръбове на триъгълника - т.е., времето от ГВ до сега. Полагаме 2c = R и получаваме (2) vx = R/t , т.е. скоростта на отдалечаване на две галактики е правопропорционална на разстоянието между тях и обратнопропорционална на времето от ГВ до сега. Сега като знаем, че константата на Хъбъл H0 е реципрочна стойност на времето от ГВ да сега, т.е. (3) H0 =1/t, то като заместим тази стойност в (2) се получава закона на Хъбъл -
v = R.1/t => v = RH0.

Току-що го изведох, между другото.




Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Мнение от Phoenix » вт май 23, 2006 14:12

Да, значи правилно съм разбрал. Но мисля, че въпроса ми за сферата остава актуален.

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » вт май 23, 2006 14:31

Phoenix, ти как гледаш на телата и на мястото им във Вселената?
Нека допуснем, че пространството е безкрайно, а пространството на Вселената е само някакво нагърчване в това изконно безкрайно пространство. Ако можем да погледнем на Вселената отстрани, било то от друга Вселена или просто в това хипотетично пространство, то какво ще видим - една разширяваща се сфера. Защо сфера? - защото тази форма именно характеризира разпространяване във всички посоки на n-линейното пространство. Тъй като Вселената се разширява, то тя няма къде да се разширява, освен "навън", т.е. в хипотетичното безкрайно пространство. Идеята да поставяме Вселената в "центъра на Вселената" на мен ми звучи като теорията на Птолемей. Ако си представим за миг какво има извън Вселената - то все пак би трябвало нещо да има, макар и това нещо да няма измерение и форма. Но това би представлявало потенцията, накъдето се стреми всичко.
По-сложно става ако Вселената се разширява със скоростта на светлината. Червените отмествания на най-далечните квазари показват, че се движат със скорост от порядъка на 290 000 km/s, т.е., можем да съобразим, че на разстояния от 1.5 . 10^9 ly, т.е. разстоянието, което ни дели именно от началната точка на взрива, независимо дали тя е детерминирана в пространството или предствалява всеобщо разширение по цялата вътрешна площ на сферата (аз съм склонен да приема последното) е това резстояние, което ни дели от първоосновата на тукашните неща. Дори центъра на Вселената да не е с определени координати в пространството, то, изследвайки Вселената, можем да стигнем до извода, че съществува център, не от който е тръгнало всичко, а който е средно разстояние до всяка една точка от повърхността на сферата, колкото и близки да изглеждат твърденията. В смисъл, че Вселената - балон в началото се е разширила около някаква точка, предстваляващо геометричния й център и при увеличаване на радиуса си всички точки се отдалечават на с равни скорости от нея.
Думата ми беше дали вселената спрямо хипотетичния си или реален център се разширява със скорост с. Ако това е така се случва следното нещо - Вселената е бекрайна, но вечно разширяваща се. Понеже за нас, движещите се със скорост с времето не тече, то ние минаваме безкрайно големи разстояния заедно с Вселената, която мигновено изпълва отвсякъде небитието, но винаги се разширява, макар и да е обхванала всичко. Ако за външен наблюдател Вселената се движи със скромните 3.10^8 m/s, т.е., за една секунда взима само някакви си 300 000 000 метра и следователно е нужно време, за да увеличи обема си, то от вселенска гледна точка това става мигновено и без никаква загуба на време. Този ефект от СТО (мога да го докажа, ако някой желае) изразяващ се с формулата tдвижещ се = tнеподвижен / sqrt 1-v^2/c^2 ни позволява да заявим, че Вселената е безкрайна и всичко в нея е безкрайно. Доколко можем да зачетем гледната точка на външен наблюдател е друг въпрос.

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Мнение от Phoenix » вт май 23, 2006 16:23

Извинявай, но спрях да чета неприятно дългия ти постинг ето тук:
Relinquishmentor написа:... Ако можем да погледнем на Вселената отстрани...
Ако, но не можем. Пространството не е никакво "нагърчване в някакво изконно безкрайно пространство". Пространстово е съвкупността от трите ни познати измерения. Съществуването е дефинирано само в пространството. Всичко останало не е пространство. То не съществува. То НЕ Е.
Т.е. такова "изконно пространство" не съществува, то е само красив образ, за да си представим непредставимото. Всичко това друго, извън, отвън Вселената и преди и след времето не съществува, защото е невъзприемимо за нас. И това, макар да звучи така, не е философски въпрос. Просто това са "неща", които не могат да бъдат отчитани тук.
Вселената не е сфера - може би четириизмерен вариант на сфера, но това не е същото. Не може с лека ръка да прилагаш закони и зависимости валидни тук за пространство от по-висок ред.
Обещавам да прочета и останалото от постинга ти, но сега нямам време.
Хубаво е да прочетеш дискусията по тази тема и по темата за формата на Вселената, за да не повтаряме много неща.

