
Всички компоненти на вселената / галактики и др/ поради колосалната гравитация се срутват в космическата черна дупка и би трябвало да се получи нещо обратно на онова, което се е получило някога при раждането- тоест вселената се свива безкрайно към своята сингулярност. Но дали е така? И докъде ще се стигне в края на краищата? Кой знае... Все още не може да се каже нищо за онези няколко микросекунди след раждането и вероятно след умирането, когато не е ясно какво се получава с материята, нито пък преди тях. Натрапва се идеята за два варианта на развитие /отново два/. Единият вариант, че материята поради гигантските налягания и температури, събразно принципите на ентропията, се трансвормира в нещо друго / кой знае какво/ и в този смисъл би могло да бъде възможно да се прекрати и гравитацията- тоест всичко свършва до тук. Но съществува и друга възможност: Срутването продължава нататък поради колосалната инерция и няма как да спре в капана на черната дупка. В един момент се ражда нова вселена, но с обратен знак- тоест- в едно антипространство, с антиматерия, а може би и с антивреме - /съвсем налудничави предположения, но кой знае/.
С други думи, тази "нова вселена" е по принцип една "антивселена" и в нея всичко е " анти". С това до известна степен се открехва и възможност за обяснение настоящата липса на антиматерия в космоса.
И така, съгласно тази версия, би трябвало да се редуват последователно в един безкраен цикъл вселена - антивселена / разбира се, всичко е условно/, материя- антиматерия, но разнесени във времето, подобно характеристиките на променливия ел. ток. Което до известна степен парира възможността за наличие на "антивреме", а същевременно предотвратява анихилацията; не е много ясна визията на Демиурга, но да се надяваме, че има кой да помисли по този въпрос.
Тези идеи вероятно са достатъчно дилетантски, за да бъдат взети насериозно, но нали всичко така е започнало- с дилетантски идеи? Ами това е...
Здрасти! Казвам се Ради Стефанов Радев - астрофантаст

Пловдив- 24 05 08.