Страница 2 от 2

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: вт апр 11, 2017 09:11
от spas.slavchev
Според мен трябва да се търси баланса и да се експериментира, защото с малко кадри няма как да се отсее шума, а той не е никак малко. Ако пък се прекали се губят фините детайли... При мои тестове съм докарвал добри резултати между 800 и 1000 кадъра от 4-5000 на канал - за Юпитер специално. Дори в последно време предпочитам да снимам с по-ниско фпс - 60-80 (по-дълги експозиции) , но с по-нисък Gain , от колкото да гоня голям фрейм рейт. Гледам да държа Gain на червения и зеления канал около 80%, а синия макс до 90%. Така ако се случи на атмосфера се събират добри данни, ако пък не - следващия път :)) Факт е , че от от 60-80 RGB сет-а , само 3-4 стават.

Новите версии на Autostakkert поддържат опцията да зададеш няколко различни на брой кадри за стакване, като резултатите ги запомня в различни директории. Аз винаги стаквам с 700,800,1000, и 50% , като правя няколко пробни обработки, за да си "сверя часовника".

Истината си остава да се хване спокойна атмосфера, с висока прозрачност , останалото са подробности :mrgreen: :D

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: вт апр 11, 2017 21:12
от SuperVas220
spas.slavchev написа:Според мен трябва да се търси баланса и да се експериментира ...

Истината си остава да се хване спокойна атмосфера, с висока прозрачност , останалото са подробности :mrgreen: :D
Прав си като казваш че трябва да се търси баланса, някои биха използвали думата компромис. Така или иначе оптимума може да не е посредата. Т.е. може да прекалим в дадено направление, за да компенсираме друго, а не да търсим средата по всички направления.

Оказва се, че Юпитер е малко по различна от останалите планети що се отнася до заснемането й.

Ще използвам случая да направя малко реклама на няколко материала на астро-фотографка тематика, които пиша от известно време. В част 4 съм споменал някои въпроси за снимането.
Материалите са тук: http://www.supervas220.biz/misc/misc13.html

Юпитер, или поне атмосферата й, се върти доста бързо. Освен това атмосферата й се изменя във времето, макар и по-бавно. Има облаци ветрове и т.н. Бързото й въртене поставя горна граница на времето, за което въртенето не се забелязва върху снимките, под формата на motion blur. Това време зависи от фокусното разстояние на оптичната системата и разрешаващата способност на използваната камера. Заради тази причина е създадена програмата WinJupos, която коригира въртенето и позволява използването на по-дълги клипове. Спомням си че съм попадал на информация за това време от около 1-2 минути. При търсене в Интернет може да се намери лесно информация, дори и формулки.

При клип от над 5000 кадри и 30 fps, неговата продължителност излиза около 3 минути, което може да се окаже много. Затова е добра идея да се използва по-висока скорост на заснемане, т.е. 60 fps. Тук може да се спомене още една особеност. Фотоапаратите и камерите правят клипове с някакъв bitrate измерван в бита в секунда. Той е един при клипове с 30 fps и друг при тези с 60 fps. Това може да се види с повечето видео плеъри. Ако сметнем, колко информация се пада на един кадър в двата случая, често ще видим, че при 30 fps имаме повече отделена информация за един кадър. Влияние оказва и конкретния видео формат и изобщо продукт. При снимане на планети и други малки обекти, голяма част от кадъра остава черна и може да се запише с малко информация, т.е. снимания обект получава почти цялата информация предвидена за целия кадър. Следователно скоростта на снимане може да не е толкова важна в този случай.

Следващия важен въпрос е времето на експонация на един кадър, без значение дали правим снимка или клип. Понеже планетата е ярка може да използваме и по-висока скорост. Тъй като ще правим много кадри, които ще усредним след това с цел да махнем шума, спокойно може да увеличим и ISO-то. Особено ако разполагаме с хубав продукт с нисък шум. Каква скорост да изберем обаче? Знаем, че атмосферата кара звездите да премигват поради движението на въздушните слоеве в атмосферата, които пречупват светлината. Често се използва параметъра атмосферно кохерентно време (atmosphere coherence time) от модела на Колмогороф за описание на турболентността в атмосферата за астрономически цели. Той показва за какво време въздушния конус пред телескопа не се променя значително, т.е. атмосферата е неподвижна и не създава размазване. Стандартният диапазон е между 10 и 100 милисекунди, т.е. 1/100 до 1/10 секунди експонация. Той обаче силно зависи от мястото от което снимаме, състоянието на атмосферата и височината на обекта над хоризонта.

Ако снимаме с експонация от 1 секунда или повече със сигурност всички кадри ще бъдат размазани от атмосферата. Ако обаче слезем под 1/10 секунди вероятно ще получим кадри, които изцяло или поне частично са се вместили в горното време и ще имат минимално размазване, т.е. висока разделителна способност. Те обаче са редки. Затова е необходимо да правим много кадри за да може да използваме само най-добрите, които са много малко.

