Значи касае се за раждането и умирането на вселената. Известна е тезата на множество капацитети в тази област, но сега- без да съм капацитет-ще се опитам да прибавя още една / ако, разбира се вече не е предложена от други- въпрос на информираност/, тоест иска ми се отначало да погледнем още веднъж повърхностно теорията на Фридман за статуса на вселената. Вече отдавна се знае- на базата на "Червеното /Айнщайновото/ отместване", че вселената се разширява, но доколкото ми е известно, все още не е съвсем ясно дали това ще продължи вечно / единия вариант/ или ще се прекрати, поради собствената гравитация /на вселената/ в зависимост от константата на Хъбъл и някога галактиките ще тръгнат обратно към своето начало- някакво "космическо яйце" или хипотетична черна дупка- /втория вариант/. Според мен /без да съм категоричен, поради неконпетентност/, вторият сценарий е по- разумен по ред причини, за които сега няма да споменавам. Тоест, считам, че един ден вселената ще пропадне в собствената си черна дупка, от която е тръгнала и това е въпрос на време. Както е да е, касае се за спорна версия, но се чудя дали е разглеждан въпроса какво ще стане по- нататък и дали има предложен приемлив вариант. Вероятно има много /аз не ги зная/, но ето още един, ако вече не се е появил някъде, за което не съм бил информиран и в този случай се извинявам на авторите. Значи, става въпрос за следното:Всички компоненти на вселената / галактики и др/ поради колосалната гравитация се срутват в космическата черна дупка и би трябвало да се получи нещо обратно на онова, което се е получило някога при раждането- тоест вселената се свива безкрайно към своята сингулярност. Но дали е така? И докъде ще се стигне в края на краищата? Кой знае... Все още не може да се каже нищо за онези няколко микросекунди след раждането и вероятно след умирането, когато не е ясно какво се получава с материята, нито пък преди тях. Натрапва се идеята за два варианта на развитие /отново два/. Единият вариант, че материята поради гигантските налягания и температури, събразно принципите на ентропията, се трансвормира в нещо друго / кой знае какво/ и в този смисъл би могло да бъде възможно да се прекрати и гравитацията- тоест всичко свършва до тук. Но съществува и друга възможност: Срутването продължава нататък поради колосалната инерция и няма как да спре в капана на черната дупка. В един момент се ражда нова вселена, но с обратен знак- тоест- в едно антипространство, с антиматерия, а може би и с антивреме - /съвсем налудничави предположения, но кой знае/.
С други думи, тази "нова вселена" е по принцип една "антивселена" и в нея всичко е " анти". С това до известна степен се открехва и възможност за обяснение настоящата липса на антиматерия в космоса.
И така, съгласно тази версия, би трябвало да се редуват последователно в един безкраен цикъл вселена - антивселена / разбира се, всичко е условно/, материя- антиматерия, но разнесени във времето, подобно характеристиките на променливия ел. ток. Което до известна степен парира възможността за наличие на "антивреме", а същевременно предотвратява анихилацията; не е много ясна визията на Демиурга, но да се надяваме, че има кой да помисли по този въпрос.
Тези идеи вероятно са достатъчно дилетантски, за да бъдат взети насериозно, но нали всичко така е започнало- с дилетантски идеи? Ами това е...
Здрасти! Казвам се Ради Стефанов Радев - астрофантаст
Пловдив- 24 05 08.