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » вт май 23, 2006 17:05

Phoenix, хваща се за изрази. Ти би ли могъл да си представиш нещо, което НЕ Е? Въпросът е чисто философски, но има голямо отражение върху съвременната космология. В нея се казва, че щом нещо НЕ Е, то значи то не е нищо и това наистина е логично. Само че оз правя най-елементарно предположение - затова и казвам "ако". Тази думичка не бива да ни подвежда като нещо, което твърдим, а като нещо, което си представя съответния мозък. А щом един мозък може да си представи нещо, значи не може това нещо да бъде нищо в чистия смисъл на тази дума. Като казвам "ако", представям една възможност, а всяка възможност е потенциален модел на нещо. А на едно нещо могат да се изградят безкрайно много модели, та затова тези, които са потвърдени от мъгляви експерименти не бива да се приемат за напълно доминиращи над останалите. Конкретната възможност, която представям е нещо, което макар да противоречи на общоприетото, засяга една интересна дилема, а именно - ако Вселената се разширява по такъв начин, че на нас да ни се струва бекрайна във времето и пространството, макар и да непрекъснато да увеличава обема си, как би изглеждала презд очите на един обикновен външен наблюдател. Или по-добре да зададем въпроса така : ако извън Вселената няма пространство и време, как тогава самото пространство и време са навсякъде и винаги, макар, че Вселената се разширява и следователно за област от "нищото", която от своята гледна точка винаги е била нищо, изведнъж да става нещо, като самото нищо няма как да разбере, че е станало нещо (нали е нищо). Това, макар и под друга форма може да се изрази и с математическите неопределености от типа - 0/0, ∞.∞, 0.∞, ∞/0 и прочие абсурди. Какво се получава ако се умножи безкрайност по безкрайност -нищо, закото как може безкрайността да се увеличи повече? Или какво ще стане като разделим безкрайност на нула? Всяко число делено на нула е равно на безкрайност, но безкрайността не може да се раздели на нищо нали? И как така ако Вселената е безкрайна, към нея се добавят непрекъснато нови безкрайности?
Да вземем едни примери, които могат да се сторят на някого абстрактни, но са показателни за случая и с Вселената - ако гледаме през тръба, то колкото се увеличава дължината на тръбата, толкова повече намалява видимата площ на отсрещния отвор. Логично е да си зададем въпроса кога видимата площ става равна на нула, т.е. на математическа точка. Отговорът - когато дължината тръбата стане равна на безкрайност. Записва се още така lim ƒ S = 0, когато l~>∞ (S-видима площ, l-дължина). И ако приложим примера за Вселената какво ще излезе? - насочваме безкрайно дълга тръба, която си увеличава дължината със скоростта на разширение на Вселената. Какво ще видим ако погледнем през нея - не би трябвало да видим нищо, но понеже S е намаляваща функция на l, то трябва с увеличаване на едното да пада другото - тогава каво ще видим - точка или намаляващо кръгче клонящо към точка? Все въпроси, на които съвременната наука и философия не може да отговори и според мен никога няма да узнае отговорите, които са жизненоважни за изграждане правилна концепция за Всемира. Но за нещастие сме осъдени никога да не узнаем отговорите на някои фундаментални въпроси, които граничат с божественото.


Между другото имам една теория на Неопределеността, мога да я постна скоро, макар, че и е нужна обосновка с теорията на диференциалните уравнения и диференциалната геометрия, все знания, до които все още не съм се докоснал.