Знаем обаче че за намаляването на шума ни трябват повече кадри. Затова правим възможно най-много в зависимост от ситуацията и другите ограничения. Различните програми за стакване и алибриране на кадри могат да използват различни алгоритми за определяне на качеството на всеки кадър. По един или друг начин, те имат възможност за филтриране на използваните кадри. Добре е да сложим максимално силно ограничение, което ни осигурява все пак и достатъчно на брой кадри за намаляване на шума. Колко кадри са ни достатъчни обаче?

Този брой зявиси от амплитудата на шума. Ако е силен, ще ни трябват повече кадри. Да не забравяме обаче че голяма част от шума може да се махне и след стакването с подходяща програма. Една такава програма е Neat Image. Тя работи и с видео клипове, освен със снимки. Ако приемем, че шума има стандартно разпределение, то неговият параметър "стандартно отклонение" може да ни помогне да определим горната граница над която, няма смисъл да минаваме. Стандартното отклонение може да се намери с някоя програма даваща статистическа информация за пикселите в кадъра. Избираме област с размери около 100х100 пиксела в равномерно усветена област, т.е. без наличието на обекти или дефекти. Повдигаме на втора степен горния параметър и получаваме максималния брой кадри, който ни е необходим. Този брой кадри ще сведе шума под 1 ADU, т.е. ако използваме целочислен формат на кадрите (например 8 битов, стойности на пикселите от 0 до 255) шума би изчезнал напълно. Или поне на теория. Това е валидно при осредняване от тип mean. При осредняване median ще ни трябват с около 30 % повече кадри по спомен.

Колко може да е шума при 8 битов JPEG кадър. В най-лошия случай имаме само шум с максимална стойност 255 и минимална 0. Според статистиката, средната му стойност е в средата т.е. 127. Пак според статистиката, всичките му стойности се събират в диапазон от 3 стандартни отклонения около средната му стойност. Това дава 42, а 42^2 = 1764. Т.е. това е абосютно максималния брой кадри, от които има смисъл. На практика обаче шума е много по-малко.

Всички тези теоретични модели и разглеждания се материализират в техниката Lucky Imaging - правенето на голям брой кадри с максимално къса експонация и избирането само на най-добрите за по-нататъчна обработка.

Аз също правих тестове с DeepSkyStaker. Използвах един комплект кадри на Луната и променях параметъра сигма. Т.е. максималното отклонение на средната стойност на всеки пиксел, който ще влезе в осредняването. Очаквано, при стойност 3 резултата беше най-размазан, а при 1 най-добър. Този ефект е логичен. При включване на по-лоши пиксели, т.е. такива по-далеч от средната стойност, резултата ще се промени повече и ще се влияе в по-голяма степен от шума. В резултат на което, резултата след такова стакване може да изглежда по-размит от оригинала. Ако обаче ограничиш силно диапазона на кадрите които се приемат, шума ще е намален веднага след стакването.

Т.е. почти винаги може да хванем спокойна атмосфера, стига да снимаме достатъчно бързо. Казват, че с тази техника може да се достигне почти до дифракционното ограничение на телескопа. Или поне се постигат впечатляващи резултати, а не просто добри.

Разбира се дискусията може да се разшири и в много други посоки, но накратко това е базовата теория. В следващата и последна част от мойта серия ще дискутирам точно този въпрос с преодоляването на атмосферата по един или друг начин и изобщо техники за снимане на различни обекти при различни условия.

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: вт апр 11, 2017 21:56
от spas.slavchev
Поздравления за това, че имаш време и енергия да споделяш знания! Определено ще ми е интересно да прочета всички материали на сайта и ще се радвам да науча нови неща. =D> =D>

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: ср апр 12, 2017 04:20
от magi208
SuperVas220 , по моето скромно и неангажиращо мнение е време да понатрупаш и малко практически опит .
Доброто познаване на теорията е от най-голяма полза когато върви ръка за ръка с практиката .
Ако човек си остане чист теоретик това не е непременно нещо лошо .
Но така се лишаваш от удоволствието да се докоснеш до красотата на астрономията със собствените си сетива.

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: ср апр 12, 2017 20:09
от SuperVas220
Не че не съм планирал и практически занятия, но засега разполагам само с фотоапарат с фокусно 1365 мм и един телескоп 60/800 Konus Junior 6. За Луната са достатъчни, но за други обекти не стават. Още повече, че фотоапарата, при експонация над 1 секунда ограничава ИСО-то до 100. Ако искам повече трябва да е по-къса експонацията, дори и в ръчен режим.

Иначе целта ми е да проверя аджеба има ли на Луната забити знамена или не! Но ще видим до къде ще я докарам (<-:}

Между временно, ако може някой със събран вече материал за Юпитер да направи още една обработка с тунингована процедура и да публикува новия резултат, ще е много интересно.

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: ср апр 12, 2017 20:12
от SuperVas220
spas.slavchev написа:Според мен трябва да се търси баланса и да се експериментира, защото с малко кадри няма как да се отсее шума, а той не е никак малко. Ако пък се прекали се губят фините детайли... При мои тестове съм докарвал добри резултати между 800 и 1000 кадъра от 4-5000 на канал - за Юпитер специално. Дори в последно време предпочитам да снимам с по-ниско фпс - 60-80 (по-дълги експозиции) , но с по-нисък Gain , от колкото да гоня голям фрейм рейт. Гледам да държа Gain на червения и зеления канал около 80%, а синия макс до 90%. Така ако се случи на атмосфера се събират добри данни, ако пък не - следващия път :)) Факт е , че от от 60-80 RGB сет-а , само 3-4 стават
А какви са тези проценти за усилването? Спрямо коя стойност ги определяш?

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: ср апр 12, 2017 22:44
от spas.slavchev
Аз съм далеч от спец в областта и нека хората да не приемат нещата като 100% истина. Снимам с техники "краднати"/взаимствани :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: от Интернет и от други канали :mrgreen: :D

Аз ползвам само и единствено Firecapture за записване на видео от планетарната ми камера и смятам, че е уникален софтуер. Ползвам монохромна камера ASI120MM , като не снимам по време, а на уловени брой кадри. В случая 4000-5000 на канал. При добри условия и настройки за червен и зелен цвят отнема под минута, за да се събере този брой и това компенсира заснемането на синия канал, който в повечето случай се снима при по-ниска скорост. Сумарно мисля, че влизам в 3-те минути за един RGB сет.
За щастие филтърното колело се управлява от Firecapture и филтрите се сменят автоматично след края на всеки клип.

Това което следвам е:
Активирам хистограмата, която се показва като проценти от 0 - 100%. Чел съм, че за да се отсее правилно шума , трябва кадърът да е добре осветен и стойността да е над 60%. С плъзгача за дължина на експозициите нагласям FPS-то да е в рамките на 60-80fps и след това компенсирам с плъзгача за Gain-a , като гледам да не превишавам 80%, за да не избива шум. С него нагласявам хистограмата да е около 70% като повтарям това за всички канали, за да е естествен цветът след обработката.



Опитвал съм да снимам и с luminance филтър, но за съжаление не винаги условията го позволяват.

Firecapture поддържа и други благини като гидиране по центъра на планетата, т.е. праща корекции към монтировката за да държи в кадър обекта. Изключително удобно е , особено като се снима при дълго фокусно.

След това стаквам кадрите с Autostakkert.

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: чет апр 13, 2017 22:52
от SuperVas220
Намерих статията, която помнех за снимането на планетите и ограниченията във времето между първия и последния кадър.
http://www.bloomingstars.com/maximum-mo ... y-imaging/

Според формулата описана в нея, за системата на Спас
https://astronomy.tools/calculators/fie ... em=jupiter

се получава максимално време от 43 секунди при следните данни:
R = 25 arcsec
F = 4064 mm
d = 0.00375
omega = 0.000176
T = 9.9 h

Това е случая, когато не се отчита влиянието на атмосферата. Ако приемем "атмосферна" разделителна способност от 1 дъгова секунда се получават почти 4 минути на разположение.
При 80 fps се падат по максимум 12 милисекунди на кадър, което е добре.

При така представената ситуация, нещата изглеждат много добре на теория. Очевидно, и на практика. Все пак не трябва да се прехвърля време от 3 минути, да речем, при фокусно от 4 метра и Юпитер в опозиция и не се използва WinJupos. Има разлика между fps и дилжината на експонация. FPS-то определя горната граница на експонацията, но тя може да е по-кратка.

Може да пробваш и вариант с по-нисък Gain, при което ще има и по-малко шум, т.е. ще са ти нужни по-малко на брой кадри и при по-ниска скорост (fps). Обикновено, по-ниското fps води до по-голям кадър, но матрицата на камерата е малка и без това, а и атмосферата пречи. Експонацията я запазваш около 10 милисекунди, а по-тъмните кадри може да компенсираш като ги стакнеш на групи и ги сумираш след това.

Начина на работа на програмата за стакване също оказва влияние на процеса и резултата се променя в някаква степен.

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: вт апр 25, 2017 21:23
от fox gt
Снощи реших да снимам Юпитер отново , като този път просто ползвах една барлоу леща и тръбичката от другата като удължител. По повод просветлението се оказа, че и двете имат. Смятам, че се справих по-добре в сравнение с миналия път
mn3.jpg
lll2.jpg

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: ср апр 26, 2017 20:08
от spas.slavchev
:thumbsup: :thumbsup: :thumbsup:

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: чет апр 27, 2017 09:35
от Vahow
=D>

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: съб юни 10, 2017 20:16
от mitkog87
Изображение

Ето един ОПИТ и от мен. :D
Снимката е стак от около 100 кадъра и е обработена с RegiStax 6. Правена е с телескопа от подписа ми и телефон (Samsung Galaxy S6), като са използвани: 2,5x барлоу, 5мм окуляр (до тук x325) и лек zoom от телефона!
Видеото е правено на 6.6.2017 година около 21:30 часа от София.

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: пет юни 16, 2017 17:01
от mitkog87
Изображение

Ето още един опит от вчера (15.06.2017) по позната вече схема! :D

Re: ЮПИТЕР сезон 2017

Публикувано: вт юни 27, 2017 23:15
от martinvv
Браво! Добре се е получило. =D>