Потребителски аватар
Phoenix
Мнения: 1034
Регистриран: нед авг 22, 2004 21:40
Репутация: 0
Контакти:

Мнение от Phoenix » вт май 23, 2006 17:38

Пак не съм чел всичко по-горе. После и това ще стане.
Но все пак ще кажа още веднъж - въпросът не е философски и не се хващам за изрази. Не можеш да казваш "ако има още едно измерение" т.е. можеш, но само математически, дори физически не можеш. И никой мозък не може да си представи нещо четириизмерно. И по-надолу: "обикновен външен наблюдател" - хич няма да е обикновен този наблюдател - опиши ми как изглежда четириизмерна сфера и ще ти кажа и как се разширява Вселената и къде и е центъра, и всичко останало. Естествено аз не мога да направя това, но и ти не можеш да опишеш четириизмерно тяло - можеш само да изразяваш това измерение в повече, посредством разни аналогии, които обаче едва ли са достатъчни. И още по-надолу за разширяването и нищото, което става нещо: ето ти грешката в мисленето - не се разширява Вселената разширява се самото пространство и то не се разширява в нещо, а се разширява в себе си, защото ширината е понятие дефинирано в пространството. А това другото, което е "извън" то дори не е НИЩО, защотото нищото си има дефиниция, а това другото няма. Нищото за нас е празно пространство, от там се подвеждаш и ти - това там не е пространство.
Извинявам се ако съм изтълкувал нещо от написаното неправилно, защото го прочетох оттук оттам.

Relinquishmentor
Мнения: 643
Регистриран: пон май 22, 2006 16:30
Репутация: 0

Мнение от Relinquishmentor » вт май 23, 2006 18:29

И още по-надолу за разширяването и нищото, което става нещо: ето ти грешката в мисленето - не се разширява Вселената разширява се самото пространство и то не се разширява в нещо, а се разширява в себе си, защото ширината е понятие дефинирано в пространството.
Това ми е до болка познато и не една нощ ми е била безсънна, поради подобни изводи.
Ще те попитам само няколко неща - как възприемаш моделите за паралелни вселени и сигурен ли си, че настоящето триизмерно линейно пространство, (и пространствата на Калаби-Яу в него, ако ги има)заедно с едномерното време наистина е единственото? Защо пък да не съществуват и други пространства, други времена, други вселени, които са отделени от нас от воала на Нищото? Няма фундаментална и неопровержима причина нашата вселена да е едниствена нали? Представи си за миг Нищото като пространство, в което няма материя, но притежаващ потенциал. В това нищо, разбира се, материя не може да се двжижи и съществува, тъй като няма x, y, z и t, но да си го представим просто като една граница, един дискрет между отделните пространства. Как ще изглежда безкрайната ни Вселена спрямо другите евентуални такива ,които се разширяват също в това Нищо, но не могат да ни видят поради липса на среда за пренасяне на информация? Чисто хипотетично - не бива да отхвърляме приумиците на въобъжението, заради здравия разум, защото е известно, че гениалните учение са притежавали преди всичко развито въобръжение и може би Айнщайн нямаше да създаде СТО и ОТО, ако си не е представял как тича пред светлината.

Потребителски аватар
stavropoll
Мнения: 534
Регистриран: пон апр 24, 2006 12:20
Репутация: 0
Местоположение: Елхово/Студентски град

Мнение от stavropoll » вт май 23, 2006 19:20

Аз гласувам ЗА петмерна НадВселена. Недоказуема е, но ми харесва идеята. С приемането на нещо такова се решава въпроса "Защо има нещо а не нищо?", еми дошло е отвън, но от петмерното отвън.

Поне тази част от струнната теория ми харесва 8)
Изображение FOMEI Astro 60/700; алт-азимутал; Canon A710 IS, Практика ЛБ2; Зенит ЕМ; обектив Flektogon 2.8/20 Carl Zeiss.

vvva4
Мнения: 340
Регистриран: пон яну 24, 2005 17:37
Репутация: 0
Местоположение: Варна
Контакти:

До Relinquishmentor

Мнение от vvva4 » ср май 24, 2006 00:05

Не водиш дискусията с когото трябва

Прочети
Каква форма има Вселената и Гравитационното огледало от vvva4



[/b]

vvva4
Мнения: 340
Регистриран: пон яну 24, 2005 17:37
Репутация: 0
Местоположение: Варна
Контакти:

До Феникса

Мнение от vvva4 » ср май 24, 2006 00:14

Имаш аквариум в стая, стая в апартамент, апартамент в блок
Това са пространства в пространства

аквариум - стая - апартамент - блок

и за всичките тези пространства едно в друго ти е необходимо само

три пространствени и едно времево измерение 3+1
за да правиш някакви измервания
не ти трябват 5,6,7,... измерения други глупости , които те объркват още повече

Вселената е пространство в по-голямо пространство
както вътре е достатъчно 3+1 така и вън е достатъчно 3+1

Заключена
  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение